Евгений Кънев: О, неразумний юроде, поради что се срамиш да избираш хора, доказали себе си преди политиката

И така – предизборната кампания започна.
Ако вярваме на Алфа Рисърч – почти няма разлика в позициите на първите две сили спрямо предходните избори.
Въпросът е може ли нещо да се промени в кампанията. Моето виждане е, че освен ако ПП-ДБ не излязат с неочакван ход и нестандартно предложение към българите – с други думи не направят различна кампания – ще имат подобен резултат и брой депутати 35-50. Поради същата причина ГЕРБ ще запази 63-70 депутати.
Проблемът на рационалните хора – каквито безспорно са и лидерите, и електората на ПП-ДБ – е тяхната представа, че като обяснят логично същността на клиентелистките партии и покажат техните престъпления ще отвратят хората от тях. А огромна част от подкрепящите ги го правят точно заради възможността за клиентелизъм. С думи прости – да седнат на държавната софра. Разбира се, има и друга голяма част, която гласува за “стабилност” – дали заради големия гръб на лидерите или дългия престой във властта, чиито срамотии медиите прикриваха, създавайки илюзията за нея. А в моменти на обществена криза – хилядолетната история ни казва – хората са като стадо с нужда от водач.
И така, целият информационен поток става ирационален, търсещ тънки психологични струни – вместо да предоставя обективна картина за света, така че хората да вземат рационални решения за живота си.
“Демократичното контраразузнаване” дори стигна до разкрития за дезинформационни машини – вероятно и руска, и българска – които си работят с алгоритъм:
(1) Всеки ден пускат по няколко конспиративки, опорки или просто клюки – виждат кои хващат дикиш от споделяния и коментари;
(2) следва предаването им на платени коментатори и инфлуенсъри, които да направят темата национална;
(3) за да се стигне до третия етап – когато тя се подема от политически предавания на националните телевизии с подбрани говорители.
Пример – нищожен брой хора разбра целта на шоуто на Гришо-Ноле, но цялата нация разбра, че на Ноле му отказаха чалга парче. Ето как се премества ракурса от значимо към незначимо – за да се вкарат в оборот разделителни линии между различни групи хора на идеологически принцип.
А фашистката реторика точно това прави – създава паралелна реалност за “истински важните неща”; след това всява национална покруса за причинен позор и загуби на народа и накрая му посочва виновника, който да бъде наказан и преследван. Така правят -от САЩ до България – крайно десните и левите лидерски партии.
И хората губят връзката с рациото.
А я само си представете.
Ако хората гласуваха за лидерите, чиито стандарт на живот биха искали да имат преди да влязат, вместо след като са влезли в политиката – нямате представа колко различни резултати щеше да отчете Алфа Рисърч.
Или както би казал вероятно Паисий:

“О, неразумний юроде, поради что се срамиш да избираш хора, доказали себе си преди политиката вместо нищожества, посрамили нацията с опита си да се докажат в политиката?”

Коментарът на автора е публикуван на неговата Фейсбук страница