Съдбата на сваления съветски паметник в България
Докато демонтажът на спорния съветски паметник в центъра на София продължава, много българи се чудят дали ще го видят отново.
Властите твърдят, че монументът, който започна да се изрязва на 12 декември, ще бъде възстановен и изложен на обществено изложение. Но няма информация кой или как ще го възстанови, нито е ясно къде може да бъде изложена забележителността.
Десетилетията на дебат за паметника на Червената армия продължават с неотслабваща сила, дори след като работниците започнаха да режат най-горните му статуи на парчета. Снимките на работници, които режат паметника с ъглошлайфи, изненадаха мнозина, които поставиха под съмнение техническата необходимост от подобни „ампутации“, които рискуваха да нажежат политическо напрежение в България.
Проучване, проведено през октомври 2023 г. установи, че 30,7 процента от хората предпочитат комплексът от комунистическата епоха да остане на мястото си, докато 22 процента искат той е унищожен и 27,8 процента от анкетираните смятат, че паметникът трябва да бъде изложен в музей.
Марин Марков, скулптор, който участва в премахването на забележителността на София, каза пред Българската служба на Радио Свободна Европа, че дисекцията на централните статуи е техническа необходимост. Трите фигури в горната част на колоната на комплекса, казва той, са били пълни до кръста с бетон и са тежали общо най-малко 30 тона, което поставя триото извън капацитета на повдигане от повечето кранове.
„Така че фигурите бяха извадени на две до три части, всяка тежаща по-малко от максималното тегло от 4 до 5 тона, което може да понесе кранът“, казва Марков.
През октомври Марков беше натоварен от областната управа на София да изготви доклад за състоянието на най-високите статуи на паметника на Червената армия. Скулпторът откри дълбоки пукнатини в някои от фигурите, които според съобщенията ги правят опасни.
Вечерта на 12 декември работници разрязаха и премахнаха рамото на централната статуя на колоната. Малко след това главата на паметника на съветския войник и жената с дете на ръце слязоха. Това беше последвано на следващия ден от премахване на статуя на работник.
Вира Тодева, областният управител на Софийска област, казва, че последователността на демонтажа е следвала план, наблюдаван от нейната администрация.
На 15 декември официалното лице публикува публично текста на самия план след искания на проруските български политически партии, които се противопоставиха на премахване на паметника.
Планът описва подробно конкретната последователност, в която паметникът трябва да бъде премахнат, включително отделните части, на които трябва да бъдат нарязани най-горните статуи. Планът също така предвижда премахването на статуите да приключи до 19 декември.
Министерството на културата на България по-рано разпореди демонтажа да бъде преустановен, докато текат работи по премахването. От министерството твърдят, че работата не е била уредена първо с него.
Специалистите имат различни мнения за най-добрия начин за сваляне на този тип забележителности.
Скулпторът и бивш министър Велислав Минеков от Българската художествена академия се съгласи, че паметникът трябва да бъде нарязан на парчета за безопасно премахване, но казва, че начинът, по който е направено – с ръчни ъглошлайфи – ще направи всяка по-късна реставрация трудна и скъпа.
„Техническият процес ме притеснява много“, каза той, наричайки работата „работа в последния момент, извършена с невежество“.
Скулпторът Марин Марков защити използването на ъглошлайфи, като каза, че няма по-добра алтернатива.
„Острието е с дебелина 1 милиметър, което за статуя като тази е нищо“, каза той.
По-мощните инструменти за рязане на метал имат остриета, които според Марков биха оставили разрез с ширина до 8 милиметра.
Петя Пенкова, главен асистент в Националния археологически институт, която е специалист по реставрация на метали, казва, че бронзови паметници са били демонтирани и преди в България, но никога в такъв мащаб или с намерение да бъдат реставрирани по-късно.
Когато работата по разрушаването най-накрая приключи, бъдещето на паметника на Червената армия изглежда несигурно. В схемата, разпространена от градската управа, става ясно, че частите от забележителността ще бъдат изнесени на място край Лозен, село югоизточно от София.
Официално планът след това е паметникът да бъде възстановен и изложен на място, където ще изпълнява „образователна“ – а не пропагандна – роля.
Но някои се опасяват, че паметникът може просто да събира прах някъде във вечно хранилище. Първоначално се смяташе, че паметникът ще бъде изложен в Музея на социалистическото изкуство в София, но наскоро директорът му заяви, че това е неосъществимо и че няма обявен изпълнител за реставрацията.
Пенкова казва, че при толкова значими обекти като паметника на Червената армия е от съществено значение пълната пътна карта.
“Когато правите дългосрочен план, имате нужда от визия за всички етапи,” Пенкова посочва, че работата по паметника в момента е „на вълна от емоции“.
Областният управител Вира Тодева каза пред RFE/RL, че ситуацията с паметника е „спешна“ поради опасността, която представляват повредените статуи на колоната му и че докато продължава работата по намирането на изпълнител за реставрация, „нямаме начин да запазим скелето на място.”
През 2017 г. друг паметник от комунистическата епоха, наречен 1300 години България, който не предизвикваше толкова разногласия – естетиката му беше широко възприемана като безочлива от българите – беше премахнат от площад в центъра на София с твърдението, че ще бъде реставриран и изложен на показ. Това никога не се е случвало.
От Регионалния исторически музей в София потвърдиха за Българската служба на Радио Свободна Европа, че паметникът в момента се съхранява на части. Няма известна времева линия за възстановяването му.
Коментари
Публикуване на коментар