Ужасяваща смърт на пациент разкрива "нехуманни" практики в българските психиатрии

Георги е лекуван близо месец в Държавната психиатрична болница в Ловеч, когато избухва пожар на третия етаж на сградата. Всички останали са успели да избягат с изключение на 25-годишния мъж. Огънят е тръгнал от стаята му, но той е бил вързан за леглото си и вратата е била заключена.

Други пациенти са чули пожарната аларма и са видели дима. Един от тях каза, че е чул Георги да крещи от вътрешността на заключената стая. „Чух го да крещи и да вика: „Горя, горя“, каза пациентът, чиято самоличност не беше разкрита, пред държавната телевизия БНТ .

Но никой от персонала очевидно не е видял пламъците навреме или не е чул пожарната аларма. Когато всички останали бяха евакуирани и двама медицински работници се върнаха за Георги, те не можаха да влязат в стаята му, тъй като топлината и димът бяха твърде силни. По-късно съдебно-медицинската експертиза установи, че Георги се е задушил до смърт.

Смъртта на Георги подчертава това, което доклад на омбудсмана Диана Ковачева нарече “жестокото, нечовешко и унизително” отношение към пациенти с психични заболявания в българските психиатрични болници. Службата й проведе независимо разследване на инцидента от 2 октомври и разкри смущаващи обстоятелства около смъртта на мъжа.

В момента на избухването на пожара той е бил изолиран и вързан часове наред, повече от позволеното според българското законодателство. И въпреки че е трябвало да бъде под постоянно медицинско наблюдение, никой от болничния персонал очевидно не е видял пламъците или дима, докато не е станало твърде късно.

Това не е изолиран случай, показват доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията. През годините многократно се съобщава, че пациентите в психиатрични заведения в България често са ограничавани с помощта на средства, които не отговарят на международните насоки, както и чрез малтретиране, пренебрегване и липса на подкрепа.

Не грижа, а наказание

Държавната психиатрична болница Ловеч се намира в областния център Ловеч, на 125 километра североизточно от столицата. Загиналият при пожара пациент, идентифициран като Георги Г., е бил на лечение в четириетажния Мъжки блок на болницата, построен през 50-те години на миналия век.

Според омбудсмана той е бил приет в болницата на 9 септември, близо месец преди инцидента. „Почти месец след приемането му и с оглед на продължаващото му лечение, трябва да се приеме, че острата фаза на заболяването му е овладяна“, се казва в доклада .

То цитира интервюта с други пациенти, които казват, че познават Георги и отбелязват, че той не изглежда да проявява никакво агресивно поведение. “Всички пациенти казаха, че се разбират добре с Г. и че той постоянно ги черпи с цигари и кафе. Един от пациентите каза, че са приятели”, се казва в доклада.

Единственият друг случай, в който Георги е бил изолиран по медицински причини, според болничната документация, е в деня на постъпването му. Но в деня на пожара той беше оставен сам в стая за уединение с часове със завързани ръце и крака за леглото.

Изолацията и механичното ограничаване на пациентите в психиатричните болници са разрешени от българското законодателство за кратки периоди. Но когато се предприемат подобни мерки, те трябва да са медицински обосновани, казва Валентина Христакева, ръководител на софийския офис на Global Initiative on Psychiatry, международна фондация с нестопанска цел, която се бори за хуманни психично-здравни услуги в Централна и Източна Европа.

„Трябва да сме направили всичко останало възможно, преди да вържем човек… Само тогава можем да предприемем каквито и да било действия по отношение на задържането му и само на основание, че представлява опасност за себе си или за другите“, каза тя RFE/RL.

Но от офиса на омбудсмана предполагат, че Георги всъщност не е бил задържан и изолиран по клинични причини, а мярката е била използвана като наказание – нещо забранено от българското законодателство и от две конвенции за предотвратяване на изтезанията на Съвета на Европа и Съединените щати. нации.

Според Христакева на този извод навеждат няколко обстоятелства около смъртта на Георги, описани в доклада на омбудсмана.

Според българското законодателство пациентът не може да бъде изолиран за повече от шест часа и не може да бъде физически ограничаван за повече от два часа. Но когато избухна пожарът в стаята на Георги, той беше изолиран близо 10 часа, като за едно денонощие беше фиксиран три пъти – общо шест часа.

Екипът на омбудсмана Ковачева посочва в доклада си, че “не разбира какво е наложило прилагането на такива крайни принудителни мерки”, предвид липсата на сигнали за агресивно поведение от пациента през целия период на лечението му. В него се казва, че е “нечовешко и унизително отношение към пациент, който е вързан за часове в един ден и изолиран”.

Притеснителен е и фактът, че Георги е едновременно изолиран и сдържан според Христакева.

Пациентът беше изолиран в така наречената “мека стая”, специално тапицирана стая, където пациентите, проявяващи агресивно поведение, могат да бъдат изолирани, вместо да бъдат вързани, за да се предотврати самонараняване. „Смисълът на меката стая е да се ограничи използването на мерки за неотклонение“, каза Христакева. — Но човекът беше затворен в мека стая и вързан.

„Това предполага, че той е бил заключен не защото е бил агресивен, а като форма на наказание“, добави тя.

Екипът на омбудсмана стигна до същото заключение: „вместо меката стая да се използва като безопасно място за изолация, тя е използвана като стая за наказания“, се казва в доклада.

„Притеснителни“ практики

Екипът на Ковачева съобщи, че е установил и други случаи, при които пациенти в болницата в Ловеч са били изолирани или фиксирани няколко пъти в рамките на един ден или в последователни дни. Подобни практики са в противоречие с препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията.

В последния си доклад за България, публикуван през октомври 2022 г., комисията призова българските власти да гарантират, че „пациентите се ограничават само като крайна мярка, за да се предотврати непосредствено увреждане на себе си или на другите, и ограниченията винаги се използват за възможно най-кратко време (обикновено минути, а не часове).”

Според Христакева обаче в българските психиатрии не е рядкост да се фиксират пациенти, без да има индикация, че представляват пряка заплаха за себе си или за околните.

„Колегите, които са директори на психиатрии, ще кажат – нямаме достатъчно персонал, не можем да имаме една нощна смяна на 30 пациенти и очакваме, че при конфликт или ескалация те ще се справят със ситуацията. по човешки начин. Сигурно ще се окажат прави”, каза Христакева, като посочи многократно критикуваната от Комисията за предотвратяване на изтезанията липса на персонал.

„В същото време хората отиват в тези болници за помощ“, добави тя.

В докладите си през годините комисията е отчитала “смущаващи” практики за ограничаване в някои психиатрични болници в България. При посещението си в България през 2020 г. комисията установи, че в Държавната психиатрична болница Царев брод, намираща се близо до областния център Шумен, пациентите са приковавани към легла с метални вериги.

През 2021 г. установи, че пациенти в психиатричната болница в гр. Кърджали са били настанявани сами със завързани ръце и крака за легла в специални помещения за повече от 48 часа. Те нямаха достъп до тоалетни и им бяха дадени само превръзки за инконтиненция. Някои пациенти също се оплакват, че ръцете им са фиксирани над главата, причинявайки болка, подуване и загуба на чувствителност.

„Въпреки години на препоръки, направени от комисията, използването на средства за ограничаване все още не е в съответствие с международните насоки“, се казва в последния доклад на комисията.

Според статистиката , предоставена от Министерството на здравеопазването по искане на депутата Стела Николова през юли, близо 600 пациенти са били задържани за различни периоди в психиатрични болници в България през 2022 г.

Но Комисията за предотвратяване на изтезанията предупреди, че използването на мерки за неотклонение често се записва „с измама или изобщо не“ и по този начин не отразява реалността.

Липса на непрекъснат надзор за пациент

Българското законодателство и международните органи изискват постоянно медицинско наблюдение на задържани или изолирани пациенти. Законът гласи, че медицинските сестри, които се сменят на всеки час, трябва да извършват наблюдение чрез директен визуален контрол или дистанционни средства, когато пациентът е изолиран и че трябва да присъстват до леглото на пациента, когато са фиксирани.

Но явно при Георги не е било така. В помещението, където е бил фиксиран, не е имало персонал. Членове на болничния персонал разказаха пред екипа на омбудсмана, че той е бил наблюдаван с камера за наблюдение, но пожарът не е бил открит навреме.

„Очевидно не е имало непрекъснато наблюдение на пациента по време на обездвижването,

Това отново не изглежда изолиран случай, тъй като Комитетът за предотвратяване на изтезанията преди това подчерта „липсата на какъвто и да е непрекъснат личен надзор от персонала“ като „неприемливо“.

„Пациентите, държани по този начин, нямаха надежден начин да привлекат вниманието на персонала, като бяха оставени да викат напразно от заключената стая или да се опитват да размахат вързаните си ръце към камера за видеонаблюдение, чийто екран беше в далечен и често без надзор кабинет “, каза комисията в последния си доклад.

Друг въпрос, зададен от екипа на омбудсмана по случая на Георги, беше защо персоналът на болницата не е съобщил, че е чул пожарната аларма.

Трима пациенти, разпитани от екипа на Ковачева, разказват, че са били близо до стаята му по време на пожара и са чули алармата. Персоналът обаче твърди, че звукът на алармата едва се чува извън стаите за уединение в съоръжението.

Шефът на Държавната психиатрична болница в Ловеч не отговори на запитванията на Радио Свобода за коментар. Началникът на отделението, в което е възникнал пожарът, Катя Едрева отказа коментар по сигнала и допълни, че смята да направи възражения по него пред екипа на омбудсмана Ковачева.

Районната прокуратура в Ловеч е започнала разследване на обстоятелствата около пожара, довел до смъртта на Георги.

Потърсен от RFE/RL, Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията отказа коментар по случая, но посочи предишни изявления и доклади за България, някои от които описват „постоянен провал“ на българските власти да се справят с недостатъците в психиатрията болници.

Стигма и липса на подкрепа

През годините комисията е регистрирала оплаквания за пациенти, биващи шамари, удряни с юмруци, ритани и удряни с предмети от персонала в психиатричните болници.

Комисията отбелязва още, че на пациентите с психични разстройства в България не се предоставя набор от съвременни психиатрични лечения, “което само по себе си е пренебрежително и вредно за тяхното благосъстояние”. Той също така повдигна загриженост относно липсата на напредък в деинституционализацията в психиатричните услуги, което води до това, че много хора са „неподходящо държани в големи психиатрични институции без надежда за връщане в общността, което значително засяга тяхното благосъстояние“.

В доклада си по случая в Ловеч екипът на омбудсмана Ковачева отбеляза, че е необходима реформа в системата на психиатричната помощ. „Държавните психиатрични болници не са места за наказание, а болници за активно лечение на пациенти, които страдат от психични заболявания“, се казва в доклада.

Христакева отбелязва, че хората в България, които страдат от психични заболявания, не само са стигматизирани от обществото, но често срещат малка или никаква подкрепа от социалната система на страната.

„Изглежда, че това е групата, която най-лесно можем да изоставим. И всичко, което можем да направим за тях, е да построим защитени жилища, където да живеят затворени и изолирани.“