Двата проблема, които България не може да реши
На пръв поглед може да изглежда, че България е на сравнително стабилен път. Страната е член на Европейския съюз и НАТО. Премиерът Димитър Главчев се ангажира да увеличи подкрепата за Украйна. А сегашното правителство удвои плана на България да приеме еврото през 2025 г.
Въпреки това, след разпускането на предишния прозападен кабинет на Николай Денков, последното служебно правителство, което беше назначено на 9 април, е съставено предимно на стари ръце от бившата управляваща партия. Изглежда малко се е променило.
Две скорошни назначения в служебното правителство предизвикаха недоумение. Първо, новият министър на правосъдието, който преди това беше заместник на главния прокурор в мощната Главна прокуратура, забави дискусиите за така необходимата съдебна реформа. Предложеният закон, който би подрязал крилете на могъщия главен прокурор и се смяташе за ключова стъпка към борбата с корупцията, сега е в застой.
Второ, Владимир Малинов, бившият ръководител на държавния газов мрежов оператор “Булгартрансгаз”, беше назначен за нов енергиен министър на страната. Това повдигна въпроси относно решимостта на България да се бори с руското влияние, като се има предвид, че „Булгартрансгаз“ ръководеше изграждането на спорния тръбопровод „Турски поток“, съвместен проект на Газпром и Турция, който доставя газ от Русия за Турция по дъното на Черно море. Газопроводът беше широко критикуван, че подкопава българските интереси и че се ръководи от основния си бенефициент: Русия.
Докато политиците играят на музикални столове, патологията на българската политика е до голяма степен същата. Докато страната наближава шестите си парламентарни избори за три години, които ще се проведат в началото на юни, остават два вечни и широко разпространени проблема: корупцията и зловредното влияние на Русия.
През последните две години българската политика беше инертна, като социологическите проучвания поставяха на първо място коалицията от две дясноцентристки партии ГЕРБ и Съюза на демократичните сили (СДС), следвана от реформаторската Продължаваме промяната — Коалиция Демократична България (ПП-ДБ). За трето място.
Най-малката партия сега в Народното събрание, еднокамарния парламент на България, е популистката партия “Има такъв народ” (ИТН). Според скорошно проучване на Gallup партията привлича около 5 процента подкрепа и на следващите избори може да надхвърли прага от 4 процента, необходим за влизане в парламента. ИТН се появи преди три години като популистка партия, опозиционна на ГЕРБ, която доминираше политическия живот на България от 2009 г.
Смъртта на „нотариуса“
Разпространената корупция помрачава България от години с измамни процедури за обществени поръчки, нерегламентирано лобиране и съобщавано купуване на гласове. Години наред България беше най-корумпираната страна в Европейския съюз според Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International, но през 2023 г. се нареди на предпоследно място, като Унгария спечели дървената лъжица.
Справянето с подкупите се усложнява от състоянието на съдебната система, която е широко критикувана, че се подчинява на интересите на политиците. На 31 януари Мартин Божанов, съмнителна фигура, замесен в имотни измами с прякор “Нотариуса”, беше убит в столицата на България София. След смъртта му се появиха доказателства, че Божанов е управлявал мрежа за търговия с влияние вътре в съдебната система, дори се твърди, че притежава частен клуб, до който имат достъп прокурори, съдии и полицаи. В замяна Божанов си е осигурил известно ниво на имунитет срещу разследвания от полицията или прокуратурата.
Независимо от това, в България подобни случаи рядко се разрешават, като защитниците на съдебната реформа казват, че всъщност трябва да се разследват следователите, като гнилото стига чак до върха. Вътрешният министър Калин Стоянов е критикуван за укриване на информация за връзките на нотариуса с неговото министерство. От ГЕРБ и ДПС обаче отхвърлиха критиките и с тяхна подкрепа Стоянов остава министър.
Подобни твърдения – заедно с неизбежните отричания – са неразделна част от българската политика. Въпреки че по-нови политически партии като We Continue The Change дойдоха на власт на фона на широко разпространеното обществено недоволство от корупцията и провеждаха кампании по антикорупционни програми, те нямаха малък успех с реформирането на съдебната система.
Политици от реформаторската коалиция ПП-ДБ обвиниха лидерите на ГЕРБ и съответно на ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски, че са кооптирали прокуратурата и службите за сигурност, като са назначавали техни верни хора на ръководни постове. В отговор Борисов и Пеевски обвиниха ПП-ДБ, че сами искат да контролират съдебната власт. Парламентът създаде специална комисия за разследване на Нотариалната афера на 7 февруари, но заседанията бяха бойкотирани от представители на ГЕРБ и ДПС, с подкрепата на ИТН и Възраждане.
Малък апетит за реформи
С новия правосъден министър Мария Павлова едва ли ще бъде приет нов закон за съдебната власт от този парламент. В предишната си роля тя е служила в Главната прокуратура, мощна опора на съдебната власт. Ведомството е категорично против съдебните реформи, тъй като те значително биха намалили правомощията му.
И въпреки че партията ПП-ДБ настоява за специална парламентарна комисия, която да разследва изграждането на газопровода “Турски поток”, правителството на ГЕРБ-СДС и бившият премиер Бойко Борисов, които бяха на власт, когато газопроводът беше построен, отказаха да приемат всякакви въпроси свързани с проекта.
Неотложните проблеми на корупцията и руското влияние често са преплетени. „Няма съмнение, че действията около „Турски поток“ бяха [споделени] между Борисов и Пеевски“, каза Денков пред българската служба на RFE/RL в скорошно интервю. “Много неща ги свързват. И някои от тези неща са свързани с отчитане на интересите на Русия, в някои случаи в ущърб на българските интереси.”
Следващите избори в България ще се проведат на 9 юни и гражданите ще гласуват не само за представители в националния парламент, но и в Европейския парламент.
Скептицизмът на българите може да бъде простен. През последните три години Народното събрание успя да избере само две правителства. И двамата паднаха точно когато се опитваха да проведат реформи, да се борят с корупцията и да прекъснат зависимостта на страната от Русия за енергия и сигурност.
Ако нищо не се промени през следващите два месеца, формирането на стабилно правителство след юни ще бъде трудно, да не говорим за формирането на правителство, което има волята и силата поне да направи опит за реформи. Предишното правителство се разпадна, след като ПП-ДБ поиска график за промени в службите за сигурност и антикорупционни реформи, а ГЕРБ-СДС отказа да се съгласи.
Ако въобще не се състави правителство, тогава България ще проведе още избори, вероятно още през октомври, като служебното правителство ще остане на власт. За България е заложена огромна сума. Ако реформите в най-добрия случай са бавни, целите на страната за въвеждане на еврото през 2025 г. и отваряне на сухопътните граници за Шенген ще бъдат много по-трудни за постигане.
Коментари
Публикуване на коментар