Европейските избори на Балканите

Европейските избори бяха най-горещата тема в цяла Европа тази седмица. Ето как минаха на Балкана.

Словения

В Словения изборите дадоха разочароващ резултат за управляващите партии и изненадващо добър резултат за парламентарната и извънпарламентарната опозиция. От деветте места четири отидоха за радикалната дясна СДС и две за ляво-либералната партия на старшата коалиция ГС. Освен това за първи път Зелена партия Весна спечели евродепутат и се класира на трето място в изборната надпревара. И социалдемократическата SD, и християндемократическата NSi спечелиха по едно място, като първата загуби едно. Като цяло управляващата коалиция претърпя малка, но значителна загуба, докато десницата и зелените успяха да се представят като победители на изборите.

България

След оставката на правителството на ПП-ДБ през април миналата неделя българите се отправиха към урните за избори две в едно за Европейски парламент и Народно събрание – шести за последните три години.

Изборите за Европейски парламент бяха оставени настрана, тъй като партиите се фокусираха върху вътрешни проблеми, а резултатът отразяваше националния. От 17 евродепутатски места на България шест отидоха за дясноцентристката ЕНП, пет за либералната група „Обнови Европа“, две за лявоцентристката S&D и едно за дясноконсервативната ECR. Крайнодясната партия Възраждане ще изпрати евродепутати за първи път, след като си осигури три места; все още обаче не е сигурно към коя група ще се присъединят, след като партията напусна крайнодясната група ID поради изключването на германската AfD.

Докато на национално ниво политиците участваха в това, което се смяташе за най-мръсната досега кампания, пълна с лични атаки, изтичане на аудио и интриги, никакви думи не биха могли да бъдат толкова опустошителни като крайния резултат, който показа, че две трети от гласоподавателите са се въздържали от гласуване. Дясноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов запази първото място, докато либералният реформаторски алианс PP-DB отбеляза срив в подкрепата, изоставайки от ДПС, партията, представляваща турското малцинство. В резултат на това много партийни лидери подадоха оставки. Не е ясно обаче дали Борисов ще успее да състави правителство със санкционираното от Магнитски ръководство на ДПС или страната очаква седми избори през есента.

Румъния

Изборите за ЕП доведоха до голяма, но не изненадваща победа за либерално-социалдемократическата коалиция, спечелени 19 места от 33-те, предложени на Румъния. Изборите обаче дойдоха с неочаквани победи за румънската крайна десница. Алиансът за Съюза на румънците (AUR), крайнодясна партия, която участва за първи път в европейски избори, вече има шест места в ЕП. SOS, друга екстремистка партия, също успя да спечели две места. Историята е създадена от Николае Стефанута, който е първият независим кандидат, спечелил място в ЕП за Румъния. Предпочитан от младите избиратели, Стефанута е част от формацията на Зелените-Европейски свободен алианс на ЕП.

Хърватия

В Хърватия избирателната активност беше изключително ниска – 21%. ХДС, най-голямата партия в Хърватия, която се смята за дясноцентристка, спечели половината от 12-те места, определени за Хърватия. Интересното е, че те спечелиха най-много места в чужбина, особено в Босна и Херцеговина, където 86% от избирателите са гласували за тях. Коалицията СДП, която се състои от центристки и леви партии, получи четири места. Крайнодясната популистка партия ДП получи едно място, а Зелената партия Можемо също си осигури място.

Един анализ на Петер Джерман, Мартин Пенов, Александра Другеску-Радулеску, Сара Чурич