Разкриване на мутрите: Силните, които оформиха България през 90-те

04.05.24 | Мартин Пенов

Мафията, “силовият бизнес”, “мутрите”: много термини са използвани, за да опишат сенчестите фигури, излезли от руините на комунистическия режим и бързо придобили известност в посткомунистическа България.

В началото на прехода към свободна пазарна икономика от 1990 г. държавният апарат се сви, излагайки на риск перспективите за кариера на много хора. Една такава група бяха спортистите от времето на комунизма.

Комунистическите бизнесмени/мутрите/

Собствена социална класа, спортисти, особено борци и силни мъже, бяха използвани от режима, за да печелят престиж за страната в чужбина и им бяха предоставени привилегии, недостижими за обикновените хора.

След падането на режима те внезапно се оказаха без работа и заедно с помощта на вече безработните агенти на Държавна сигурност (ДС) създадоха така наречения „силов бизнес“ – система за рекет, включваща охранителни фирми, изнудващи бизнеса чрез принуждавайки ги да плащат за услугите си по защита.

Един член на комунистическата партия в крайна сметка основава охранителна фирма, работеща за високопоставени общественици от бившия диктатор Тодор Живков до завръщащия се цар (да, буквално бивш крал, който стана министър-председател през 2001 г.). Казваше се Бойко Борисов и бързо щеше да се издигне в йерархията на тази нова система до началник на полицията, кмет на София и в крайна сметка министър-председател.

Терминът „мутра“, което означава „грозно лице“, придоби известност, за да опише тези нови предприемачи, които чрез връзките си с бивши служители на комунистическата партия бързо придобиха много държавни предприятия по време на процеса на приватизация и станаха новобогаташи в България или в други думи – първите български олигарси.

Техните охранителни фирми ще служат като параван за организирана престъпност, включително кражби, изнудване, проституция, а по-късно – контрабанда на оръжие и наркотици. По време на международното ембарго срещу Югославия, енергийният бизнес спечели злато, като внесе контрабандно санкционирано гориво в Сърбия, което му даде ресурси да се консолидира. След като държавата започна да репресира тези групи, те се преоткриха като застрахователни компании и продължиха с бизнес начинанията си, особено с подкрепата на колегите си в региона, особено на руската олигархия.

Тези бизнеси определят ерата на българската политика, характеризираща се с гангстерски войни по улиците на София и убийства на високо ниво посред бял ден.

Клас за безкласните

През 1997 г., след хиперинфлационна криза, която унищожи икономиката и остави страната в бедност, партията, известна сега като Социалистическата партия, падна от власт и ново прозападно правителство започна преговори за присъединяване към НАТО и ЕС.

Изправен пред тази нова реалност, енергийният бизнес трябваше да се преоткрие отново. Амбициозните мафиотски бандити от вчера се превърнаха в новите бизнесмени, носещи чисти костюми, изискани западни часовници и живеещи в разкошни имения, които ще породят така наречения “мутро-бароков” стил.

Фирмите им щяха да растат и да придобиват нови дялове, за да се легитимират, и бързо щяха да разберат стойността на членството на България в Европейския съюз, макар и измерена в евро. За да компенсират щетите, които са нанесли, те започват да финансират културни инициативи, рекламират се чрез новопопулярната поп-фолк “чалга” музика и инвестират дори в църквата.

Най-важното е, че те започнаха да придобиват медийни компании и да използват тези издания, за да не само изчистят имиджа си, но и да атакуват тези, които ги критикуват. По време на мандатите на Борисов като шеф на полицията и кмет на София ситуацията до голяма степен се стабилизира. Мутрите от миналото си бяха отишли ​​и след като България се присъедини към ЕС през 2007 г., бизнес моделът на мутрите се беше насочил към усвояването на средства от ЕС, а не към рекета от миналото – твърде познат феномен на Балканите.

Призрак от миналото?

Докато мнозина се надяваха, че тази епоха на бандитски войни и беззаконие от 90-те е в миналото, политическата криза, която започна през 2020 г., нарисува различна картина. Правителството на Бойко Борисов наблюдаваше първото десетилетие от членството на България в ЕС, но широкоразпространената корупция остава проблем.

Поредица от скандали доведе до загуба на подкрепа за неговата партия ГЕРБ и страната ще види шест избора за три години, нито един от които не доведе до стабилно правителство. Новите антикорупционни партии придобиха известност, заплашвайки удобното статукво за останките от ерата на мутрите.

През последните години много скандални фигури от периода бяха публично убити както в България, така и в чужбина, заради сблъсъци между различни престъпни групировки, неплатени такси и подобни филмови сюжети. Докато страната стана неузнаваема през последните три десетилетия, мнозина се опасяват, че неравният път към реформи и декомунизация – битка срещу корупцията, клиентелизма, фаворизирането на държавата и цялостния социален упадък, далеч не е приключил.