Парламентът прие окончателно промените в Конституцията

Със 165 гласа „за“, 71 „против“ и един „въздържал се“ промените в Конституцията, инициирани от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, бяха окончателно приети от Народното събрание. В сряда (20 декември) мина и третото четене на законопроекта – поименното му гласуване от депутатите.

БСП, ИТН и „Възраждане“ гласуваха против. Гласът „въздържал се“ дойде от Бойко Рашков. От заседанието отсъстваха Драгомир Стойнов (БСП), Мустафа Карадайъ (ДПС) и Петя Ставрева (ПП-ДБ).

Рашков има възражения по реформата в прокуратурата и Висшия съдебен съвет, затова и не гласува като колегите си от ПП-ДБ.

В крайна сметка беше прието, че 25-членният Висш съдебен съвет ще бъде разделен на две – 15-членен Висш съдебен съвет и 10-членен Висш прокурорски съвет.

В първия ще влизат шефовете на двете върховни съдилища, осем членове, избирани пряко от съдиите, и петима членове, избирани от Народното събрание. Във Висшия прокурорски съвет ще са главният прокурор като член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима – от Народното събрание. Парламентарните квоти ще се избират с 2/3 мнозинство. Мандатът на изборните членове на прокурорския и съдебния съвет ще е 4 години, като не могат да бъдат повторно веднага след първия мандат.

Главният прокурор вече само ще представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура. Той ще утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред съда. Отпада разпоредбата, че „осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Главният прокурор ще има право само на един 5-годишен мандат. Шефовете на двете върховни съдилища запазват 7-годишните си мандати.

За депутатите, както и за министрите Конституцията вече ще допуска двойно гражданство. За депутатите обаче ще се иска 18-месечна уседналост.

Реформа има и при служебното правителство. То ще се назначава от президента, както е и досега, но „след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател“. Освен това държавният глава няма да разпуска Народното събрание, ако то не е успяло да излъчи правителство. Президентът ще трябва да избере за служебен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. „Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон“, ще гласи още Конституцията.

Всеки съд вече ще може да сезира Конституционния съд.

До 6 месеца след влизането в сила на промените трябва да бъдат приети и законите, които се отнасят до прилагането им. А Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет трябва да бъдат избрани 3 месеца след това.

източник