Интеграцията на украинските медици в България пред провал

Няколко драстични случая демонстрират провала на българските власти с интегрирането на украинските медици, въпреки че в обществото има постоянен дефицит на кадри, показва проучване на Euractiv.

В средата на декември Асоциацията по здравна медиация „Хипофиза“ бе глобена от трудовите власти, защото си позволи да назначи шестима украински бежанци на работа като здравни медиатори. Назначените украинците са хора с търсени в обществото професии – двама лекари, рехабилитатор, психолог и логопед.

Асоциацията обяви, че набира дарения, за да си плати глобата от 12 000 лева, която ѝ бе наложена от Инспекцията по труда. По-късно става ясно, че проблемът с украинските медици е твърде банален, а инспекторите са прекалили с реакцията си.

След постъпил анонимен сигнал инспекция по труда прави проверка и установява, че асоциация „Хипофиза“ не е подала заявления в седемдневен срок от датата на започване на работа на украинците. Подобно уведомление е задължително, защото България продължава да третира украинските бежанци като граждани на страна извън ЕС.

България продължава да не изпълнява европейска директива, според която бежанците от войната в Украйна са с по-различен статут, който им дава достъп до трудовия пазар у нас. Българското законодателство обаче продължава да ги третира като икономически мигранти.

Асоциация „Хипофиза“ посочва, че поради наложената санкция украинските бежанците в база „Железничар“, които страдат от сърдечно-съдови и онкологични заболявания, са оставени без грижа.  По информация на организацията става дума за над сто души в тежко здравословно състояние.

Друга група украинци, които работеха като здравни медиатори и помагаха на бежанци, страдащи от хронични заболявания, бяха уволнени, защото държавата прекрати програмата за здравна помощ за хората, избягали от войната.

Болни хора са оставени без грижа

След изтичането на програмата „Солидарност“ за болните хора, избягали от войната,  в „Железничар“ се грижи само една доброволка, която не получава възнаграждение за труда си, а други две жени, също доброволки, се грижат за настанените в базата на Министерския съвет в Слънчев бряг, където са настанени много повече бежанци.

Депутатът от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Манол Пейков е може би единственият политик в българския парламент, който активно се занимава с интеграцията на украинските бежанци през различни свои инициативи от началото на войната.

Пред Euractiv той коментира, че заради случая с асоциация „Хипофиза“ се е срещнал на 28 декември с министърката на труда и социалната политика Иванка Шалапатова, която се е задействала по въпроса.

„Министърката ми каза, че в база „Железничар“ (където са настанени украински бежанци) няма служители на министерството, а само доброволци. Част от бежанците се изпращат от там в други бази, като например тази във Велики Преслав, която се намира в средата на нищото. В същото време тези хора имат нужда от палиативни грижи. Така че нещата са в неопределенено състояние. Трябва спешно да се предприемат мерки“, коментира Пейков.

Той окачествява действията на държавата срещу асоциация „Хипофиза“ са срамни, защото асоциацията върши работата на държавата. В същото време самата държава прави номера и пречи на доброволците да свършат тази работа.

„Обвиненията са изсмукани от пръстите, защото аз го проучих този въпрос и установих, че става въпрос за глоба заради документи, които не се подадени в срок. Документите обаче са в един архив и никой не ги ползва. Изглежда някой на местно ниво се е подразнил (на инициативите на асоциацията) и затова се стигна дотук“, смята той.

България игнорира директивата на ЕС/украинските медици/

На този етап България остава една от малкото страни, които не са спазили препоръката на Европейската комисия за бързо признаване на дипломите на ключови работници – каквито са медицинските специалисти и учителите, в условията на военен конфликт в Украйна.

България има голям проблем с признаването на дипломите на медицинските здравни специалисти от чужбина. Дипломите на украинските медицински специалисти трябва да бъдат приравнени с българските дипломи и да се издадат документи за владеене на български език. Университетите имат пълно право да вземат свои самостоятелни решения за легализирането на чуждите дипломи, затова цените на тези документи силно варират.

Пейков организира миналия август кампания в подкрепа на украинския лекар д-р Игор Прохоров и негови колеги – 30 лекари и медицински сестри, за да преминат тромавите административни процедури у нас и могат да практикуват професията си. По време на кампанията бяха събрани над 100 хиляди лева.

Д-р Прохоров е от Харков, Украйна, но живее в Пловдив от началото на войната през 2022 г. В родния си град той е работил като детски хирург в Областна детска болница и е лекар висша категория, като в България има най-много десет специалисти на подобно ниво.

Детският хирург от Харков трябваше да работи като санитар в пловдивската болница месеци наред, защото независимо от 40-годишния си стаж трябваше да придобие правото да упражнява професията.

Към момента чрез организацията на Пейков, която събира дарения, над 480 души от Украйна – лекари, сестри, лаборанти и други специалисти са преминали през езиковите курсове, които са задължително условие за работа.

„Постепенно нещата стават по-поносими. Група депутати продължава да натиска държавата да се приеме подзаконов акт, като в Полша и в Чехия, който позволява на украинските медици да започват работа в страната“, казва депутатът.

Той предупреждава, че в противен случаи ще продължи практиката добри специалисти, сред които и хирурзи, да се принуждават да работят като санитари.

„На нас може да ни се струва, че нищо ново не се случва в Украйна, но бежанци продължават да прииждат. България не е лош вариант за тях, защото е близо, религията е обща, а и езикът е разбираем“, каза Пейков.

От началото на руската военна агресия в Украйна България е предоставила временна закрила на 168 300 украински граждани, с което страната нарежда на пето място в ЕС, показват данните на „Евростат“, публикувани на 8 декември 2023 г.

Според статистиката на територията на Евросъюза закрила са получили общо 4,2 млн. украинци. Само Германия (1 215 165), Полша (960 620), Чехия (364 450) и Испания (189 945) са предоставили закрила на повече украинци от България.

По данни на ООН около 100 000 украинци се намират постоянно на територията на България, най-вече в София и Варна.

източник