Българското правителство приема планове за зелен преход на фона на протестите
Българското правителство прие на 29 септември планове за зелен преход на три въглищни региона в страната, но решението срещна протести на български миньори и други работници в енергийния сектор, които блокираха ключови пътища.
Одобрението на плановете за прехода на трите региона е условие Европейската комисия да отпусне 1,2 млрд. евро (1,27 млрд. долара). Парите ще бъдат използвани за зелена трансформация на регионите, която има за цел да създаде нови работни места за работниците от въгледобивната индустрия.
Плановете трябва да включват график за намаляване на мощностите на въглищните централи, за да бъдат одобрени от Европейската комисия.
Но миньорите и енергетиците не искат затварянето на въглищните електроцентрали и мините, заявявайки, че ще загубят работата си. Протестиращите искат правителството да гарантира, че въглищните електроцентрали и мини ще продължат да работят, без да определя дати за спирането им.
Въпреки демонстрациите, които излязоха стотици хора по улиците, за да блокират пътища във въгледобивните райони на Стара Загора, Перник и Кюстендил, правителството одобри плановете и заяви, че ще ги изпрати на Европейската комисия на 30 септември.
България вече закъсня с внасянето на териториалните планове за прехода на трите въглищни региона и загуби почти 100 милиона евро (106 милиона долара) за 2022 г. от ЕС и рискува да загуби още 800 милиона евро (850 милиона долара) за 2023 г. Премиерът Николай Денков
каза Краят на септември беше крайният срок, в който правителството трябваше да одобри и представи плановете, така че страната да не загуби финансирането за 2023 г.
Денков каза, че правителството няма да затваря въглищни централи в България преди 2038 г. и че това ще бъде ясно записано в плановете, които ще бъдат изпратени до Европейската комисия.
Той каза, че плановете няма да посочват дати за затваряне на въглищни централи, но добави, че “постепенно някои от тях ще излязат от енергийната система, защото няма да е икономически възможно да функционират повече”.
„Затова е изключително важно да се създадат механизми, чрез които хората с необходимата квалификация да могат да намират работа в същия регион“, каза още Денков.
Правителството също така се съгласи да изплати компенсации в размер на 36 месечни заплати за работници в енергийния сектор, които решат да напуснат.
Денков призова протестиращите да спрат демонстрациите, като заяви, че исканията им са изпълнени.
Българското правителство съобщи миналия месец, че е готово с проектите за териториални планове за прехода и обеща да ги изпрати на Европейската комисия до края на септември.
Но се изправи срещу протести на миньори и енергийни работници, които не бяха доволни от плановете.
Правителството проведе преговори по-рано през септември със синдикатите, които представляват протестиращите миньори и енергетици, и се договориха за създаването на държавно предприятие, в което да бъдат преназначени всички, които в момента работят в държавните мини и въглищни електроцентрали.
България е единствената страна от ЕС, която не е представила своите планове за това, което Европейската комисия официално нарича Механизъм за справедлив преход.
Преди това страната беше сред последните, които представиха своя План за възстановяване и устойчивост – друг европейски механизъм, който осигурява финансиране за преход към възобновяема енергия. Но това финансиране сега е блокирано след решение на парламента през декември 2022 г., изискващо правителството да предоговори ангажимента на България да намали въглеродните емисии от въглищни електроцентрали с 40 процента до 2026 г. Европейският съюз има за цел да бъде неутрален по отношение на климата до 2050 г. – икономика
с нетни нулеви емисии на парникови газове. Блокът е отделил милиарди евро финансиране за своите държави-членки, за да изпълни тази цел.
Коментари
Публикуване на коментар