Животът на пенсионера в България през 2023 г.

Пенсионерите в България са една от най-уязвимите социални групи, които се борят с ниски доходи, висока инфлация, недостатъчна здравна грижа и социална изолация. През 2023 г. те се сблъскаха с редица предизвикателства, но и с някои положителни промени, които повлияха на техния живот.

Пенсиите в България

Едно от най-важните питания за пенсионерите е размерът на пенсиите, които получават. През 2023 г. средната пенсия през 2023 г. достигна 788,10 лв. Това беше резултат от увеличението на пенсиите с 12 на сто от 1 юли, което беше предвидено в бюджета на държавното обществено осигуряване¹. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се повиши от 467 лв. на 523,04 лв., а социалната пенсия за старост на 276,64 лв.

Това беше второто увеличение на пенсиите през годината, след като от 1 януари те бяха преизчислени като се използваше тежестта на всяка година осигурителен стаж, която е била в сила при отпускане на съответната пенсия. Това доведе до повишение на пенсиите с около 10 на сто за повечето пенсионери. Въпреки това, старите пенсии отново останаха по-ниски от новите, макар разликата значително да беше намалена.

Депутати от БСП предложиха допълнително преизчисляване на пенсиите от 1 януари 2023 г. като се използва коефициент за всяка година трудов стаж в размер на 1,35, което щеше да доведе до съществено повишение на най-старите пенсии. От 1 юли 2023 г. те предложиха още едно преизчисление на пенсиите, отпуснати до края на 2020 г., като индивидуалният коефициент на пенсионера се умножи по средния осигурителен доход за страната за 2021 г. Тези предложения обаче не намериха подкрепа в парламента и не бяха приети.

Инфлацията

Друг фактор, който засегна живота на пенсионерите през 2023 г., беше високата инфлация, която надмина 10 на сто. Това доведе до ръст на цените на основни стоки и услуги, като храна, лекарства, ток, отопление, транспорт и др. Пенсионерите бяха сред най-засегнатите от това, тъй като техните доходи не успяха да запазят своята покупателна способност. Много пенсионери се наложи да ограничат своите разходи, да се откажат от някои лекарства или да търсят допълнителни източници на доход.

Здравната грижа

Здравната грижа беше още една област, в която пенсионерите се сблъскаха с трудности през 2023 г. Системата на здравното осигуряване беше подложена на реформи, които целяха да подобрят качеството и достъпността на медицинските услуги. От 1 януари 2023 г. беше въведена електронна здравна карта, която замени старата здравна книжка и цели да опрости администрацията и да предотврати злоупотреби. От 1 юли 2023 г. беше въведена нова система за определяне на цените на лекарствата, която цели да намали разликите между цените в България и други европейски страни.

Въпреки това, пенсионерите продължиха да се срещат с проблеми като недостатъчно финансиране на здравната система, липса на специалисти, дълги опашки и чакални списъци, ниско качество на медицинското обслужване и корупция. Много пенсионери не можеха да си позволят да плащат за частни здравни услуги или за допълнително здравно осигуряване, което им осигурява по-добро покритие. Също така, пенсионерите бяха изложени на по-голям риск от заразяване с COVID-19, тъй като те са сред най-уязвимите групи заради своите хронични заболявания и намален имунитет. През 2023 г. беше продължена кампанията за ваксинация срещу COVID-19, но тя срещна редица пречки, като недостатъчно количество на ваксини, логистични проблеми, ниско доверие в здравната система и антиваксерска пропаганда.

Социалната интеграция

Пенсионерите в България често се чувстват изолирани и забравени от обществото, което води до депресия, самота и безнадеждност.

• През 2023 г. беше приета Национална стратегия за дългосрочна грижа 2023-2030, която определя приоритетите и мерките за развитие на системата за дългосрочна грижа в България. Стратегията предлага това да се реализира чрез развиване на мрежа от социални услуги в общността, съобразени с потребностите на възрастните хора и хората с увреждане, осигуряване на устойчиво финансиране на услугите за дългосрочна грижа, подобряване на механизмите за координация между системите за социална и здравна грижа, поетапно преструктуриране на системата за стационарно лечение на болни и деинституализация на грижите чрез развиване на подходящи форми за грижа и лечение на хора с психични разстройства и нуждаещите се от палиативни грижи.
• Според Националния статистически институт през 2020 г. броят на пенсионерите в България е 2 088 000, което представлява 29,5% от населението. Средната пенсия през 2020 г. е 392,7 лв., а минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 250 лв.
• Според Евростат през 2019 г. 28,4% от пенсионерите в България са изложени на риск от бедност или социално изключване, което е най-високият процент в ЕС. Основните причини за това са ниските пенсии, високите разходи за здравеопазване и енергия, липсата на социални услуги и подкрепа, дискриминацията и ниското участие в обществения живот.

Пенсионерите в България се сблъскаха и с тези предизвикателства през 2023 г., като:

• Ниско качество на жилищните условия и липса на адаптирани домове за възрастни хора.
• Недостатъчно социални услуги и подкрепа за пенсионерите, които живеят сами или са зависими от други.
• Дискриминация и насилие срещу пенсионерите, особено срещу жените и малцинствата.
• Ниско участие и влияние на пенсионерите в обществения и политически живот.

Тези предизвикателства изискват съгласувани и целенасочени действия от страна на държавата, местните органи и гражданското общество, за да се подобри качеството на живот на пенсионерите и да се защитят техните права и достойнство. 🙏