Как би изглеждала руска победа в Украйна?

Дискусията се фокусира върху тревожните прогнози. Пренебрегва се трезвият поглед върху реалните намерения и възможности на Москва/руска победа /. Анализ на Марк Епископос

Политиката на правителството на САЩ в Украйна при президента Джо Байдън няма последователна стратегия, но тя поне се основава на ясен ръководен принцип: Русия не трябва да печели в Украйна. Това мнение е широко споделяно от съюзниците на САЩ отвъд Атлантика. „Имам ясна стратегическа цел“, каза френският президент Еманюел Макрон в скорошно интервю. Русия не трябва да печели в Украйна.

Но въпреки това единство има недостатък: никога не е имало достатъчно сериозни мисли за това как би изглеждала една руска победа в Украйна. Вместо това дискусията се фокусира върху тревожни прогнози, които по-скоро замъгляват, отколкото разкриват руските намерения и възможности.

“Кой може да каже, че Русия ще спре дотук? Каква сигурност ще има за другите съседни страни, за Молдова, Румъния, Полша, Литва и другите?”, каза Макрон, повтаряйки неоснователното твърдение, че крайната цел на Русия е атака срещу държави от НАТО.

Пълна руска победа над Украйна едва ли е в интерес на Москва

Въпреки че е вярно, че руска победа в тази война до голяма степен противоречи на интересите на САЩ, по-внимателен поглед върху възможните крайни сценарии на Москва в Украйна показва, че пълната победа – дори и да е възможна – не е в интерес на Русия и вероятно вече не се очаква или желани от руското ръководство.

Според западните политици Москва може да спечели тази война просто като победи украинските въоръжени сили (ВСУ) на бойното поле. На пръв поглед това изглежда разумно тълкуване на военните цели на воюващата държава. Но при по-внимателно вглеждане това опростено описание на конфликта бързо се срива.

Сценарият на руската окупация

Какво ще стане, ако линиите на AFU се сринат – перспектива, която макар и да не е неизбежна, става все по-малко вероятна с всеки изминал ден – и руските сили могат да превземат Украйна?

Дори украинските сили на фронта да бъдат окончателно унищожени, обсадата на украински крепости като Харков и Запорожие – да не говорим за Киев и Одеса – ще бъде огромно бреме. Продължаващите месеци битки за много по-малко важните градове Мариупол и Бахмут дават малко, но плашещо предвкусване на последствията от такава обсада.

Пълният екипаж не би бил достъпен

Окупирането на цяла Украйна би било непосилно за Русия в краткосрочен план, да не говорим за по-дълъг или неопределен период. Западът вероятно ще направи всичко възможно, за да увеличи тези разходи, като финансира и координира партизански дейности в цяла Украйна, но особено в западната половина на страната.

И накрая, има исторически прецедент за подобни дейности, а именно Украинската въстаническа армия, която се съпротивлява на съветските власти до пет години след края на Втората световна война.

Опасността от „Афганистан на Путин“

Преди руската инвазия западните коментатори настояваха този конфликт да се превърне в „Афганистан на Путин“, като украинските партизани поеха ролята на муджахидините от 80-те години.

Тези предложения бяха отхвърлени, тъй като украинското правителство не се срина през съдбоносните седмици след инвазията.

Това, което остава непроменено, е, че всеки опит на Русия да постави цяла Украйна под свой контрол вероятно ще доведе до продължителна антибунтовническа кампания с огромни разходи.

Разпадането на Украйна също увеличава риска от пряка конфронтация между Русия и Запада. Установяването на де факто граница между Източна Полша и окупираната от Русия Западна Украйна би създало опасна точка на възпламеняване, която при липсата на значими канали за деескалация може да ескалира в гореща война на източния фланг на НАТО.

Такава война не е непременно неумишлена от Запада. Пълният колапс на Украйна вероятно ще предизвика призиви от страна на балтийските държави и поне някои големи европейски сили за пряка западна намеса на място.

Това би било под формата на експедиционни сили на НАТО или коалиция на желаещите, съставена от отделни членове на НАТО.

Макрон многократно открито е заявявал, че Западът не трябва да изключва подобна намеса. Въпреки че предложението му беше ясно отхвърлено от САЩ и Германия, политическият натиск в Европа и САЩ да „направят нещо“, за да спрат Русия, се очаква да се увеличи с наближаването на поражението на Киев.

Кремъл е наясно, че не може да постигне военните си цели едностранно, независимо колко добър е на бойното поле.

Всъщност неговите цели далеч надхвърлят Украйна, макар и не толкова, колкото смятат Макрон и администрацията на Байдън.

Москва е по-загрижена за отстъпки

Няма признаци, че Москва иска да води завоевателна война срещу Полша, балтийските държави или други страни от НАТО, но със сигурност има желание да изтръгне редица стратегически отстъпки от Съединените щати и техните съюзници, включително забрана на НАТО на изток разширяване и ограничаване на разполагането на войски по източния фланг на НАТО.

Следователно войната, която Русия води в Украйна, е заместител на по-широката принудителна стратегия на Кремъл срещу Запада, дори и да не е ясно, че завладяването на Украйна ще доближи Москва до отстъпките, които иска.

Сривът на ВСУ със сигурност би предизвикал паника в западните столици. Но е трудно да си представим как тази паника може да се превърне в конкретно желание от страна на администрацията на Байдън и други западни политици да постигнат вид всеобхватна сделка за сигурност, която Москва търси.

Разпадането на Украйна може да провокира ескалация

Като се има предвид колко политически заплетени са настоящите западни правителства във военните действия в Украйна, дори е възможно колапсът на Украйна да провокира обратната реакция и допълнително да намали желанието на западните политици да участват в съществени дискусии с Москва.

Казано по-просто, Русия няма какво да спечели и много да загуби от “спечелването” в Украйна, ако това означава окупация на цялата страна.

Вместо това, стимулът за Русия е да използва нарастващите си предимства като лост в преговорите със Запада. На този фон Кремъл вече посочи, че ще създаде демилитаризирани буферни зони в Украйна, които не са под руски контрол.

Независимо какво се случва на бойното поле през следващите седмици и месеци, Москва започна нещо, което не може да прекрати едностранно.

Сега Вашингтон и неговите съюзници трябва да използват влиянието си, за да сложат край на войната при възможно най-добрите условия за Запада и Украйна.

Марк Епископос е научен сътрудник по Евразия в Института за отговорно държавно управление Куинси. Освен това е доцент по история в университета Меримаунт. Епископос има докторска степен по история от Американския университет и магистърска степен по международни отношения от Бостънския университет.

Тази статия е публикувана за първи път на английски от Responsible Statecraft в САЩ.