Демокрацията е подложена на изпитание, докато България провежда местни избори

Местната администрация е спорен въпрос в България. Въпреки че са жизненоважни за всяка демокрация, местните съвети от десетилетия са в основата на борбата на България с корупцията, тъй като те са основните получатели на финансиране от ЕС и естествено, ключови за тяхното усвояване. Контролните съвети също дават голямо предимство на партиите по време на изборите.

Поради тези причини ГЕРБ на Бойко Борисов държи желязна хватка върху общините, превръщайки ги в ключова мишена за конкурентите си, по-специално за либералния реформаторски алианс ПП-ДБ, срещу който ГЕРБ се състезаваше миналата неделя. След сблъсък за машини за гласуване и неуспешен първи тур, българите отново ще се отправят към урните за втори тур на изборите.

Изключение обаче прави столицата София, където близо две десетилетия управление на ГЕРБ приключи, след като кандидатът й журналистът Антон Хекимян остана трети. Сега технологичният предприемач Васил Терзиев, подкрепян от ПП-ДБ, ще се изправи срещу проруската социалистка Ваня Григорова за контрол над българската столица.

Мартин Пенов
Местните избори са предизвикателство за българската демокрация – редовна гледка са стотици гласоподаватели с един и същи адрес или гласове от отвъдното (да, гласове от покойници). Машините за гласуване бяха въведени, но бързо станаха мишена на партиите от властта.
Два дни преди изборите агенцията за държавна сигурност публикува доклад, който накара ГЕРБ и опозиционните партии да твърдят, че PP-DB манипулира машините, което накара Централната избирателна комисия да ги забрани. Въпреки че Върховният съд отмени решението, скандалът показва колко дълги ще направят партиите от властта като ГЕРБ, за да защитят властта си върху местната власт.

Български реформатор води в София след тежки кметски избори

Прозападният технологичен предприемач Васил Терзиев излезе на първо място на изборите за кмет в София и е изправен пред балотаж срещу ляв, приятелски настроен към Русия политик, докато кандидатът на бившата управляваща партия ГЕРБ остана трети.

Технологичният предприемач Васил Терзиев, начинаещ в политиката, излезе първи с 34 процента от гласовете на изборите за кмет на София в неделя, според предварителните резултати, и сега е фаворит за спечелване на предстоящия балотаж.

„Бих искал да благодаря на всички, които гласуваха за едно различно бъдеще. За град, в който няма второкласни граждани и второкласни квартали“, написа Терзиев във Фейсбук в неделя вечерта.

Терзиев, номиниран от “Продължаваме Промяната” и “Демократична България”, заедно с обществени организации, превърнали се в партии “Спаси София” и “Отбор на София”, ще се изправят срещу Ваня Григорова, номинирана от БСП и Левицата на балотажа на 5 ноември.

Победата на Терзиев вероятно може да доведе до значителни политически промени след близо две десетилетия на компрометирано управление от партия ГЕРБ в столицата.

Балотажът ще бъде идеологически сблъсък между евроатлантическия профил на Терзиев и евроскептицизма на Григорова, която критикува санкциите срещу Русия и изключването на България от Газпром, като същевременно изгражда имидж на кандидат, който подкрепя правата на работниците и бори се за равенство.

„Ние сме единствените, които могат да се изправят срещу силата на парите и да върнат града при хората“, каза Григорова във видео изявление във Фейсбук в неделя, когато изборният ден беше към края си.

Зад втората Григорова е бившият журналист, превърнал се в политик, Антон Хекимян от ГЕРБ на трето място.

Третото място е разочароващ резултат за ГЕРБ, които управляват столицата от 2005 г. първо чрез Бойко Борисов, който по-късно стана премиер, а след това чрез четирикратния кмет Йорданка Фандъкова. Управлението на партията обаче остави в наследство проблемна инфраструктура, замърсяване и нарастваща опозиция.

При други предварителни резултати от местните избори в неделя ГЕРБ водят в Пловдив и Бургас.

Но във Варна, най-големият град на брега на Черно море, кандидатът на опозицията Благомир Коцев неочаквано се нареди на второ място, само с пет процента зад двукратния кмет Иван Портних , който беше засегнат от различни обвинения в неправомерни действия. Резултатът на Портних в урните падна от 63 процента от гласовете през 2015 г. на 26 процента в неделя.

Изборите бяха предшествани от многобройни подозрения, че процесът на гласуване може да бъде манипулиран от една от съперничещите си политически сили.

В петък Централната избирателна комисия забрани използването на машини за гласуване, които на последните избори бяха използвани наред с традиционното гласуване с хартиени бюлетини, основно по инициатива на “Продължаваме Промяната – Демократична България”.

Използването на машини за гласуване, при които кандидатът се избира на сензорен екран и след това се разпечатва бюлетина, се разглежда като алтернатива след голям брой обвинения в измами и зашеметяващ брой бюлетини, които се считат за невалидни – над 660 000 в предишния кметски избори през 2019 г., спечелени от Фандъкова на ГЕРБ.

Премиерът Николай Денков разкритикува решението за забрана на машините, като го определи като незаконосъобразно.

Централната избирателна комисия действа, след като жалба, че член на правителството е бил забелязан да проверява машините и може да компрометира функционалността им, беше подадена до комисията от партията “Има такъв народ”.

Има такъв народ беше част от реформаторската правителствена коалиция от 2021-22 г. само за да напусне кабинета и да премине в сферата на влияние на ГЕРБ , което доведе до свалянето на тогавашното правителство.

В събота по обяд в няколко града, включително и в София, имаше протести срещу решението на комисията.

„Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“, заедно с местни медии, също съобщиха, че в някои избирателни секции няма достатъчно хартиени бюлетини. Централната избирателна комисия потвърди за проблемите, но заяви, че процесът на гласуване не е засегнат никъде.

„Нека не се съсредоточаваме върху проблемите и да оставим хората да гласуват спокойно“, каза директорът на ЦИК Камелия Нейкова.

Местните избори бяха седмите големи избори в България през последните години. Имаше пет общи избора и един президентски избори по време на политическата безизходица в страната от 2021-23 г., която приключи с оттеглянето на настоящата управляваща коалиция от власт през юни .

Кой е кандидат-кметът на София Васил Терзиев?

Терзиев е роден в София през 1978 г. През 2002 г. заедно с няколко сътрудници създава успешна софтуерна компания Телерик.

През 2014 г. Telerik беше продадена на американска компания за 262,5 милиона долара. Терзиев продължи да инвестира в стартиращи компании чрез фонда за рисков капитал Eleven Ventures.

Началото на кампанията му за кметството беше помрачено от акцент върху връзките на семейството му с репресивния апарат на Държавна сигурност по време на комунистическия режим в България.

За разлика от произхода си, Терзиев демонстрира силни проевропейски и прозападни пристрастия.

източник