Ярост на пътя: Защо караме така в наши дни?

Случвало ли ви се е да спирате, за да завиете в някоя уличка встрани от пътя и не само да ви свирят, но и да ви проклинат отгоре, че сте се осмелили да намалите? Нещо се случва там – и вероятно не всички бързаме

Един приятел настоява за ироничната парафраза на поговорката „героите се бият като гърци“, която мнозина приписват на Уинстън Чърчил, за да опише ситуацията по гръцките улици. Прави го „юнаци карат като гърци“, за да се подиграе на гръцкия шофьор (обикновено мъж), който иска да докаже по улиците на града, че е най-добрият, най-силният, най-бързият и т.н. Такива трябва да бъдат гърците от древни времена.

Но много се опасявам, че ситуацията надхвърли нивото, което позволява само коментари и констатации. Четейки статията на Лена Пападимитриу в Protagon за „Боулингът в ежедневието“, усетих, че има още някой, който забелязва това напрежение. Която излиза и по тесните улици на градовете, с подигравки, агресия и заплахи. Така излизаш на улицата да търсиш бой, намери го.

Напоследък най-накрая се събудихме за лекотата, с която държавните актьори се позовават на индивидуална отговорност. Когато чуем тази “хитрост” на държавника/министъра/генералния секретар, реагираме мигновено. Правилно.

Но случвало ли ви се е да спирате, за да завиете в алея и не само да ви свирят, но и да ви проклинат отгоре, че сте се осмелили да намалите? Когато говорим за шофьора, който се забива зад вас в лентата и ви бута да ускорите, съжалявам, но там има лична отговорност. Не е отговорност само на държавата, която трябва да строи пътища, да проверява спазването на КОК и т.н. и т.н. Караме по тесни улици и е невъзможно на всяко кръстовище да има регулировчик.

Половин век „ректорът” Костас Кавватас, Яверис, Стратис Хаципанагиоту, но и по-млади като Томас и Николас Папапасхос крещят и се борят нещо да се промени. Колко години покойният Арис Статакис обясняваше очевидното по телевизията? Със “сладко” и “добро” нищо не постигнахме. Дори пътищата да се подобрят.

И така, прочетох, че установяването на максимално ограничение на скоростта в градските центрове от 30 км/ч (от 50 км/ч днес) е заключено и ще бъде включено в новия КОК. Както е в Европа (да, тези, които ядоха жълъди, толкова глупави). Чета за новия лимит и сякаш вече чувам реакциите: Не е роден да налага 30-те километра на гърка.

Но колко знаят колко метра са нужни, за да спре кола, движеща се с 30 км/ч, и колко са необходими, когато се движи с 60? Защото ако те притисне “канибал”, залепен за бронята ти в тясното платно, без място да завиеш надясно, спокойно можеш да минеш 60 (все пак на 50 си легален).

Моля, обърнете малко внимание. Модерен автомобил с ABS може да спре от 30 км/ч само за три метра. Което означава, че ако видите в полезрението си мама с количка или дете, което гони топката си в някоя алея, имате време да спрете. А “човекоядката”, която те блъска отзад, за да дадеш газ, да ти падне. Но ако карате 60, дори и в модерно превозно средство, може да ви трябват дори 15 метра, за да спрете, щом видите дете пред вас.

Така че нещата са прости. Точно както гражданското общество предприе действия по отношение на бета версиите в Астипалая и допълнителните етажи в Атика, същото трябва да се направи бързо и в градовете. И първият, който трябва да провери, след като влезе новото ограничение от 30 км/ч, е държавата. Защото новият КОК в Гърция от древни времена обикновено не е нищо повече от комуникативна хореография. КАТ извиква каналите в блок-два и продължаваме. В същото време горките депутати могат и да си дрънкат, като спрат разговорите.

Но ако гражданите подкрепят нов модел, изискващ сурови, “драконовски” мерки – според телевизионната простащина – срещу “канибалите”, един ден може да се стигне до “канибализъм” по улиците, вместо демонстрация на магия и мъжественост ( след 10, 20 или 50 години) да бъде придружено от негативната стигма, която заслужава. Както се случва в страните от (нормална) Европа, където, когато седнем зад волана, караме, разбира се, като “джентълмени” и никога като “канибали”.

Така че отговорът на „защо караме така в наши дни?“, защо с толкова много напрежение и гняв, преминава през много и сложни измерения на ежедневието. Но една основна причина е проста: защото ни е позволено.

Πηγή: Protagon.gr