Български студент, изключен за протест от 1968 г., получи награда половин век по-късно

Българският историк и бивш дисидент Александър Димитров (архивна снимка)

Бивш български студент, изключен от неговия управляван от комунистите университет заради протест срещу водената от Съветския съюз инвазия в Чехословакия през 60-те години на миналия век, беше награден от същата институция повече от 55 години по-късно.

Седемдесет и шест годишният Александър Димитров беше на 21 години, когато той и двама съученици по история оспориха официалното мълчание на Източния блок, като раздадоха протестни листовки, след като танковете на Варшавския договор смазаха реформите на Пражката пролет през 1968 г. „Каквото направихме, направихме“, каза

Димитров Българската служба на RFE/RL , „не защото Бог ни гледа, а за да се гордеем със себе си“.

Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев са изключени от Софийския университет, осъдени на затвор през 1969 г. и преследвани десетилетия.

Радев почина в София през 1995 г., а Генов, който първоначално беше осъден на три години затвор, но излежа още осем за опит за бягство, помогна за основаването на правозащитна група, преди България да го изгони през 1988 г. и да умре в Съединените щати през 2009 г.

По-рано този месец на 17 януари Софийският университет почете Димитров и неговите покойни съученици за приноса им към свободата и демокрацията на церемония в една от същите лекционни зали, в които те и техните съученици са били преди повече от половин век.

Димитров каза, че никога не е съжалявал за действията си въпреки десетилетията на преследване.

„Цялата [сегашна] Чехия и Словакия излязоха на улиците, а ние стоим тук и блеем? Не можехме просто да не направим нищо“, каза Димитров пред RFE/RL.

Тримата се разминаха с разпространението на един кръг от листовки, след като хиляди войници от Съветския съюз, България, Унгария и Полша се прехвърлиха в Чехословакия през август 1968 г., убивайки най-малко 130 души и позволявайки на Москва да провали зараждащите се реформи.

По това време лидерът на Българската комунистическа партия Тодор Живков беше повече от десетилетие в своето тридесетилетно управление и нетърпелив да угоди на съветското ръководство в Москва.

Листовките настояваха „Вън от Чехословакия с войските на марионетката Живков“.

Но докато Димитров, Генов и Радев подготвят втори кръг от листовки през октомври 1968 г., приятел от детството на Димитров ги предава на българската Държавна сигурност и те са изпратени в централния софийски затвор.

Димитров и Радев лежаха в затвора по две години, а Генов – 11 години.

Димитров и Радев претърпяха десетилетия на следене и тормоз в България, докато Генов в крайна сметка беше изгонен от страната.

„Всички се надявахме, че това, което се случи през 1989 г., когато съветският комунизъм рухна, ще се случи през 1968 г., но явно беше твърде рано“, каза Дмитров.

Димитров, който нарича себе си „роден историк“, каза, че след като „свалиха Живков в петък“ – 10 ноември – „в понеделник отидох и поисках да ми върнат студентските права“.

Димитров беше приет в Софийския университет и завърши история, две десетилетия след като той, Генов и Радев направиха част от собствената си история.

И тримата – Генов и Радев посмъртно – бяха отличени за приноса си към демокрацията и правата на човека от Чешката и Словашката република за отбелязване на 50-ата годишнина от Пражката пролет през 2018 г.

източник