Омразата е неизлечима
Излъчване на обаждане чрез социалните мрежи: „Този и този е в училището. Съберете се, за да го намерите.” Те се събрали и когато успели да го намерят, и го изолирали от групата му. Един от събралите се го ударил, вследствие на което той изпаднала в безсъзнание. След това се опитал да изгори косата му, докато останалите просто наблюдавали и снимали. Не знам дали са насърчавали насилника, но никой от тях не го защитил и не се опитал да му помогне.
Подобни сцени на насилие, заснети и разпространени в интернет, стават все по-чести и у нас. Социалните мрежи са се превърнали в платформа за агресия и тормоз, която подтиква младите хора към все по-насилствени действия, жадуващи внимание и одобрение от страна на техните връстници. Парадоксално е как онези, които трябва да бъдат приятели или съученици, се превръщат в злодеи, мотивирани не от нуждата да решат конфликт, а от стремежа да “покажат” себе си.
По-късно се съобщава, че двама от извършителите, разпознати от жертвата, са задържани заедно с родителите си. Те са били освободени и върнати в училище. Жертвата, подложена на психологическо наблюдение, отказва да се върне в класната стая.
Но какво наистина води до такова поведение? Юношеството е период, който естествено изостря емоциите и поведението. Но тук виждаме нещо по-сериозно – завист, недоволство и агресия, които изглежда са част от по-дълбок проблем в нашето общество.
Завистта като движеща сила на насилието?
В България, както и в Гърция, завистта се явява неизменна част от обществената ни психика. Тя не е нов феномен, тя се корени дълбоко в културата и историята ни, засягайки отношенията между хората на всякакви нива – от лични до професионални. За съжаление, завистта често се изразява чрез омраза и насилие, особено когато става дума за деца, които трудно разбират или контролират тези емоции.
Най-тревожното в тази история е колективният характер на акта. Това не е просто акт на агресия между две лица, а групово насилие, в което присъстващите не само не се противопоставят на насилника, но активно или пасивно го подкрепят. Тук е мястото да се замислим за социалните динамики в училищата, за влиянието на групата и за това как се създават “стадни” поведения.
Познавахме групите на футболните фенове, гангстерските банди, но това, което се случва сред учениците, изглежда все по-страшно. Груповото насилие, което често се маскира под формата на „шега“ или „състезание за популярност“, показва дълбоки проблеми в младежките социални отношения. Какъв е общият импулс, който свързва тези, които участват в малтретирането на съученик? Омразата, която произтича от завистта? И ако е така, как можем да обясним такава дълбока омраза към деца, които не са част от маргинализирани групи и нямат сериозни социални проблеми?
Култура на безнаказаност и липса на отговорност
Един от най-големите проблеми в българското общество е усещането за безнаказаност и липсата на отговорност както у младите, така и у техните родители. Когато насилниците не получават справедливо наказание, когато родителите оправдават поведението на децата си или не са готови да поемат отговорност, насилието се възпроизвежда и усилва. Тази култура на толерантност към агресията се развива както в училищната среда, така и в обществото като цяло.
Децата, които участват в тези насилствени актове, не се раждат зли. Те се формират в среда, която не само ги подтиква към агресия, но и не им предоставя алтернативни начини за решаване на конфликти. Омразата и отчуждението се превръщат в начин на комуникация, което води до още по-дълбоки социални разделения.
Какво можем да направим?
Насилието сред младите не е просто индивидуален проблем, а отражение на по-големи социални неравенства и недостиг на емоционална интелигентност. Нуждаем се от сериозни образователни и социални програми, които да обучават децата как да се справят със стреса, агресията и междуличностните конфликти. Учителите и родителите трябва да играят водеща роля в този процес, като моделират правилното поведение и подкрепят децата в трудни моменти.
Коментари
Публикуване на коментар