-->

Translate

Как така Бойко Борисов обещава нашите пари на ресторантьорите?

 

ресторантьорите


През последните години въпросът за държавните субсидии, намалените данъци и финансовите помощи за определени сектори често предизвиква полемики. Един от последните примери е критиката на Левон Хампарцумян към Бойко Борисов за обещанието му да запази 9% ДДС за ресторантьорите. Основният въпрос е: на какво основание един политик разпределя публични средства към определени бизнеси и защо точно този сектор трябва да получи привилегии?

Популизъм или икономическа необходимост?

Обещанието на Борисов да запази ниския ДДС за ресторантьорския сектор изглежда като класически пример за популистки подход – политика, насочена към печелене на подкрепа от конкретна социална или икономическа група. Намаленият ДДС беше въведен временно по време на пандемията, когато ресторантьорите и хотелиерите бяха силно засегнати от локдауните. Въпросът е доколко тази мярка все още е оправдана в икономически план.

От една страна, привържениците на по-ниския ДДС твърдят, че това подпомага сектора, който осигурява работа на десетки хиляди хора. Те подчертават, че в много страни в ЕС ДДС върху ресторантьорските услуги също е по-нисък, което прави България по-конкурентоспособна в областта на туризма.

От друга страна, опонентите като Хампарцумян поставят логичния въпрос: защо точно този сектор трябва да бъде привилегирован? Ако ресторантьорите имат по-ниско ДДС, защо същата подкрепа да не се даде на хранителните магазини, транспортния сектор, образованието или здравеопазването? Освен това ниският ДДС не гарантира автоматично по-ниски цени за клиентите – той просто увеличава маржа на печалба на бизнеса.

Държавните пари – обществени или партийни?

Основният проблем в тази ситуация е възприятието, че политиците „раздават“ обществени средства сякаш са лични ресурси. В демократичните държави бюджетът се формира от данъците на гражданите, а правителството има отговорността да ги използва в полза на цялото общество, а не само на определени бизнеси.

Когато политик обещава пари или данъчни облекчения за конкретна група, възниква логичният въпрос: това в интерес на икономиката ли е, или е политически ход с цел купуване на подкрепа? В България има дълга традиция на подобни обещания – различни правителства са намалявали данъци, вдигали пенсии или раздавали бонуси преди избори.

Алтернативи и възможни решения

Ако целта на държавата е да подпомогне бизнеса, има различни начини това да се направи по-прозрачно и справедливо. Например:

  1. Временни мерки с ясни условия – ако ДДС трябва да остане 9%, това трябва да бъде временно и при условие, че бизнесът запази определен брой работни места.
  2. Целеви субсидии – вместо нисък ДДС, държавата може да подкрепя сектора чрез програми за иновации, енергийна ефективност или дигитализация.
  3. Равнопоставеност между секторите – ако един бизнес получава данъчни облекчения, защо друг да не получава същото? Дали няма други по-нуждаещи се сектори?

В крайна сметка, въпросът, който Хампарцумян задава, е основателен. В едно демократично общество политиците не би трябвало да се разпореждат с публичните финанси като с лични средства. Вместо това, държавната политика трябва да бъде основана на дългосрочна стратегия, а не на предизборни обещания.

Публикуване на коментар

0 Коментари