Либерализацията на пазара на едро на електроенергия ще се случи до края на 2023 г.
Пълна либерализация на пазара на едро на електроенергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г. Това предвиждат ключови промени в Закона за енергетиката, които са публикувани за обществено обсъждане, съобщи БТА в четвъртък, 27 юли, като се позовава на Министерството на енергетиката.
Прекратява се ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик и се премахват квотите на производители за регулирания пазар, гласят още промените.
Със законопроекта се въвеждат дефиниция и критерии за енергийна бедност, и приоритетно третиране на тези домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност.
„Домакинство в положение на енергийна бедност“ ще е това, което „при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година до официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди“, гласи проектът.
Това е ключова стъпка от реформата на електроенергийния пазар, чието изпълнение ще осигури следващите плащания, които страната ни следва да получи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Според националния план пълната либерализация на електроенергийния пазар в страната трябва да бъде факт до 2025 г. Процесът ще бъде съпътстван с въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители. В областта на електроенергетиката националният план залага и на модернизация на мрежата, както и постепенно увеличаване на дела на ВЕИ, където е възможно.
Проектът въвежда разпоредбите на Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС.
В съответствие с регламента, допускащ спешна намеса на държавите за справяне с високите цени на енергията, законопроектът предвижда, че регулираните цени за бита могат да се определят и под себестойност в период на криза. В тези случаи разходите на крайните снабдители и търговците подлежат на компенсиране.
Либерализацията на енергийния пазар у нас започна още през 2004 г., това е преди присъединяването на България в ЕС. Първи на свободния пазар излязоха потребителите на електроенергия с високо напрежение. Постепенно регулираният пазар беше напуснат от потребителите на електричество със средно напрежение, а от 2020 г. от всички фирми.
Преди около месец председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов коментира по време на форума „Зелена седмица 2023“, че през 2025 г. няма как регулираният пазар да спре да работи, припомня БТА.
Иванов припомни, че в края на 2022 г. Народното събрание прие решение, което изрично постановява, че регулираният пазар в страната ще бъде запазен до края на 2025 г., като не се фиксира точен срок кога след това ще се стигне до пълна либерализация.
Тогава председателят на КЕВР посочи, че има още две причини, които не позволяват регулираният пазар да бъде премахнат. Първата от тях е изискването на ЕС и ЕК, че трябва да бъдат защитени енергийно уязвимите и енергийно бедните хора в страната. По този показател България е на едно от челните места в ЕС.
Втората причина е становището на ЕК, че България може да премине към пълна либерализация само тогава, когато бъдат премахнати или завършат дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия. Страната ни има два такива договора – с двете американски централи, като първият ще изтече през февруари 2024 г., а вторият през 2026 г. „Когато кумулативно се изпълнят и двете условия, България ще бъде в състояние да премине към пълна либерализация“, заяви Иван Иванов.
След като се премине към пълна либерализация на пазара на електрическа енергия, КЕВР ще следи защитата на енергийно бедните потребители и ще продължи да определя цените на мрежовите услуги, защото преносната и разпределителните мрежи в България са естествени монополи, обясни Иван Иванов.
Коментари
Публикуване на коментар