Изюм: Градът, който се надига след освобождението от руската окупация

В Изюм в масови гробове бяха открити стотици тела на цивилни

Преди точно една година, украинският град Изюм беше освободен от руската окупация след многогодишен период на страдание и разруха. Днес, градът постепенно се опитва да нормализира живота си, но местните жители още се страхуват от завръщането на руските войски. “Господ да ни пази от тях.”

След освобождението, животът в Изюм остава предизвикателство. Мнозина са оцелели чрез тежки моменти, изпитани през дългите години на окупация. В града все още се усещат последиците от войната – сгради с разрушени покриви и прозорци, където хората все още живеят, са често срещана гледка. Людмила, която се грижи за цветята на централния площад, разказва за непоправените щети: “Никой няма да го поправи, а ние нямаме достатъчно пари да се справим сами.” Прозорците са заковани с дъски, а страхът от студ през зимата е всеобщ.

За много местни жители, това е история за смелост и оптимизъм. Людмила разказва за дни, прекарани в мазето, като режимът на окупацията поддържаше града в постоянен страх и напрежение. Но освобождението донесе надежда, въпреки че щетите все още не са поправени.

Мнозина предпочитат да не говорят за този тежък период в историята на града, като Вячеслав, който загуби единия си крак на фронта. Те помнят с ужас ужасните събития от окупацията и изразяват страхът си от евентуалното завръщане на руснаците.

Сега Изюм стои пред предизвикателството да се възстанови и да изгради бъдеще след години на страдания и разруха. Надеждата е, че отбранителните позиции са достатъчно добри и че градът няма да бъде повторно окупиран. Вячеслав изразява страховете на местните жители: “Ако се върнат, ще правят пак същото като първия път – ще убиват и изнасилват.”

Изюм се надига след ужасяващата окупация и продължава да се бори за своята свобода и нормален живот. Независимо от трудностите, местните хора се надяват на по-добро бъдеще и мирна утре.

Володимир Мазюкин, заместник-кмет на града, потвърждава, че страховете са съвсем реални. 11 хиляди души са се завърнали в Изюм след края на окупацията, уточнява АРД. Всички те знаят какво би означавала нова окупация. А именно: нови мъчения.

“Преди година открихме 449 тела на цивилни в общ гроб”, разказва Мазюкин. “Дори хората, които случайно са попадали на нещо, което не бива да виждат – например военна техника в гората, са били застрелвани. Ще намираме още много тела”, казва той.

Хората в Изюм успели да погребат достойно 150 от убитите, които са били открити в масови гробове. По всички други случаи още текат разследвания, пише АРД.

Колаборационизмът е трудна тема

Според Мазюкин има и друга причина хората да не искат да говорят за окупацията – случаите на колаборационизъм. По думите му това е сложна тема, защото ако някой извърши държавна измяна – например да издаде военни тайни, това, разбира се, се наказва. Но ежедневните дела, с които мнозина са помагали на окупатора, не са толкова лесни за оценяване.

Областните управители на много места работели с окупаторите. Някои учители също заминали за Русия, където да бъдат обучени. “Искаме да запазим училището”, казали те на заместник-кмета Мазюкин. Той обаче се чуди кое училище биха могли да запазят по този начин.

Нещо добро след ужасите

Пред АРД Мазюкин казва, че 80 процента от високите сгради в града са били частично или напълно унищожени. Работата по възстановяването на първите 12 жилищни блока тепърва започва. Засега във всички сгради има ток и вода, а за зимата градската управа е осигурила подвижни печки на пелети, които да затоплят водата за домакинствата.

Животът в Изюм постепенно се връща към нормалността. “В някои отношения сега сме по-добре, отколкото преди войната”,смята Юрий Кузницов – лекар в местната болница. “Сега използваме ултразвук, когато слагаме упойки, за да контролираме къде попада иглата. Това ни беше дарено от Германия, заедно с още други уреди”, обяснява той.

Обратно към нормалния живот

Кабинетът на 53-годишният лекар е в мазето на болницата, защото голяма част от сградата е разрушена. Включително операционните, пише АРД. Кузницов казва, че нищо вече не може да сломи хората, които са стоели свити в мазето на болницата по време на руските въздушни нападения. В новите планове за реконструкция на болницата сега е включено и бомбоубежище.

“Смях се наскоро, защото се зарадвах, че пияни хора ми подвикваха по улицата”, казва Кузницов. Зарадвал го дори и малък пътен инцидент – това са все “знаци, че животът се нормализира”, казва лекарят. Но и добавя: “Господ да ни пази от завръщане на руснаците.”

източник