Президента наложи вето на даряването на бронетранспортьорите за Украйна
Българският президент Румен Радев наложи вето на плановете на страната да изпрати 100 излишни бронетранспортьора (БТР) в Украйна, изпращайки споразумението обратно в парламента за преразглеждане. В обяснението на ветото, подписано от парламента миналия месец, Радев каза на 4 декември, че депутатите трябва да преценят дали превозните средства – последно разположени през 80-те години – са годни за употреба и не могат да бъдат използвани за България в случай на извънредни ситуации. Съгласно споразумение, подписано с Киев през август, БТР-ите трябваше да бъдат предоставени безплатно. Сега сделката ще бъде върната в парламента за второ гласуване.
Новината идва, след като на 22 ноември парламентът ратифицира споразумението за безвъзмездно изпращане на 100 български бронетранспортьора (БТР-и) с отпаднала необходимост на Украйна, която беше нападната от Русия през февруари 2022 г.
Споразумението беше сключено през август 2023 г. между Министерството на вътрешните работи на България (МВР) и украинското министерство на отбраната. „За“ изпращането на БТР-ите гласуваха депутатите от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), ДПС, „Има такъв народ“ (ИТН)и ГЕРБ. „Против” бяха „Възраждане“ и БСП.
Сега Радев връща закона за ратифициране на това споразумение за повторно гласуване в Народното събрание (НС). В мотивите към ветото Радев посочва, че депутатите не са били достатъчно запознати с „конкретните параметри на дарението“ и не са могли да преценят дали БТР-ите наистина са с отпаднала необходимост.
Въпросните бронетранспортьори са използвани в България единствено в рамките на т.нар. „възродителен процес“ (1984-1989), при който турците от България са насилствено преименувани и депортирани. Отпадналата необходимост на БТР-ите означава, че те вече не са нужни на България.
Въпреки това Радев твърди, че бронираната техника би могла да влезе в употреба – например при охраната на българската граница или при бедствия и аварии в трудно достъпни зони.
„Воден съм от убеждението, че сигурността, здравето и живота на българските граждани следва да бъдат първостепенен приоритет“, смята президентът.
В мотивите си Радев посочва още, че решението БТР-ите да се изпратят на Украйна не взима предвид „военновременните задачи, вменени на МВР“, нито нуждите на Главните дирекции „Гранична полиция“ и „Пожарна безопасност и сигурност на населението“.
Същата теза за възможността БТР-ите да се използват в България защитиха и депутатите от „Възраждане“ и БСП, когато законът за ратификацията на споразумението се обсъждаше в пленарна зала.
„Има необходимото мнозинство, което ще преодолее ветото на президента върху споразумението за предоставяне на бронирана техника на Украйна“, каза в понеделник председателят на Народното събрание Росен Желязков от ГЕРБ.
Същата позиция изразиха премиерът Николай Денков и вицепремиерката Мария Габриел.
Председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски нарече ветото на Радев „срам“ и също настоя то да бъде преодоляно от парламента.
Решението за предоставяне на бронираната техника беше подписано през август в София и през ноември в Киев. До него се стигна след решение на парламента от юли за изпращане на БТР-и на Украйна.
Малко преди това правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ одобри изпращането на военно-техническа помощ на нападнатата от Русия страна в изпълнение на решение на предишното Народно събрание от 9 декември 2022 г.
Изпращането на бронираната техника стана повод и за вот на недоверие срещу правителството, който беше внесен от БСП, „Възраждане“ и ИТН в началото на ноември. Той обаче беше отхвърлен от Народното събрание.
Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г. След началото на войната повечето европейски държави изпратиха военна помощ на нападнатата страна.
България е една от страните, които доставят най-много оръжие за украинската армия. Парламентът на няколко пъти реши да изпрати военно-техническа помощ на Киев, най-често от оръжия, които вече не са необходими на България.
Коментари
Публикуване на коментар