След три десетилетия България се сбогува с миналото
След повече от три десетилетия чакане този вторник започна демонтирането на Паметника на Червената армия в София, построен през 1954 г. от комунистическия марионетен режим. Паметникът е сред най-големите в бившия Източен блок и вторият по височина в България с височина 37 метра. Това е една от най-внушителните сгради в центъра на София.
Призивите за премахването на паметника продължават още от 90-те години и Софийският общински съвет одобри премахването му през 1993 г., но се твърди, че процесът е зациклил поради бюрократични и политически пречки, тъй като паметникът е на държавата, а не на града. Гласуването в градския съвет по-рано през март отново потвърди предстоящото премахване на паметника в светлината на продължаващата руска инвазия в Украйна.
Дълго чакан акт
Паметникът е бил обект на многократни вандализации и политически демонстрации, като многократно боядисване в цветовете на украинското знаме, боядисване в розово в памет на нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия и зацапване в червена боя, за да символизира престъпленията на съветския режим и тези на Руската федерация. Паметната плоча също беше повредена от възрастен мъж, който размаха чук по-рано тази година.
Проруските националисти и социалисти се събраха в сряда, за да протестират срещу премахването му с аргумента, че не трябва да забравяме историята или да се опитваме да я скрием. В четвъртък крайнодясната партия „Възраждане“ блокира работата на парламента в знак на протест. Руският посланик също разкритикува решението и предупреди за последствия за България. Вече е отрязана най-високата част от паметника, ръката на съветски войник с пушка, както и главата му.
От 2022 г. подобни паметници в бившия комунистически блок бяха премахнати или променени, включително паметника Майка Украйна в Киев, Паметника на победата в Рига и множество паметници в Естония. Остатъците от старите комунистически режими се превърнаха в ясни мишени, тъй като вече независимите източни страни се стремят да скъсат с миналото и да завършат процеса на десъветизация, започнал през 90-те години.
Проблемната история е изправена пред своята смърт
Паметникът е построен в чест на Червената армия, след като тя окупира страната след комунистическия преврат през 1944 г. Надписът на плочата му гласи, че Червената армия е освободителка на българския народ. Завършен е през 1954 г., веднага след като горянското съпротивително движение, най-дългото антикомунистическо съпротивително движение в Европа, е окончателно смазано.
България не обявява война на СССР по време на Втората световна война, въпреки че се съюзява с нацистка Германия, а новото марионетно правителство не устоява на съветската инвазия. Най-известните съветски жертви са от отравяне с метанол, след като съветските войски нахлуха в завод за метанол в Бургас, вярвайки, че произвежда алкохол. Четиридесет и двама съветски войници от наречения „метилов полк“ героично загинаха по време на операцията, докато много други останаха болни или ослепели.
Последвалата окупация ще се превърне в най-бруталната в Източния блок, унищожавайки българската икономика, която трябваше да поддържа финансово Червената армия, докато тя плячкосваше страната и поставя България начело в списъка за смъртни присъди, свързани с Втората световна война, изпреварвайки дори Франция и съдебното преследване на колаборационистите от Виши. За по-малко от 4 месеца 28 630 души от политическия, академичен и икономически елит бяха арестувани и или забранени от политически живот, заточени, изпратени в лагери за принудителен труд или убити, ефективно унищожавайки ръководството на страната и напълно я подчинявайки на съветския контрол.
Всичко е лечебен процес – три десетилетия
Дебатът за историческата стойност на паметника и други подобни има дълбоко културно значение за българите, тъй като е може би един от основните символи на разрива между прозападната и проруската част на обществото. Комунистическата носталгия все още е силна сред по-старото поколение, което забави усилията за заличаване на остатъците от предишния режим. Въпреки това страната продължава по своя западен път, докато раните от миналото най-накрая започват да заздравяват.
Коментари
Публикуване на коментар