Африкански и карибски държави настояха за репарации за робството

Представители на африкански и карибски държави тази седмица обединиха сили на историческо събитие в столицата на Барбадос, Бриджтаун, за да поискат репарации за робството и неговите последици в съвременното общество.

Университетът на Западните Индии (УЗИ), Икономическият, социален и културен съвет на Африканския съюз (АС), правителството на Барбадос, мрежата за отпускане на безвъзмездни средства Фондации „Отворено общество“ и Карибската панафриканска мрежа се обединиха, за да „призоват за репарации за исторически престъпления“.

Срещата в Бриджтаун, която се проведе от понеделник до четвъртък, включваше стратегически сесии и пленарни заседания. Тя сложи началото на „междуконтинентална кампания“, се казва в изявление на УЗИ, описвайки я като „новаторска“.

Сред присъстващите бяха посланици и представители на държавите – членки Африканския съюз, и на политическия и икономически съюз на Карибската общност (КАРИКОМ).

„Това е исторически момент, защото човечеството не може да върви напред с всички токсични препятствия в резултат на колонизацията“, коментира на пресконференция Хилари Бекълс, ръководител на комисията по репарациите на КАРИКОМ.

„Трябва да изчистим тази бъркотия, за да позволим на човечеството да функционира“, допълни Бекълс.

Комисията по репарации на КАРИКОМ, която беше създадена да търси репарации от бивши колониални сили като Обединеното кралство, Франция и Португалия, „вижда устойчивата расова виктимизация на потомците на робството и геноцида като основната причина за тяхното страдание днес“, се казва в репарационен план от 10 точки.

Резултатите от срещата включват предложение за пътна карта за сътрудничество между АС и КАРИКОМ, се казва в изявлението на УЗИ.

„Изключително важно е да се признае как робството, колониализмът и расизмът се пресичат и оказват влияние върху живота на чернокожите хора по света“, каза служителят на АС Юсуф Мандоха.

От XV до XIX век най-малко 12.5 милиона африканци са били отвлечени и насилствено транспортирани с европейски кораби от търговци на роби и продадени в робство. Тези, които оцелявали в непосилното пътуване, били изпращани да се трудят в плантации при нечовешки условия в Северна и Южна Америка, най-вече в Бразилия и на Карибите, а други печелели от техния труд.

В Барбадос, където се проведе срещата, между 1627 и 1833 г., са били изпратени 600 хил. поробени африканци, които са работели в захарни плантации, а благодарение на тях английските собственици забогатявали.

През 2021 г. карибският остров се отказа покойната британска кралица Елизабет да бъде негов държавен глава и поднови кампанията си за репарации.

Идеята за изплащане на репарации или други компенсации за робството има дълга история, но движението набира скорост в световен мащаб.

ЕС обяви по-рано този месец, че миналото на търговията с роби в Европа е причинило „неописуеми страдания“ на милиони хора и намекна за необходимостта от репарации за това, което определи като „престъпление срещу човечеството“.

Прочети повече