Комунистическото Септемврийско въстание в България 1923г

Септемврийското въстание избухва през 1923 г. Това е въоръжен бунт, организиран от Българската комунистическа партия под натиска на Коминтерна, като опит за сваляне на правителството на България. 

Освен комунистическата си основа, въстанието е подкрепено и от земеделци и анархисти, като и двамата се борят за обща цел: „установяване на правителство на работниците и селяните“ в България, а не превръщането на социално-икономическата система на страната в комунизъм. По-късно, когато комунистите идват на власт, се провъзгласява, че Септемврийското въстание е предшественик на комунизма в България.

Българската комунистическа партия (БКП) избира да остане неутрална по време на кървавото сваляне на правителството на Александър Стамболийски и БЗНС през юни 1923 г., надявайки се враждуващите фракции да се унищожат взаимно. Комунистическият интернационал (Коминтерн) в Москва обаче с телеграма от 14 юни 1923 г. отхвърля неутралитета и призовава за съвместна борба със селяните. Вълната от правителствен терор, която последва пуча, създаде ситуация, която Коминтернът реши да използва в преследването на световна революция. Допълнителен тласък дава фактът, че Васил Коларов като генерален секретар на Коминтерна и наследник на Димитър Благоев в ръководството на БКП е в идеална позиция да ръководи начинанието. Той отиде в България и убеди комунистите да вдигнат въстание възможно най-скоро, въз основа на съюз на работници и селяни, с цел установяване на болшевишки режим в страната. Това беше трудна задача, предвид антагонизма между комунистите и земеделците и липсата на планове за въстание. Българските партийни лидери, особено секретарят Тодор Луканов, се противопоставиха на линията на Коминтерна като обещаваща само провал и унищожаване на партията, но Коларов, подпомогнат от Георги Димитров и други, надделя с решение през август за започване на въстанието през следващия месец.

Междувременно правителството, предусещайки какво предстои, прие драконовски Закон за отбраната на държавата, който предвиждаше строги мерки срещу всякаква форма на подривна дейност. Реакционното българско правителство под ръководството на Александър Цанков научава предварително за комунистическите планове, като е уведомено за заговора от прихванато съобщение от Москва до София. Нанася превантивна стачка и на 12 септември 1923 г. арестува повече от две хиляди комунистически функционери. Въпреки това на 23 септември 1923 г. избухват комунистически въстания в околиите Нова Загора, Стара Загора, Плевен и Търново. Окупирани са села и градове и са създадени революционни комитети.

Лошо подготвено, Септемврийското въстание избухна без координация в няколко области дори преди определеното време. Той е по-ефективен в Северозападна България, близо до югославската граница, където Коларов и Димитров поемат командването с надеждата да се сближат с въстаниците в София. Столицата и други големи градски центрове обаче останаха спокойни, въпреки комунистическите претенции за сила в градовете. В рамките на четири дни въстанието приключва и Коларов и Димитров бягат със стотици последователи в Югославия. Жертвите никога не са потвърдени, но комунистите приемат цифрата около 5000 убити за въстанието и прочистванията след него; други източници предполагат, че са загинали между десет и тридесет хиляди. В репресиите срещу бунта македонските терористични групи отново играят водеща роля. Калпавото начинание разбива организационната структура и морала на БКП и я оставя раздирана от въпросите кой е виновен и какъв курс трябва да поеме след фиаското. 

Правителството, позовавайки се на Закона за отбраната на държавата, обяви партията съдебно извън закона през януари 1924 г. Тя остава в правна неопределеност до 1944 г.

Във всички градове и села, участвали във въстанието, са издигнати паметници на Септемврийското въстание. След 1989 г. правителството не се опита да премахне нито един от тях. Можем само да гадаем за причините. Най-малко правдоподобното е, че не са ги възприемали като комунистически паметници, а че са продължили да уважават жертвите на бунта. По-вероятната причина е, че местните жители, някои от които са потомци на онези бунтовници, все още помнят и ценят своята местна история и жертвите на хората. Паметници с местно значение има и на отдалечени места, предимно забравени и без пряка препратка към комунизма и комунистическата идеология.

източник

Септемврийското въстание избухва през 1923 г. Това е въоръжен бунт, организиран от Българската комунистическа партия под натиска на Коминтерна, като опит за сваляне на правителството на България.