Да бъдеш щастлив – това е, което повечето хора искат. Мнозина инвестират време, пари и енергия в само оптимизиране. Но това може да е най-големият убиец на щастието.
Наскоро публикувано проучване хвърля светлина върху предизвикателствата в търсенето на щастие . Това изследване предоставя ценна представа за психологическите механизми, които влияят на нашето благосъстояние и подчертава важността на съзнателното управление на емоциите.
Парадоксът на преследването на щастието
Изследователи от университета в Торонто са изследвали т. нар. "парадокс на щастието", при който активното преследване на щастие има обратен ефект и прави хората по-нещастни. Проучването, публикувано в списание Applied Psychology : Health and Well-Being , показва, че опитите да бъдем по-щастливи източват умствената ни енергия и отслабват самоконтрола ни.
Сам Маглио, професор по маркетинг в университета Скарбъроу и училището по мениджмънт Ротман, обяснява, че постоянното преследване на щастието води до изчерпване на умствените ресурси, което влошава способността ни да се саморегулираме. Това може да накара хората да станат по-уязвими към изкушението и да направят избор, който е в ущърб на тяхното благосъстояние.
В серия от експерименти Maglio и съавторът Aekyoung Kim установиха, че хората, които се фокусират силно върху постигането на щастие, изразходват по-малко време и енергия за ежедневни задачи. Един пример показва, че участниците, които са били повлияни от реклами, съдържащи думата "щастие", са консумирали повече шоколад, което показва намален самоконтрол.
Изследователите подчертават, че преследването на щастие не е безсмислено само по себе си, но прекомерното съсредоточаване върху него може да бъде психически изтощително. Маглио препоръчва да се гледа на щастието като на състояние, което трябва да бъде прието, а не натрапчиво преследвано (Университет на Торонто, 2025 г.).
Емоционална зараза при възрастните хора
Друго проучване от Монреал, Канада, миналата година изследва ефектите от емоционалното заразяване върху възрастните хора. Това изследване, публикувано от специализирания портал PLOS Mental Health , показва, че възрастните хора, които са склонни да отразяват емоциите на другите, са по-склонни да показват признаци на тревожност или депресия.
Marie-Josée Richer и Pierrich Plusquellec, които ръководят проучването, обясняват, че емоционалното заразяване е несъзнателна адаптация, предизвикана от имитирането на изражения на лицето и жестове. Въпреки това, тази чувствителност може да доведе до психологически стрес, когато се сблъскате с негативни емоции.
Проучването изследва 170 възрастни над 55-годишна възраст , които са живели в старчески жилища и са се сблъсквали с различни несгоди. Резултатите показват, че възрастните хора, които са по-податливи на емоционално заразяване, са до десет пъти по-склонни да изпитат симптоми на тревожност или депресия.
Тази уязвимост е идентифицирана като важен фактор за психологическия дистрес при по-възрастните хора. Изследователите препоръчват разработването на стратегии, които да помогнат на тези възрастни хора да контролират по-добре своята чувствителност, за да укрепят психологическата си устойчивост и да подобрят качеството си на живот.
0 Коментари