Минимална заплата в България - на дъното в Европа

България е на дъното по размер на минимална заплата в Европа, по ниска е само минималната заплата в кандидат членката Албания, където е 385 евро, а в Северна Македония е 360 евро

Делът на служителите, които получават минимална заплата, е по-висок от 10% в редица страни в Европа. Според нова директива на ЕС трябва да се определи международно ниво като 60% от средната брутна заплата за минимална заплата.

Достойният стандарт на живот е от решаващо значение в едно общество. Ключова роля за постигането на достоен стандарт на живот е да се гарантира, че минималните заплати в различните страни членки са адекватни.

Новата директива на ЕС за минималните заплати трябва да влезе в сила до 15 ноември тази година, пише Euronews. Все още в пет държави от ЕС няма минимална заплата.

Двадесет и две от 27-те държави-членки на ЕС имат национална минимална заплата. Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция обаче са изключение от това правило. Кипър въведе такава в началото на миналата година.

Сред други 10 страни – кандидатки и потенциални кандидатки осем имат национална минимална заплата. Черна гора, Молдова, Северна Македония, Грузия, Албания, Сърбия, Турция и Украйна имат такъв. В Босна и Херцеговина и Косово пък нямат.

Страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) Норвегия, Швейцария и Исландия нямат национална минимална заплата.

Как се различават минималните заплати в ЕС?

Брутната минимална заплата е под 1000 евро в почти две трети от ЕС

Минималните заплати за страните от ЕС се различават значително, като брутните месечни минимални заплати в момента варират от 477 евро в България до 2 571 евро на месец в Люксембург, пише money.bg. Минималната работна заплата е под 1000 евро в 14 от 22-те държави-членки, където има национална минимална заплата.

България е на последно място по този показател ЕС. По ниска е само минималната заплата в кандидат членката Албания, където е 385 евро, а в Северна Македония е 360 евро.

Минималната заплата е над 2000 евро в Люксембург, Ирландия, Холандия и Германия, докато цифрата за Франция е 1767 евро и 1323 евро за Испания.

Цифрата започват от 360 евро в Северна Македония до 613 евро в Турция сред страните кандидатки и потенциални кандидатки. България има по-ниска минимална заплата от Турция (613 евро), Сърбия (544 евро) и Черна гора (532 евро), които са сред страните кандидатки.

Делът на служителите, получаващи минимална заплата, значително се различава в различните европейски държави. Минималната заплата е важна в някои страни, където има повече хора с по-ниски доходи, отколкото в други страни. 

През 2022 г. минималните заплати представляват по-малко от 50% от средните заплати в 10 държави от ЕС според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Сред тях са Испания, Унгария, Ирландия, Хърватия, Литва, Холандия, Чехия, Естония, Белгия и Латвия.

Доходите у нас не компенсират инфлацията

Със 156 лв. се е увеличила издръжката на едно 3-членно семейство през тази година, в сравнение с миналата. Сумата нужна на домакинство е приблизително 2600 лв. нетен доход месечно.

Две трети от българите обаче получават заплата, която е под необходимия минимум за издръжка. Това означава, че те нямат необходимите средства, за да живеят без лишения според българския стандарт.

Освен това, около 1 млн. работещи у нас получават доход до 1000 лв., това показва анализът на наблюдаваните потребителски цени и заплатата за издръжка за четвъртото тримесечие на 2023 г., подготвен от експертите на КНСБ чрез Института за социални и синдикални изследвания и обучение.

Минималната работна заплата у нас е 933 лв., което означава, че тя е два пъти по-малка от заплатата за издръжка, т.е. от дохода, който трябва да покрива основните нужди на домакинството. Но на минимална работна заплата работят общо 440 хил. души, като основната част от тях са в частния сектор, т.е. ¼ от частния сектор получават минималните за страната ни доходи – посочват експертите от КНСБ.

Ръстът в цените при хранителните стоки за 2022 г. беше 26% и те са продължили да растат с малко над 7% за 2023 г.., т.е. достигната е една висока база, от която после отново цените са продължили нагоре – сочат данните на КНСБ.

През четвъртото тримесечие на изтеклата година се наблюдава увеличение при каймата, малотрайните колбаси и при месото – свинско и телешко, то е с около 20-30%. Повишени са и цените на яйцата и млякото, а от плодовете най-много са поскъпнали ябълките – с 20%.

Поскъпват тъкмо стоките от първа необходимост и дори при затихваща обща инфлация, цените при тях са продължели да се увеличават, констатират синдикатите. Тъкмо ръстът в цените на 20-те основни наблюдавани стоки – т.нар. „малка потребителска кошница“ (нещата, които купуват най-бедните домакинства), създава усещането, че инфлацията не е преодоляна.

източник