Възможен ли е по-справедлив световен ред?

Светът се нуждае от по-справедливи правила, за да избегне войни и безредици, но за съжаление Европейският съюз не е активен в насърчаването на подобни промени.

Световният ред обикновено се определя от победителите в големите войни. Най-важният пример е редът, въведен след Втората световна война, който включва създаването на Организацията на обединените нации и системата Бретън-Уудс, която която роди Световната банка и Световната търговска организация.

Така бе официализирана система, в която щатският долар е цар. Съветът за сигурност на ООН беше създаден със задачата да гарантира международния мир и сигурност или по-скоро да поддържа „pax Americana“ , т. е. „Мир по американски“, в който наистина се водеха много малки войни, но без системата да се излага на риск.

Съединените щати, Обединеното кралство, Франция, Съветският съюз (Русия след 1991 г.) и Китай станаха петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН с право на вето. Но скоро стана ясно, че Съветът за сигурност на ООН не може да действа в конфликти, в които постоянните членове имат участие. (Имаше рядко изключение през 1950 г., когато Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, разрешаваща водената от САЩ коалиция да отблъсне севернокорейската инвазия в Южна Корея, благодарение на отсъствието на представителя на СССР на заседанието).

Агресивната война на Русия срещу Украйна подчерта още веднъж, че на Съвета за сигурност на ООН му липсват правомощия, за да предотврати безобразия, създадени от един от членовете му. Съставът на Съвета за сигурност на ООН също изглежда остарял –  най-населената държава в света, Индия, не е член, а големи континенти като Африка и Латинска Америка не са представени по никакъв начин.

Обратно, Европа, която е малък континент както по география, така и по демография, е свръхпредставена. Но дали Франция, например, би се съгласила да се откаже от мястото си в Съвета за сигурност на ООН?

При отсъствието на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, групи от страни приемат санкции, за да накажат агресора, но тъй като те са извън обхвата на ООН, други държави не ги спазват. Очевидно подобни санкции не са много ефективни.

Организацията на обединените нации и многостранната система са под заплаха, както никога досега, както предупреди нейният генерален секретар Антониу Гутериш.

Реформата на ООН ще изисква съгласието на поне две трети от държавите-членки на глобалната организация при гласуване на Общото събрание и трябва да бъде ратифицирана от две трети от държавите-членки, а всички постоянни членове трябва да се съгласят. Това звучи като мисия невъзможна, но не означава, че усилията трябва да спрат.

ЕС далеч не е активен поддръжник на реформата на ООН, а в един перфектен свят обновеният Съвет за сигурност на ООН трябва да има като членове от Африканския съюз и  Съюза на южноамериканските държави, а също ЕС, а не Франция.

Но ние не вървим в тази посока. Вместо към мултилатерализъм, светът се движи към два мултилатерализма.

Страните, които са недоволни от съществуващия световен ред, са склонни да създават антизападни алтернативи – неотдавнашната среща на върха на БРИКС в Южна Африка е ярък пример за това.

Организацията БРИКС беше създадена през 2010 г., до известна степен като отговор на Запада, който създаде Г-7 през 1973 г., която се състои  от Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ (от скоро и ЕС, който остава неназован член).

В днешни дни разширният вариант на Г-7 – Г-20, се опитва да разклати БРИКС, като даде на някои от своите членове като Бразилия, Индия и Южна Африка повече глас и известност – сега Индия е председател на Г-20.

Конфронтационният подход „Западът срещу Глобалния Юг“ не води никъде. (Русия, която по ирония на съдбата е страна с голяма арктическа територия, се опитва да поеме идеологическо ръководство на Глобалния Юг).

Необходимостта от реформиране на световния ред става още по-належаща в контекста на разпространението на конфликти, климатичната криза, постоянните атаки срещу демокрацията и човешките права и все по-дълбоките  неравенства в света.

Имаме ли нужда от още една световна война, така че нейните победители да решат новия световен ред? Няма смисъл, рискът за планетата би бил твърде голям.

Като европеец бих бил по-доволен, ако ЕС, представляващ континента, който пострада най-много по време на последната световна война, сложи на масата идеи за по-справедлив световен ред. Ще бъде още по-добре, ако подобна дискусия обогати дебатите преди европейските избори.

Прочети повече