Започва разширението на „Чирен“, съседни държави искат да резервират капацитет

Строителните дейности по разширението на газовото хранилище в Чирен започват. Разширението на Чирен ще осигури увеличаване на обема на активния газ до 1 млрд. кубически метра, а съседни държави вече искат да резервират капацитет.

Проектът е от стратегическо значение и е определен от общ интерес за Европейския съюз.

Към момента хранилището може да съхранява 450 милиона кубически метра. Предстои да бъдат изградени нови надземни и подземни съоръжения, както и газопровод, който ще свърже газохранилището със съществуващата газопреносна система на „Булгартрансгаз“.

Общо ще бъдат инвестирани над 600 млн. лева, една четвърт от които са грант от Европейския съюз. Изпълнител на проекта за удвояване капацитета на единственото газохранилище у нас е консорциумът „Ю Джи Ес Дрилинг Чирен“, в който начело е „Главболгарстрой“. Другите участници в обединението са казахстанската „ТОО Пи Ем Лукас“, турската Botas Pipeline Services и Минно-геоложкият университет с фирмата „Мингеоуниверс Инженеринг-Нис-Мгу“

В газохранилището работят 24 експлоатационни сондажи, компресорна станция с обща инсталирана мощност 10 мегавата и други технически съоръжения, необходими за осигуряване на нагнетяването, добива и качеството на съхранявания газ.

„Чирен” служи за покриване на сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната и e един от инструментите за гарантиране на сигурността на газовите доставки. Собственик и оператор на хранилището е „Булгартрансгаз” ЕАД.

Разширението на „Чирен“ е важно не само за България, но и за целия регион, а вече се съобщава за значителен интерес от съседни държави за резервиране на този бъдещ капацитет.

„Безспорно това ще има съществено влияние върху българския пазар и сигурността на доставките за българския пазар“, каза изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов пред БНР.

Според него втечненият природен газ започва да заема много по-голям пазарен дял и този дял ще продължи да расте. Затова трябва да се осигурява повече място за съхранение. Малинов смята, че „дори вече регионалното е тясно“ и трябва да се мисли „малко по-глобално“.

Това разширение може да е много полезно на някои балкански страни  като Сърбия, Гърция, Северна Македония, Черна гора, Албания, Косово и Босна и Херцеговина, които не разполагат с газово хранилище, където да съхраняват природен газ за отоплителния сезон или да балансират системата си на дневна база.

От „Булгартрансгаз“ разглеждат и възможността за реализиране на втори терминал на Александруполис през общата проектна компания с гръцката страна. Има издаден лиценз за втори плаващ терминал, но не е взето окончателно решение.

„2022 г. имаше спад на потреблението в България с 20%, но това е временна ситуация“, смята Малинов. Прогнозата на „Булгартрансгаз“ е, че в средносрочен план потреблението на природен газ ще се увеличи.

През март служебният енергиен министър Росен Христов заяви, че България търси начини за компенсации от европейски фондове за скъпия газ, нагнетен в газохранилището край врачанското село Чирен. Проблемът бе общоевропейски – резервите от газ в Европа бяха нагнетени през лятото и началото на есента, когато цената беше рекордно висока.

„Имаме правото на компенсации, защото ЕК ни принуди с регламент да нагнетим такива количества газ в момента, когато газът беше толкова скъп“, заяви Христов тогава.

Според него именно „Чирен“ е причината за по-високата цена на природния газ, продаван от „Булгаргаз“.

Прочети повече