За властта жегата започва наесен

Есенният сезон на 49-ия парламент ще започне със същото, с което приключи летният – бюджет, Конституция и „Лукойл“. Очакванията обаче ще са различни.

Бюджетът ще е за 2024-та. През септември Министерството на финансите трябва да е подготвило макрорамката му – и ако в приетия за 2023-та се раздадоха по-високи заплати и бяха орязани капиталови разходи, следващият трябва да очертае реформите.

Започва работата по общия проект на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС за промени в Конституцията, внесен часове преди лятната отпуска на парламента. Съдебната реформа – тази монументална цел на “Дeмократична България” и по-скоро на една от партиите в обединението “Да, България”, постави в една лодка трите политически сили, прекрачили червените линии помежду си. Заявените от всички участници амбиции са промените да бъдат факт до края на годината. В представената от кабинета управленска програма за тях не е вписан срок на изпълнение.

Какво ще се случи с най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа, монополист на пазара за търговия на горива на едро в България, е друга важна тема от есенния дневен ред. Оперативен контрол на държавата ли е крайната цел след развалената концесия за пристанище Росенец и предстоящо прекратяване на дерогацията за руски петрол – или опит да бъде принудена частната руска компания “Лукойл” да продаде българските активи, които включват също и осем нефтобази, верига от 220 бензиностанции и др.

Не-коалицията ще бере плодове – или срам

Въпреки заявката за евро от 1 януари 2025 г., направена от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, подкрепена и от ДПС, приетият бюджет за 2023 г. говори за обратното. Над 300 милиона лева, от тях повече от половината – 157.2 милиона, са за увеличаване на възнагражденията в МВР и ДАНС. По-високите заплати създават риск от проинфлационен натиск, а за България е от съществено значение да вкара инфлацията в критериите за еврозоната. Значителното поскъпване на цените на стоките и услугите беше сред пречките, отложили влизането в еврозоната с година над определената дата – 1 януари 2024 г. Новата цел е 1 януари 2025 г., което означава, че конвергентният доклад за България ще бъде изготвен с информация към април 2024 г. и бюджетът за 2024 г. трябва да е в съответствие с тази цел.

Охлаждането на инфлацията в България все още е далеч от нивата в еврозоната. За юни инфлацията на годишна база е 8.7%, докато за страните в европейския монетарен съюз е 5.5% и прогнозите са да продължи да се забавя.

Намалените в бюджета инвестиции за 2023 г. означават по-нисък растеж. Очаквано – няма как да бъдат изпълнени заложените в средата на годината капиталови разходи. Прогнозата на БНБ е ръстът на БВП да падне до 1% за т.г.

Кой? – Свой!

В политически план есента ще е по-труден период и от съставянето на правителството, тъй като е натоварена с очаквания компромисите да се материализират в постижения. Приемането в Шенген и получаване на втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, и двете планирани за декември от управляващите, са в позитивния списък.

Но най-същественият резултат би бил конституционната реформа, която ще увенчае политическата “сглобка” между протагонисти и антагонисти – или ще я компрометира. В песимистичния сценарий за ПП-ДБ щетите ще са значителни – при провал няма как да извлекат дивиденти от битка с “лошите”, защото не-коалицията с тях занули и “Барселонагейт”, и списъците “Магнитски”, и обосновани предположения за тежка корупция, и съмнителни назначения.

При неуспех пораженията ще са най-големи за “Демократична България”, за която съдебната реформа е кауза, от която не отстъпват от създаването си. “Продължаваме промяната” ще запази позициите в регулатори и институции, получени по време на отредената 9-месечна ротация на кабинета им. Успех на конституционния проект би осигурил разделение и кадрово обновление на ВСС от конституционното мнозинство – ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, и избор на нов главен прокурор, който да е просто административен ръководител на Върховната касационна прокуратура.

От значение е кога ще бъдат окончателно приети (след трите четения) конституционните промени и последващите ги кадрови решения – до началото на март, когато идва ротацията и ГЕРБ ще овладее изпълнителната власт с премиера си Мария Габриел, или преди това. Местните избори наесен и предшестващата ги кампания ще забави процеса, което означава, че декември 2023 г. е твърде оптимистичен срок.

Накъде с “Лукойл”

Бъдещето на бизнеса на “Лукойл” в България също е в ръцете на парламента и управляващото там конституционно мнозинство. По предложение на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС парламентът прекрати договора за концесията на нефтеното пристанище Росенец, сключена с “Лукойл Нефтохим Бургас” до 2046 г. Изменението на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна все още не е публикувано в „Държавен вестник“, тъй като президентът Румен Радев не е подписал указа. В момента, в който се случи, започва да тече 7-дневният срок, в който портът трябва да се оперира от държавата.

Тази седмица пред парламентарната бюджетна комисия министърът на финансите Асен Василев заяви, че отнемането на концесията трябва да се обмисли добре и да стане след доклад как да се случи, подготвен от няколко министерства. Самият той обеща да постави този въпрос пред Министерския съвет, но не се ангажира със срок кога. Василев поясни, че отделянето на порта изиска и преглед на направените от “Лукойл” инвестиции за изминалите близо 12 години от предоставянето на концесията върху порта.

Изпитание пред правителството и управляващите като цяло ще е както оперирането на пристанище Росенец, откъдето влиза целият суров нефт в България, така и изборът на особен търговски управител за бургаската рафинерия, когато бъде прекратена и дерогацията. В последния ден от лятната сесия ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС внесоха законопроект, с който в едномесечен срок от приемането му изключението за вноса на руски суров петрол спира да действа, а представител на държавата поема временно управлението.

Голямото предизвикателство е какво се случва с вноса на суров петрол, ако отпадне изключението, позволяващо сега на “Лукойл” да внася евтин руски нефт до края на 2024 г. Досега компанията така и не е представила план как ще спре този внос до края на следващата година, без да предизвика сътресения на пазара на горива и петролни продукти. “Моят съвет е да се направи преглед как да протече процесът без рискове за националната сигурност – да не се застрашат доставките и да останат ниски цените на горивата“, каза още Василев, който, заедно с бившия вече премиер Кирил Петков бяха основните действащи лица за приемане на дерогацията за България миналото лято.

Възможен сценарий е рафинерията да спре работа и тогава биха се възползвали частни компании – вносители на горива. Не е за пренебрегване и хипотезата, развита от няколко анализатори, че предвид оказвания натиск “Лукойл” може да се изтегли от България, продавайки бизнеса си. В Италия например държавата пое управлението на рафинерията на “Лукойл”, след като влезе в сила ембаргото за руски петрол през декември м.г., а по-късно руската компания я продаде на G.O.I. ENERGY S.r.l. На Апенините “Лукойл” не е господар на пазара, какъвто е в България, а преди местните избори управляващите ще са предпазливи да не създават социално напрежение.