„Днес наистина е исторически ден“, каза председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, след като Пактът за миграция и убежище премина през дългоочакваното гласуване в Европейския парламент миналата седмица. Тя не греши, тъй като ЕС не само промени изцяло управлението на миграцията, но и загуби всички остатъци от своите ценности в процеса. Новият Пакт за миграция и убежище се състои от различни взаимосвързани законодателни актове, всички със своите противоречиви включвания.
Започвайки с нови процедури за проверка, търсещите убежище ще преминат през ускорен процес, който събира информация в базата данни Eurodac и не предлага правна помощ. Най-важното е, че информацията за лица, търсещи убежище на възраст от шест години, вече може да се съхранява в базата данни.
След като търсещият убежище пристигне и бъде подложен на обработка, системата за „задължителна солидарност“ има за цел да гарантира, че държавите-членки споделят управлението на молбите за убежище, за да облекчат натиска върху държавите-членки с висок процент на пристигащи. Държавите членки обаче могат просто да откажат да приемат търсещ убежище, или като платят 20 000 евро, или като финансират още по-строга гранична сигурност както в ЕС, така и извън него.
След като промени проверката и разпределението, новият пакт въвежда и Кризисния регламент, който се описва като „спешно решение“: ако има „масов приток“ на нередовни пристигащи, държавите-членки могат да прилагат още по-строги мерки, например повече задържания.
Пактът за миграцията и убежището лишава хората от основните им права и е пълно отклонение от всички ценности на равенството, които Европейският съюз уж подкрепя. Пактът очертава как се третират пристигащите, без да се вземат предвид основните права, и установява неясни критерии, при които държавите-членки могат напълно да премахнат частите от защитата, оставена на мигрантите.
Различни държави-членки вече активно игнорират бедстващи лодки в морето, тъй като заглавията за потъващи кораби в Средиземно море се превърнаха в повтаряща се реалност. Добавеното финансово наказание за отказ на лица, търсещи убежище, просто добавя още един стимул за по-враждебен подход. Освен това, неотдавнашните имиграционни споразумения на ЕС с авторитарни правителства като египетския президент Абдел Ел-Сиси допълнително показват как основната мотивация зад този пакт не е защитата на човешки животи, а политическа изгода.
Самото гласуване го показва. Централните групи на ЕНП, S&D и Renew събраха тънко мнозинство, за да прокарат законодателството над линията, като същевременно се сблъскаха с политическа опозиция от страна на Зелените, групата на левицата, безброй НПО и правозащитни групи и протестиращи, чиито скандирания по време на прекъсване обобщиха ситуацията добре: „Този пакт убива“.
0 Коментари