Русия може да започне нова война в Европа

Ръководителят на Службата за външно разузнаване на Украйна Александър Литвиненко написа колона за Интерфакс-Украйна, в която твърди, че войната с Русия е навлязла в критичен период, а също така очертава целите и задачите на Путин/нова война/. Преди ден Съветът на федерацията на Русия одобри бюджета на Русия за 2024 г. Той съдържа рекордни суми за военни разходи. За първи път те ще надхвърлят разходите за социалната сфера. „През 2026 г. обемът на военното производство в Русия трябва да поддържа широкомащабни военни операции с висока интензивност, а през 2028 г. Русия трябва да възстанови военния си капацитет, който имаше през 2022 г. Точно това предвижда руският бюджет за 2024-2026 г. е създадена за. Още през 2024 г. почти 40% от бюджетните разходи отиват за война“, пише Александър Литвиненко.

Според ръководителя на Службата за външно разузнаване Путин смята, че Украйна може да бъде завладяна само чрез процеса на преразпределение на света, който може да продължи 10-15 години по време на конфликти с различна интензивност. Вероятно с използването на ядрено оръжие. В същото време Кремъл възприема войната срещу Украйна като важен, но не единствен фронт за Русия.

И от тук, според Александър Литвиненко, пред Кремъл стоят четири задачи: да осигури вътрешна стабилност; формират алтернативна на Запада коалиция от държави; подгответе се за предстоящата агресия срещу други страни; подхранват конфликти в Близкия изток, Африка и Балканите. Третата точка заслужава най-голямо внимание.

Руските власти многократно са заявявали, че не воюват срещу Украйна, а срещу целия НАТО, който от своя страна смята Русия за заплаха номер едно. Алиансът предложи създаването на “военен Шенген” в случай на война с Русия. Представителят на Алианса Александър Солфранк обясни, че това ще улесни придвижването на войски от различни страни в рамките на блока и ще помогне за „предварителна подготовка на театъра на операциите“ в случай на военен конфликт. Възможната заплаха от руско нападение срещу нова европейска война коментира военнополитическият експерт и кандидат на историческите науки Юрий Федоров.

– Ръководителят на Службата за външно разузнаване на Украйна Александър Литвиненко в колонката си за изданието Интерфакс-Украйна пише, че един от приоритетите на Русия сега е подготовката за бъдеща агресия и изброява редица държави, по-специално Молдова, Литва, Латвия, Естония. Той пише, че в Русия вече много се говори за така нареченото нарушаване на правата на рускоговорящите. Виждате ли реална заплаха от руска инвазия в тези страни?

– Такава заплаха съществува от доста дълго време, от момента, в който под командването на Шойгу руската армия придоби приблизително вида, който имаше към 24 февруари 2022 г. Реалната заплаха от нападение срещу балтийските страни и реалните възможности за това се формираха още през 2017-2018 г. Преди това както Москва, така и Западът проведоха много сериозни изследвания какво би се случило, ако руските войски нахлуят в балтийските страни. И общото заключение беше доста песимистично: ако такова нахлуване се случи, тогава след няколко дни руската армия ще достигне литовско-полската граница.

– Какво ще прави блокът НАТО в този момент при нова война?

– Но това беше най-важният въпрос. В Москва му отговориха по следния начин. Тези контингенти на въоръжените сили на НАТО, разположени в балтийските страни, няма да могат да устоят на руската военна машина, която ще се търкаля през тези страни. И когато стигне до границите с Полша, тогава ще възникне истински проблем за страните от НАТО. Ако не се съгласят, че балтийските държави отново ще бъдат под руска окупация, ще започне голяма война, в която Русия ще бъде принудена да използва ядрено оръжие. И за да защитят страните си от ядрени експлозии, страните членки на НАТО ще бъдат принудени да капитулират. Москва следва приблизително тази стратегическа логика.

– И сега?

– Сега за Русия е по-трудно, просто защото почти всичко, което може да воюва, е прехвърлено в Украйна и воюва в Украйна.

– Тоест Русия няма достатъчно възможности да отвори още няколко фронта и да воюва с други държави?

– Няма да е достатъчно. Повече от четиристотин хиляди войници и офицери от руските въоръжени сили са в Украйна. Това са предимно военнослужещи от сухопътните сили и въздушнодесантните войски. Други войски не могат да воюват в Балтика. Но всичко зависи от това как и кога ще приключи войната на Русия с Украйна и каква Русия ще излезе от тази война. Това е фундаментален въпрос. И тогава ръководителят на Службата за външно разузнаване на Украйна правилно отбеляза абсолютно фантастичните разходи, които ще настъпят през следващата година и до 2026 г. Нека просто погледнем тези числа: до 2021 г. средно руските военни разходи бяха приблизително три трилиона рубли. През 2023 г. – повече от шест трилиона, догодина са планирани 10,7 трилиона, тоест скок от около 75%. След това леко намаляват, но остават през 2026 г. на около 7,5 трилиона. Тоест двойно повече, отколкото преди началото на войната с Украйна.

Тези разходи са необходими, за да се опитаме да прекратим войната с Украйна при наши условия. Мисля, че нищо няма да излезе от това, но това е друг въпрос, а след това възстановяването на руската армия, довеждането й до ниво, на което, според авторите на бюджета и руските генерали, те ще могат да се бият срещу страните от НАТО. Но тогава, разбира се, въпросът е как ще реагира НАТО. Мисля, че ще реагират адекватно.

– Говорихте за вероятността от нахлуване в страните от НАТО и балтийските страни. Извън скобите остава Молдова, за която говори и шефът на украинското външно разузнаване.

„Това ми се струва малко вероятно, просто защото докато Украйна е във война, докато остава приблизително ситуацията на фронта, която съществува сега, Русия просто няма физическите възможности да нахлуе в Молдова. Що се отнася до руския военен контингент, разположен там, той е малък, това са два батальона, като доброволци служат предимно местни жители, има само руски офицери и много малък брой дори не танкове, а предимно бронетранспортьори. Този контингент е минимален, още повече, че Молдова предприе доста сериозни мерки за подобряване и укрепване на своите въоръжени сили с помощта на Румъния и с помощта на други страни-членки на НАТО. Невъзможно е да се транспортират значителен брой руски войници със самолет до Молдова или Приднестровието.

– Казахстан?

– С Казахстан също е трудно. Там има прилична армия. Има, разбира се, някои аналогии с това, което се случи в Украйна, имам предвид славянското население в северните райони, но няма условия казахстанските власти да позволят това да се направи. Учат се от грешките на другите.

източник