Народното събрание отне концесията на пристанище „Росенец“
Концесията на „Лукойл“ за нефтеното пристанище „Росенец“ да бъде прекратена по ускорена процедура, реши Народното събрание в петък, 21 юли.
Парламентът прие на първо, а след това и на второ четене поправки в закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с които на практика даде възможност на държавата да прекрати концесията на нефтеното пристанище „Росенец“ в едноседмичен срок и без разрешение от Европейския съюз.
Предложението бе прието с 134 гласа „за“ (ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС), 45 – „против“ (БСП и „Възраждане“) и 14 – „въздържал се“ (БСП и „Има такъв народ“).
След гласуването на първо четене, със 136 гласа „за“ и 60 „против“ парламентът реши веднага да започне обсъждането на второ четене на промените в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки.
След отнемането на концесията оперативният контрол върху пристанището ще бъде поет от министерството на транспорта.
Защитниците на това държавата да си върне „Росенец“ обявиха, че се спазват европейските процедури.
„Пределно ясно е, че прекратяването на концесията е на базата на общоевропейски санкционен режим“, каза Даниел Лорер от „Продължаване промяната“-Демократична България“.
От БСП и „Възраждане“ се обявиха против с мотива, че това не е в полза на страната.
„Наясно ли сте каква ще бъде сумата, която ще се наложи да платим, ако заведат дела срещу нас, попита Борислав Гуцанов от БСП.
„След вас няма да остане и камък върху камък. Вие сте напът да разпродадете всичко”, допълни той.
„Регламентът е задължителен за всички държави членки, за разлика от директивите. Приемайки го обаче в закона е останала вратичка, която служебното правителство използва”, поясни Хамид Хамид от ДПС.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира след гласуването, че ще се водят дела от „Лукойл“, че концесионния договор се разваля, за пропуснати ползи, както и за възстановяване на направените подобрения. Според него „ще плащаме ние, а не Кирил Петков и Мустафа Карадайъ“.
„Това е американска поръчка. Тази компания е регистрирана в Швейцария. „Лукойл“ може да работи без проблем в Холандия и Белгия, а в България не може. „Лукойл“ няма да загуби. Ще загубим ние“, добави още Костадинов.
Поправките в закона бяха внесени от управляващите и ДПС във вторник (19 юли) и гласувани още същия ден от ресорната комисия. Те обаче станаха повод за спор между трите формации чии са предложенията, а в него се включи и президентът Румен Радев, който беше атакуван от съпредседателя на „Продължаваме промяната – Демократична България“, че служебното правителство на Гълъб Донев е удължило концесията с 24 години без мотиви.
Радев отговори, че това е поредното прибързано и напълно некоректно изказване на политически лидери по негов адрес.
Пред Euractiv анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Мартин Владимиров прогнозира, че това е “първоначален залп, който да отприщи по-широк конфликт и “Лукойл” да продаде активите си, защото няма интерес да не контролира изцяло вноса на петрол”. Руската компания продаде рафинерията си в Италия, а Германия поема контрола върху активите на друга руска петролна компания – “Роснефт”. Причина за това са европейските санкции, наложени на Русия заради войната в Украйна, сред които и забраната за внос и преработка на руски нефт.
България е единствената в ЕС с излаз на море, която има специална дерогация за внос на руски петрол, която не е обоснована технически, коментира Владимиров. Изключението, което действа до края на 2024 г., беше получено по искане на кабинета на Кирил Петков (ПП), със забрана за износ на нефтопродукти, произведени с руски петрол, на територията на ЕС. Експертът припомни анализ на ЦИД, че бургаската рафинерия няма проблем да работи с неруски нефт – например от Саудитска Арабия и ОАЕ, и след по-малко от 18 месеца, когато приключи дерогацията, ще трябва да го направи.
Коментари
Публикуване на коментар