Насрала заложи и загуби

Преди година и само седмици след като Хамас започна изненадващата атака срещу Израел, която започна войната в ивицата Газа, лидерът на Хизбула Хасан Насрала изложи подхода на своята група към войната.

Говорейки чрез видеовръзка от тайно място, той каза, че Хизбула се стреми да намери баланс между трансграничните атаки срещу Израел – в подкрепа на Хамас – и избягването на тотална война.

„Някои в Ливан казват, че поемаме риск. Но този риск е част от правилното изчисление“, каза тогава Насрала, както беше съобщено от New York Times .

Израелските удари от последните две седмици, от грандиозния удар с IED до безпричинното убийство на самия Насрала в Бейрут, доказва, че Хизбула игра и загуби. Защото в изчисленията си не е предполагала, че Израел ще тръгне към нокаута.

По онова време Хизбула вярваше, че играта с Израел е по същество равностойна. Израелците показаха, че това не е така, каза Майкъл Йънг, старши сътрудник в Близкоизточния център Карнеги в Бейрут, пред New York Times.

Насрала ръководи Хизбула повече от три десетилетия и смъртта му я лишава от опитен лидер, който беше почти митичен в очите на шиитската мюсюлманска база на групировката, пише нюйоркският вестник.

Решавайки да поведе Хизбула в нова битка с Израел, Насрала изглежда е предположил, че боевете могат да бъдат намалени и че изтощението на Израел от войната в Газа и страхът от щетите, нанесени от ракетите и командосите на Хизбула, ще му попречат да отговори с голяма сила .

Тази стратегия работеше в продължение на много месеци, докато Израел и Хизбула бомбардираха и двете страни на ливанско-израелската граница, но до голяма степен избягваха широко разпространени атаки.

Но през последните седмици, продължава NYT, израелците, изправени пред вътрешен натиск да намерят начин да се върнат у дома на десетки хиляди израелци, избягали от севера, засилиха атаките си. Продължителните усилия посяха смут в Хизбула и ограничиха способността й да реагира.

Двете предимства

Израел имаше две предимства пред Хизбула, според вестника: Първо, разузнавателните служби проникнаха дълбоко в организацията, позволявайки редица нейни средни и високопоставени служители да бъдат идентифицирани и елиминирани.

„Те успяха да проникнат много дълбоко в Хизбула, така че изглеждаше, че знаят всичко, къде са лидерите, къде и кога се срещат“, каза Йънг.

Междувременно Хизбула изглежда не е успяла да коригира своите протоколи за сигурност, за да избегне по-нататъшно насочване. Изглежда, че Насрала е бил атакуван в централата на Хизбула по време на среща с други служители на Хизбула.

Ню Йорк Таймс дори пише, че според израелски служители върховният лидер на Хизбула е бил обект на тайно наблюдение в продължение на месеци преди последния удар срещу него, в петък в Бейрут.

Според същия доклад, цитиращ трима официални лица, израелската армия е решила да удари тогавашния лидер на Хизбула, защото е смятала, че има само кратък период от време, преди Насрала да изчезне на неизвестно място.

Така в рамките на няколко минути в командния център на организацията са изстреляни над 80 бомби, за да го убият.

Второто предимство на Израел беше, че действията на Насрала показаха, че той не желае да отговори на израелските атаки по начини, които вероятно биха удължили войната.

Групировката отдавна се хвали, че притежава мощни ракети, които могат да ударят райони дълбоко в Израел, а израелците се притесняват, че Хизбула може да удари чувствителна инфраструктура с прецизни ракети или да изпрати командоси да атакуват израелските общности. Но тези потенциали в крайна сметка останаха до голяма степен неизползвани.

„На всяко ниво на ескалация Хизбула не беше в състояние да се справи с израелците“, обясни Йънг пред New York Times.

Така Израел бързо ескалира, увеличавайки целенасочените убийства на агенти на Хизбула и бомбардирайки една след друга крепости на Хизбула в Южен и Източен Ливан. Смъртта на Насрала може да се разглежда като вид нокаутиращ удар.

източник: Protagon.gr