Светът през моите очи

  Когато човек стигне пенсионна възраст, обществото очаква от него да се „оттегли“, да седне на пейката пред блока, да гледа как минават хората и да си спомня. Но истината е, че за много хора именно след пенсионирането започва един нов, по-истински живот. Живот, в който вече няма началник над главата, няма задължения от 8 до 5, но има избор — да останеш активен или да се оставиш на тялото и времето да те затворят в себе си. Интересното е, че изследванията сочат едно: хората, които остават ангажирани — било то с работа, хоби, доброволчество или проект — живеят по-здравословно. Не само физически, а изобщо. Една работа след пенсия не е просто начин да добавиш още някой лев към бюджета. Тя е мост към смисъл. Хората, които продължават да работят, поддържат социалните си контакти, а това само по себе си е лекарство. Да говориш, да слушаш, да се шегуваш — това са малките ваксини срещу самотата, с която много възрастни се сблъскват. Работата пази мозъка жив, активен, провокиран. Когато и...