Един горски пожар, както го видях и гасих

На снимката: Георги с червена тениска вдясно на снимката, с градинския маркуч се опитва да спре огъня близо до къщите, докато горят бали сено, възпламенени от запалил се камион, в лявата част на снимката. Снимка: Ива Митева

В това изключително горещо лято горски пожари бушуват в много страни на нашия континент, особено на юг. Вината за тях обикновено приписваме на изменението на климата и екстремното време.

Това е голямата картина. Малката снимка показва автора на този коментар докато се бори с горски пожар в родната си България. Ето какво се случи.

26 юли беше обявен от всички радиа и телевизии за най-горещия ден от месеца в България, а може би и за годината. Да стоиш под слънцето беше много лоша идея. Ето защо не отидохме на плажа, а прекарахме времето си на терасата под освежаващата сянка на голямо смокиново дърво. Беше предиобед, а живакът се покачваше бързо.

Точно пред нас селскостопански работници разтоварваха бали сено от камион и ги складираха в съседски парцел.

Реших, че това е много опасно нещо в такъв горещ ден и веднага набрах 112. Европейският номер за спешни повиквания работи добре в България. Казах къде съм, какво видях и какви са опасенията ми.

Отговориха ми, че трябва да се обадя на този номер, ако ИМА пожар, а не ако МИСЛЯ, че има риск от пожар. Също така ме посъветваха да се свържа с местните власти, с тон, който подсказваше, че със същия успех мога да се обадя и на психиатъра си. Телефонът ми регистрира обаждането в 11:17.

Веднага набрах община Несебър, най-големия град наоколо, където никой не отговори. Докато звънях, видях, че от двигателя на камиона излиза малък пламък. Секунди по-късно целият камион пламна заедно с балите сено, които превозваше. Отново вдигнах телефона и се обадих на 112 с думите: Уважаеми господа, всичко е наред, сега вече имаме истински пожар. Часът беше 11:28.

Пожарната кола пристигна след един час, а този час за мен беше драматичен, защото се наложи да гася пожара. Вода, имахме нужда от вода! В двора на съсед, който отсъстваше от вилата си, намерих водоизточник и комплект градински маркучи. Сглобих маркучите, за щастие паснаха и достигнаха необходимата дължина. Започнах да пръскам с вода, когато огънят наближи няколко къщи.

Какво чудо! Водата буквално убиваше огъня. След един час разбрах, че трите къщи са спасени, както и голямата смокиня.

Първият урок, който научих от опита си като пожарникар-дилетант е, че дори водата от градински маркуч е изключително ефективна за овладяване на голям пожар, ако реагираш бързо.

Въпреки това летящата слама генерира допълнителни огнища, понякога на значителни разстояния. Започнаха да прииждат хора от селото и туристи, които носеха пластмасови бутилки вода, които не бяха от голяма полза. Аз овладях огъня непосредствено до мястото, където той избухна, но на други места големи територии изгоряха напълно.

Дойдоха три пожарни коли, но нито една не носеше вода. А в селото няма водопровод, държавата не го е предвидила, затова всички местни и виладжии помпват вода от сонди. Така че пожарникарите изчакаха, докато огънят изгасне естествено. Тогава дойде булдозер, за да угаси останалата жарава от огнището. Цялата работа продължи осем часа.

Сега, когато изплювам дробовете си от саждите, се учудвам колко зле са подготвени властите да се борят с горски пожари. Местните нямахме друг избор, освен да свършим работата на професионалистите. Скандално е, на първо място, че складирането на бали сено е станало без противопожарни мерки, а шофьорът на камиона очевидно нямаше пожарогасител.

Освен това в изключително горещи дни подобна дейност не трябва да се извършва по очевидни причини. На теория работниците трябва да отказват работа на открито при такива температури. Но как биха могли да го направят? Складирането на балите сено е частен бизнес на местния кмет…

Кметовете в България са като феодали, понякога са единственият работодател.

Този горски пожар, както вероятно и много други, беше предизвикан от човека и беше програмиран да се случи, както инстинктът ми подсказа.

Не съм менталист (полицай ме попитаха дали съм), защото беше озадачен как съм познал, че ще избухне пожар. Не е сложно, казах, това беше моята оценка на рисковете. Работа на властите е да оценяват подобни рискове, за да можем наистина да се чувстваме в безопасност.

Прочети повече