
Служебното преизчисляване на пенсиите с допълнително придобития осигурителен стаж от лицата от 1 април 2023 г. се извърши въз основа на данните, постъпили от осигурителите и самоосигуряващите се лица за времето до 31 декември 2022 г. и налични в информационната система и регистрите на НОИ към 1 март 2023 г. Механизмът за това преизчисляване е напълно автоматичен, като не е необходимо пенсионерите да подават заявления. Заявление се подава единствено, когато работещите пенсионери искат освен с осигурителния стаж преизчисляването да се извърши, като се вземе предвид и осигурителният доход, върху който са внесени осигурителни вноски.
Броят на служебно преизчислените пенсии от 1 април 2023 г. възлиза на 335 932, като се отчита намаление с 4948 пенсии, служебно преизчислени през предходната 2022 г. (340 880).
Очаквано най-голям брой служебно преизчислени пенсии и през 2023 г. е отчетен в териториалното поделение на НОИ (ТП на НОИ), обслужващо пенсионерите в София. Общият брой на служебно преизчислените пенсии там през 2023 г. е 66 808, като най-голям брой представляват пенсиите за осигурителен стаж и възраст (43 521), чийто дял от общия брой преизчислени пенсии в териториалното поделение в столицата се равнява на 65,14%.
Следват пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, чийто брой е 23 187 (при 23 008 през 2022 г.). Не се отчита промяна в сравнение с 2022 г. в броя на служебно преизчислените пенсии за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест (100).
Следващите териториални поделения на НОИ, при които е отчетен значителен брой на преизчислените пенсии, са тези в Пловдив (29 694) и Варна (21 122). Сред регионалните структури на института, в които са преизчислени служебно над 10 хиляди пенсии, попадат офисите в Бургас (17 246), Стара Загора (15 748), Благоевград (14 399),
Плевен (13 698), София-област (12 896), Пазарджик (11 992), Велико Търново (10 841) и Хасково (10 317).
Териториалните поделения на НОИ с по-малък брой служебно преизчислени пенсии са тези, които обслужват малък брой работещи пенсионери. Пример за такива са структурите на институцията в Търговище, Видин и Разград.
92 хил. пенсионери са останали без стотинка увеличение, а до левче отгоре прибавят 4255-ма при преизчисляване на пенсиите
Около 336 хил. българи, или над 16,5% от всички пенсионери, продължават да работят и след като се пенсионират. Близо половината от тях
остават на работа около година след
пенсионирането си, показва бюлетинът на Националния осигурителен институт.
Най-голям е броят на пенсионерите, които са работили до 12 месеца, колко точно се те обаче, от НОИ не съобщават.
Около 119 хил. са успели да си вдигнат пенсиите с допълнителни осигуровки, оставайки на работа между 1 и 5 години след пенсионирането.
А за 28 хил. е зачетен период, по-малък от месец.
Пенсионерите имат право на преизчисление и увеличение на парите си, ако продължат да работят и след датата на пенсионирането си и внасят осигурителни вноски.
Най-голямото увеличение е било 196,53 лв.
При пенсиите за инвалидност то е 144,21 лв.
Тези суми обаче могат да достигнат само хора, които са се пенсионирали рано на високи суми, но продължават да работят години след това.
На този фон средното увеличение на пенсията е било 13,55 лв. на месец. А хората, които получават инвалидни пенсии, са успели да ги вдигнат само със 7,99 лв.
Всеки четвърти пенсионер, който продължава да работи, обаче успява да увеличи парите си само с 1 до 10 лв.
65 765 хил. пък са тези, получили увеличение с между 10 и 20 лв. А хората, постигнали
вдигане на пенсиите си с над 20 лв., са 36 хил. души
Под 1 лев допълнително получават 4255-ма възрастни българи, които продължават да се трудят.
Без стотинка увеличение са останали над 92 хил. работещи пенсионери. От тях почти 85 хил. са хората, чиито пенсии са били приравнени на минималните и по тази причина не могат да я минат и допълнителният стаж. През миналата година това са били 110 338 души. “Една от основните причини, на която се дължи този спад, е извършеното преизчисляване от 1 октомври 2022 г., с което във формулата за размера на пенсиите беше взет предвид по-високият процент от процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година”, обясняват експертите от НОИ.
188 пък са работещите пенсионери, които вземат таван и по този начин също не могат да вдигнат парите си, въпреки че са внасяли осигуровки, трудейки се и след пенсия. Вдигането на максималната пенсия на 3400 лв. пък
е намалило над девет пъти ощетените хора
Така през миналата година това са били 9195 души, които са продължили да работят и след пенсия, но са били ограничени от тавана.
Най-старата пенсия, която е попаднала в обхвата на служебното преизчисляване от 1 април продължава да е тази, отпусната на 16 юли 1963 г. Тя е инвалидна и е за вродено заболяване.
Най-голям брой служебно преизчислени пенсии са били отпуснати между 2015 и 2022 г. -209 658. А най-малък е броят на отпуснатите преди 2000 г. – 15 144.
0 Коментари