През последните години въпросът за държавните субсидии, намалените данъци и финансовите помощи за определени сектори често предизвиква полемики. Един от последните примери е критиката на Левон Хампарцумян към Бойко Борисов за обещанието му да запази 9% ДДС за ресторантьорите. Основният въпрос е: на какво основание един политик разпределя публични средства към определени бизнеси и защо точно този сектор трябва да получи привилегии?
Популизъм или икономическа необходимост?
Обещанието на Борисов да запази ниския ДДС за ресторантьорския сектор изглежда като класически пример за популистки подход – политика, насочена към печелене на подкрепа от конкретна социална или икономическа група. Намаленият ДДС беше въведен временно по време на пандемията, когато ресторантьорите и хотелиерите бяха силно засегнати от локдауните. Въпросът е доколко тази мярка все още е оправдана в икономически план.
От една страна, привържениците на по-ниския ДДС твърдят, че това подпомага сектора, който осигурява работа на десетки хиляди хора. Те подчертават, че в много страни в ЕС ДДС върху ресторантьорските услуги също е по-нисък, което прави България по-конкурентоспособна в областта на туризма.
От друга страна, опонентите като Хампарцумян поставят логичния въпрос: защо точно този сектор трябва да бъде привилегирован? Ако ресторантьорите имат по-ниско ДДС, защо същата подкрепа да не се даде на хранителните магазини, транспортния сектор, образованието или здравеопазването? Освен това ниският ДДС не гарантира автоматично по-ниски цени за клиентите – той просто увеличава маржа на печалба на бизнеса.
Държавните пари – обществени или партийни?
Основният проблем в тази ситуация е възприятието, че политиците „раздават“ обществени средства сякаш са лични ресурси. В демократичните държави бюджетът се формира от данъците на гражданите, а правителството има отговорността да ги използва в полза на цялото общество, а не само на определени бизнеси.
Когато политик обещава пари или данъчни облекчения за конкретна група, възниква логичният въпрос: това в интерес на икономиката ли е, или е политически ход с цел купуване на подкрепа? В България има дълга традиция на подобни обещания – различни правителства са намалявали данъци, вдигали пенсии или раздавали бонуси преди избори.
Алтернативи и възможни решения
Ако целта на държавата е да подпомогне бизнеса, има различни начини това да се направи по-прозрачно и справедливо. Например:
- Временни мерки с ясни условия – ако ДДС трябва да остане 9%, това трябва да бъде временно и при условие, че бизнесът запази определен брой работни места.
- Целеви субсидии – вместо нисък ДДС, държавата може да подкрепя сектора чрез програми за иновации, енергийна ефективност или дигитализация.
- Равнопоставеност между секторите – ако един бизнес получава данъчни облекчения, защо друг да не получава същото? Дали няма други по-нуждаещи се сектори?
В крайна сметка, въпросът, който Хампарцумян задава, е основателен. В едно демократично общество политиците не би трябвало да се разпореждат с публичните финанси като с лични средства. Вместо това, държавната политика трябва да бъде основана на дългосрочна стратегия, а не на предизборни обещания.
0 Коментари