Протестиращите миньори и енергетици се споразумяха с властта. Няма да се затварят централи

Подписахме споразумение, заяви Николай Денков след срещата в парламента с представители на протестиращите миньори и енергетици

След 6-часов разговор протестиращите миньори и енергетици са постигнали и подписали споразумение с управляващите. Това обяви премиерът Николай Денков след срещата, на която присъстваха също министри и депутати.

“Имаме крайно споразумение, което беше подписано от основните участници в тази дискусия”, каза Денков.

Протестите на миньорите и енергетиците продължават вече няколко дни след решението на правителството да изпрати на Европейската комисия (ЕК) териториалните планове на България, свързани с енергийния преход във въглищните региони Стара Загора, Перник и Кюстендил.

В понеделник протестиращите и профсъюзите се договориха за шест точки, които определиха като начална рамка за преговори. Те искат Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) да се изтегли и преработи в частта декарбонизация на енергийния преход. Управляващите казват, че така ще се загубят милиарди.

За да бъдат одобрени от ЕК, плановете трябва да включват график за намаляване на мощностите на въглищните електроцентрали.

Денков каза, че в плановете ясно е посочено, че правителството няма да закрива въглищни централи преди 2038 г. Той обаче добави, че “постепенно някои от тях ще отпаднат от енергийната система, защото няма да е икономически възможно те да работят повече”.

Заради липсата на планове България вече загуби 96 млн. евро през 2022 г. и рискуваше да загуби още 826 млн. евро през тази година. Под риск са общо над 10 млрд. лв., както и пари по ПВУ, които са свързани с постигането на целите за климатична неутралност на ЕС до 2050 г.

Разговорите в парламента са инициирани от премиера и идват след два отказа на миньорите да се срещнат с управляващите. Първоначално Денков покани протестиращите на среща в Раднево, която те отказаха. Късно в понеделник пресслужбата на Министерския съвет съобщи, че срещата се мести в парламента.

На сбирката присъстват министъра на финансите Асен Василев, на енергетиката Румен Радев, на икономиката Богдан Богданов, както и лидерите на “Продължаване промяната-Демократична България” (ПП-ДБ) Кирил Петков и Атанас Атанасов. Присъстват и представители на ДПС, “Възраждане”, “Има такъв народ” (ИТН). От ГЕРБ участва бившият енергиен министър Теменужка Петкова.

От БСП не участват. По-късно във вторник пресцентърът на партията разпространи позиция, в която нарече срещата “пълен провал”.

На срещата не бяха допуснати журналисти. По време на разговорите обаче в профила на депутата от “Възраждане” Искра Михайлова във Фейсбук започна излъчване на видео на живо. Това предизвика спор между депутатите дали е коректно това. Впоследствие видеото прекъсна.

Два часа след началото на срещата Тошко Йорданов от ИТН даде брифинг, на който каза, че по време на разговорите “икономическата полиция звъни по телефоните и привиква представители на протестиращи”. “Тормозяят протестиращите”, каза той.

По думите му има тотално разминаване между исканията на протестиращите и правителството.

Вече пети ден са затворени възлови точки за движение в Стара Загора, блокирани са магистрала “Тракия” и проходът на републиката.

Приемането на плановете беше условие за Европейската комисия да отпусне 1,2 милиарда евро (1,27 милиарда долара) средства, които да бъдат използвани за зелена трансформация на регионите и създаване на нови работни места за работниците във въглища.

Плановете трябва да включват график за намаляване на капацитета на въглищните централи, за да бъдат одобрени от Европейската комисия.

Денков каза, че в плановете ясно е записано, че правителството няма да затваря въглищни централи в България преди 2038 г. Той обаче каза, че “постепенно част от тях ще излязат от енергийната система, защото няма да им е икономически възможно да функционира повече.”

Денков каза, че затова е важно “да се създадат механизми, чрез които хората, които имат необходимата квалификация, да могат да намират работа в същия регион”.

Правителството казва, че енергията от въглища няма бъдеще поради нарастващите разходи за нейното поддържане. През 2023 г. държавните въглищни мини и въглищна електроцентрала отчетоха голяма загуба поради намалени продажби, като очакванията са тези загуби да растат в бъдеще.

България вече закъсня с представянето на териториалните планове за прехода на трите въглищни региона и загуби почти 100 милиона евро (106 милиона долара) за 2022 г. средства, които биха дошли от ЕС.

Крайният срок, в който правителството трябваше да изпрати плановете си в Брюксел, беше края на септември, в противен случай щеше да загуби още 800 милиона евро, предвидени за 2023 г.

Министърът на енергетиката Румен Радев каза на 30 септември, че плановете на България са изпратени в Брюксел. Преди този ход България беше единствената страна-членка на ЕС, която не изпрати своя план.

Миньори и енергетици посрещнаха решението да внесат плана с протести, въпреки че по-рано през септември проведоха преговори с правителството и се споразумяха за мерки за защита на работниците.

Сред тези мерки е създаването на държавно предприятие, в което да бъдат пренасочени всички работещи в момента в държавните мини и въглищни централи.

Правителството също така се съгласи да плати обезщетение в размер на общо 36 месечни заплати за енергийни работници, които решат да напуснат.

Демонстрациите обаче продължиха, като протестиращите заявиха, че искат плановете да бъдат преработени, за да отразяват по-добре техните искания.

Те включват приемането на механизъм за държавна помощ за инсталациите за изгаряне на въглища, за да се гарантира, че те ще продължат да работят до 2038 г., отпадане на ангажимента на страната да намали въглеродните емисии от въглищни електроцентрали с 40 процента до 2026 г. и приемането на дългосрочни енергийна стратегия.

Експерти, цитирани от български медии, твърдят, че голяма част от исканията или вече са изпълнени, или не могат да бъдат изпълнени.

Преди това страната беше сред последните, които представиха своя План за възстановяване и устойчивост – друг европейски механизъм, който осигурява финансиране за преход към възобновяема енергия. Но това финансиране сега е блокирано след решение на парламента от декември 2022 г., изискващо правителството да предоговори ангажимента на България за намаляване на въглеродните емисии от въглищни електроцентрали с 40 процента до 2026 г. Европейският съюз се стреми да бъде неутрален по отношение на климата – което означава икономика с

нетна -нулеви емисии на парникови газове – до 2050 г. Блокът е отделил милиарди евро финансиране за своите държави-членки, за да изпълни тази цел.

източник