Израел и Палестина: Инфектираната рана на света

Конфликтът в Близкия изток е заразената, открита рана в света. Можете да поставите превръзка върху него, но в крайна сметка патогенът не може да бъде пренебрегнат; и докато въздействието е най-остро в малък локализиран регион, въздействието на болестта може да се усети в цялата глобална политика. Няма лесно лекарство за последното въплъщение на тази смъртоносна болест. Към лекарството няма лъжица захар. Няма решение за притъпяване на болката. Няма начин да атакувате болестта, без да увредите здравата тъкан, която я заобикаля. Всяко предположение за чудотворно лечение е халюцинация; мираж в пустиня, отново изоставена от надежда. Да на ужасяващия терор, подобен на ISIS, трябва да се отговори със силен отговор. Ако си представяте някакво оправдание за изнасилване, убийство, убийство на бебета и вземане на заложници, сте се изгубили. Както Хелън Луис пита в The Atlantic (Gift Article): „Можете ли да осъдите избиването на цивилни в кланета, които сега изглеждат пресметнато садистични и възмутителни, без двусмислие или какво ли не ? критики към правителството на Бенямин Нетаняху, селищата на Западния бряг и условията в Газа и изразяват ужас от масовото убийство на цивилни?” И да, последвалата загуба на живот сред невинни палестинци в Газа е сърцераздирателна. Ако не можете да почувствате това, значи сте загубили своята човечност и наистина не е останало много, за което да се борите. Дори закоравелите войници могат да бъдат по конфликтни от конфликта.

Ето някои мисли от Нир Авишай Коен, резервист от IDF, докато се отправя от Остин, Тексас, към фронтовата линия.

Отивам да се бия за Израел: Инфектираната рана на света. Палестинците не са ми врагове.

Бях в Остин, Тексас, по работа в събота, когато получих обаждане от моя командир в Израелските отбранителни сили да се върна в Израел и да се отправя към фронтовата линия. Не се поколебах. Знаех, че гражданите на моята страна са в реална опасност. Моят дълг преди всичко е да се присъединя към битката срещу онези, които отприщиха клане над моя народ. Качих се на първия полет, който открих от Остин, за да се прибера вкъщи, за да се присъединя към резервите на IDF, където служа като офицер от оперативното командване на бригада.

По време на дългия ми полет до Израел умът ми не можа да си почине. Опитвах се да запиша чувствата и мислите си за всичко, което се случва – и всичко, което предстои да се случи – в моята любима страна.

Малко по малко се разкриват измеренията на ужасите на най-бруталното нападение, преживяно от израелците от създаването на държавата. Стотици терористи на Хамас избиха повече от 1200 души, включително жени, деца и възрастни хора. Около 150 граждани и войници са пленени. Няма нищо на света, което да оправдае убийството на стотици невинни хора.

Но бих искал да кажа едно нещо ясно, преди да отида на битка: няма такова нещо като „неизбежно“. Тази война можеше да бъде избегната и никой не направи достатъчно, за да я предотврати. Израел не направи достатъчно, за да сключи мир; току-що завладяхме палестинските територии на Западния бряг, разширихме незаконните селища и наложихме дългосрочна обсада на ивицата Газа.

В продължение на 56 години Израел подлага палестинците на потисническо военно управление. В моята книга „Обичайте Израел, подкрепяйте Палестина“ написах: „Израелското общество трябва да си зададе много важни въпроси за това къде и защо е пролята кръвта на неговите синове и дъщери. Едно месианско религиозно малцинство ни завлече в кално блато, а ние ги следваме, сякаш това беше свирачът от Хамелин.“ Когато написах тези думи миналата година, не осъзнавах колко дълбоко сме в калта и колко още кръв може да се пролее за толкова малко време.

Сега ще защитавам страната си срещу врагове, които искат да убият моя народ. Нашите врагове са смъртоносните терористични организации, които се контролират от ислямски екстремисти.

Палестинците не са враг. Милионите палестинци, които живеят тук до нас, между Средиземно море и Йордания, не са наши врагове. Точно както повечето израелци искат да живеят спокоен, мирен и достоен живот, така и палестинците искат. И израелците, и палестинците са в плен на религиозно малцинство от десетилетия. И от двете страни неподатливите позиции на малка група ни въвлякоха в насилие. Няма значение кой е по-жесток или по-безмилостен. Идеологиите и на двамата са подхранвали този конфликт, водещ до смъртта на твърде много невинни цивилни.

Като майор от резерва, за мен е важно да поясня, че в тази вече неудържима нова война не можем да позволим клането на невинни израелци да доведе до клането на невинни палестинци. Израел трябва да помни, че в ивицата Газа живеят повече от два милиона души. По-голямата част от тях са невинни. Израел трябва да направи всичко по силите си, за да избегне убийството на невинни хора и да се съсредоточи върху унищожаването на войнствената армия на Хамас.

Тази война, както и други преди нея, ще свърши рано или късно. Не съм сигурен, че ще се върна жив от нея, но знам, че минута след края на войната и израелците, и палестинците ще трябва да се съобразяват с лидерите, които са ги довели до този момент. Трябва да се събудим и да не позволим на екстремистите да управляват. Палестинците и израелците трябва да заклеймят екстремистите, водени от религиозен фанатизъм. Израелците ще трябва да свалят от власт министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, министъра на финансите Безалел Смотрич и техния крайнодесен кръг, а палестинците ще трябва да свалят ръководството на Хамас.

Опитвам се да търся късчета надежда. Войната Йом Кипур, най-тежката война, която Израел познаваше до тази седмица, започна изненадващо през 1973 г. След като мирното споразумение между Израел и Египет най-накрая беше подписано през 1979 г., границата с Египет – тази, която някога е била мястото на мъртви и ранени — стана граница на мира.

Израелците трябва да осъзнаят, че няма по-голяма сигурност от мира. Най-силната армия не може да защити страната така, както го прави мирът. Сегашната война го доказва още веднъж. Израел върви по пътя на войната твърде дълго.

В крайна сметка, след като всички мъртви израелци и палестинци бъдат погребани, след като приключим с измиването на реките от кръв, хората, които споделят дом в тази земя, ще трябва да разберат, че няма друг избор, освен да следват пътя на мира. Именно там е истинската победа.

Нир Авишай Коен, майор от резерва на израелските отбранителни сили, е автор на книгата „Обичайте Израел, подкрепяйте Палестина“.

източник