„Сайтовете за гъби“ разпространяват потоп от дезинформация в България

репортаж на Георги Ангелов от Българската служба на RFE/RL

Когато Полша наскоро беше домакин на военни учения на НАТО, дезинформационни агенти започнаха да действат в България, особено плодородна почва за благоприятни за Кремъл разкази.

Ученията от 4-5 март, част от програмата на НАТО Steadfast Defender 24, бяха бързо и зловещо завъртяни като прелюдия към нахлуването на НАТО в Русия. Едно частично заглавие лъжливо предупреждава: „Дракон 24: НАТО се готви за война с Русия, войници пресичат полската река Висла…“, преди да замълчи, очевидна тактика на примамка за примамване на читатели.

Уебсайтът не беше самотен глас, а част от клъстер от така наречените „сайтове-гъби“, които се създават на едро и евтино – често изникващи около големи новинарски събития – с цел засяване на дезинформация и фалшиви Новини. Най-малко 25 български уебсайта – много от които изглеждат легитимни новинарски уебсайтове – публикуваха фалшивите новини за ученията на НАТО, според неотдавнашен доклад на Digital Forensic Research Lab (DFRLab), аналитично звено за дезинформация на Атлантическия съвет, базиран във Вашингтон мозъчен тръст. Местна неправителствена организация наскоро определи броя на подобни обекти в България на 400.

Докладът на DFRLab хвърли светлина върху видовете използвани уебсайтове. Повечето не бяха съсредоточени предимно върху „тежки“ новини, а по-скоро теми за спорт, развлечения и начин на живот, наред с други. След като уебсайтовете се появят, съдържанието се разпространява в социалните медии, като DFRLab отбелязва използването на „клъстер от активи на Facebook“.

Пример за вероятно неавтентичен акаунт, който използва обща снимка, взета от друго място в интернет, като свое профилно изображение. Акаунтът управляваше група, посветена на президента Румен Радев.

Тактиката на гъбите е използвана и преди. EU DisinfoLab, неправителствена организация, която наблюдава усилията за дезинформация в Европа, разкри базирана в Русия операция за влияние, която действа в Европа поне от май 2022 г., само месеци след като Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна.

Операция Doppelganger, името, дадено на тази кампания, използва множество „клонинги“ на автентични медии (най-малко 17 медии, включително Bild, The Guardian и RBC Украйна) и насочва потребители с фалшиви статии, видеоклипове и проучвания на общественото мнение. За да постигнат това, отговорните лица закупиха множество имена на домейни, които приличаха на истински медийни марки и копираха техния дизайн.

Осребряване на фалшиви новини

Разпространението на дезинформация също изглежда се отплаща. В доклада си DFRLab установи, че стотици домейни, разпространяващи проруска пропаганда, използват дигитални рекламни платформи.

„Така че, освен че разпространяват проруска пропаганда и дневен ред, съобразен с интересите на Кремъл, българските уебсайтове за гъби също монетизират разпространението на дезинформация и използват заглавия с примамка за кликване, за да подтикнат потребителите да кликнат върху връзките“, каза Сопо Гелава, автор на доклада, пред RFE/ RL в забележки, изпратени по имейл.

През 2023 г. Центърът за изследване на демокрацията, български институт за публична политика, съобщи за връзка между сайтове, разпространяващи руска дезинформация, и AdRain.bg, дигитална рекламна платформа в България.

В последното си изследване за DFRLab Гелава „откри, че имейли, свързани с рекламната платформа AdRain, са регистрирали поне 10 уебсайта в мрежата между 2013 и 2018 г.“

Съсобственик на AdRain отрече тези твърдения. „AdRain е платформа за показване на реклами. Подобно на AdSense на Google, AdNow [друга онлайн рекламна компания] и стотици други. Регистрацията в AdRain е безплатна и всеки собственик на сайт може да се регистрира на платформата и да използва нашето показване на реклами и рекламни box-monitoring code“, каза Мирослав Кацаров пред българската служба на RFE/RL.

„AdRain не притежава или има собственост върху [10] изброените сайтове. Бизнесът на AdRain е ограничен само до управление на реклами. Въпросните сайтове използват AdRain за управление на реклами, [и] това е единствената допирна точка“, добави Кацаров.

Плодородна земя за дезинформация

Със своята комбинация от проруски партии, липса на политическа воля и ниска медийна грамотност, членката на ЕС България е основна цел за пропагандата, управлявана от Кремъл, като страната традиционно отбелязва ниски резултати в годишния индекс на медийната грамотност на ЕС. И според проучване на Евробарометър от есента на 2023 г., което следи общественото мнение в ЕС, само 44 процента от анкетираните българи се съмняват в информацията от социалните медии, в сравнение със средната стойност за ЕС от 60 процента.

Екранни снимки на реклами, показвани между 2020 г. и 2023 г., популяризиращи домейни в рамките на мрежата от уебсайтове за гъби.

Дезинформацията, разпространена по време на пандемията от COVID-19, голяма част от която е от проруската Българска социалистическа партия и крайнодясната партия „Възраждане“, беше поне отчасти виновна за рязкото покачване на нивата на инфекция в най-бедната държава в ЕС. От 2022 г. усилията за дезинформация са съсредоточени върху рекламирането на руския президент Владимир Путин като силен лидер и оправдаването на войната на Кремъл срещу Украйна, страна, която е представена като неизлечимо корумпирана и превзета от фашисти.

Например през 2023 г. Factcheck.bg съобщи , че мрежа от уебсайтове за гъби разпространява дезинформация на Кремъл, която твърди, че децата на украински бежанци в страните от Европейския съюз са отнети от родителите им.

Година по-рано украинската организация за проверка на фактите StopFake съобщи , че български уебсайтове разпространяват фалшиви новини, в които се твърди, че Украйна е извършила геноцид срещу хората от района на Донбас в Източна Украйна.

С част от тази дезинформация, представяща НАТО като агресор и всяваща страхове от война с Русия, министърът на отбраната на България наскоро се оплака, че това се отразява на готовността на армията, като все по-малко българи кандидатстват във военните академии на страната.

„Партийци, държавни служители и журналисти в традиционните медии също участват в разпространението на проруска дезинформация“, каза Ралица Ковачева, главен редактор на българския Factcheck.bg.

Въпреки мащаба на проблема, София е направила малко за противодействие на дезинформационните кампании, добавя Ковачева.

България отново се оказва затънала в политически смут , като странно споразумение за споделяне на властта, постигнато след изборите през април 2023 г., се оказва трудно за спазване. С усилия за формиране на ново правителство, поредните предсрочни парламентарни избори – шестите такива избори за три години – ще се проведат на 9 юни, същия ден, в който българите гласуват на изборите за Европейски парламент.

„Предстоят ни поредните предварителни избори, така че не очаквам скоро положителни развития в институционалната борба с дезинформацията“, каза Ковачева.