Българска банка се появи в разследване на Антикорупционния фонд за „Турски поток“

Името на българска банка се появи в разследване на Антикорупционния фонд за събития от 2019 г., свързани с избора на изпълнител и ускореното изграждане на газопровода „Турски поток“ през България при последното правителство на Бойко Борисов.

EURACTIV България препечатва статията на Петър Карабоев от „Дневник“.

Ден по-рано от АКФ публикуваха твърдение за „тайна среща в Истанбул“, на която са обсъждани варианти как и в какви срокове да се подходи при избора, така че експлоатацията да започне от възможно най-скоро в изгоден за руската страна срок. То се позовава на съобщения и документи от електронната поща на руския официален представител Александър Бабаков, в която са проникнали хакери.

В неделя АКФ съобщи, че „кандидат-изпълнителите на проекта „Турски поток“ тайно са се договаряли и в офиса на банката на Цветелина Бориславова, БАКБ“, показвайки имейл от името на Бориславова.

„Дневник“ се запозна с показания документ, но преди да публикува тази история, зададе въпроси на Българо-американска кредитна банка за него, започвайки с това първо да потвърди или отрече автентичността му, както и дали по време на тази кореспонденция в банката са знаели за статута на получателите в списъците на санкционирани от САЩ или ЕС. По-късно в понеделник от АКФ разпространиха отговор на БАКБ, в който автентичността не се оспорва. „Съобщението до медиите“ не бе получено в редакцията ни.

Мейлът е от 19 юли 2019 г. и е адресиран до Александър Воробьов на електронния му адрес в ръководения от него московски Институт за изследване на въпросите на международната интеграция. Добавени са като получатели Игор Минюхин от същия институт и Александър Бабаков (с пощенски адрес в руското правителство).

Игор Михайлович Минюхин бе награден през май 2021 г. с указ на руския президент Владимир Путин с орден „За заслуги пред Отечеството“ II степен в ролята му на зам. генерален директор на сдружението с ограничена отговорност Институт за изследване на въпросите на международната интеграция.

 От Антикорупционния фонд описват:

„От имейла става ясно, че БАКБ е инвестиционната българска банка, избрана от договарящите се страни (contracting parties) за изпълнението на проекта. Кои са тези „договарящи се страни“ не е ясно, тъй като процедурата на хартия е обществена поръчка за изграждане на инфраструктура, а БАКБ не може да е друго освен обслужваща банка на възложителя, държавната „Булгартрансгаз“. Отделно, процедурата за избор на финансираща банка на този проект е стартирана едва година по-късно, през юни 2020 г.“,

„Във въпросния мейл председателят на надзорния съвет на БАКБ учтиво моли да бъдат предупредени Бабаков и „Газпромекспорт“, че ще има забавяне на изграждането заради обжалването на процедурата от един от участниците,“Консорциум – Газово развитие и разширение в България“. Официално този консорциум е с участници „Консорцио Варна 1“ (учредено от „Бонатти С.П.А“ и „Макс Щрайхер С.П.А“) и „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л- клон България“). В хакнатите мейли обаче, включително и в този, обжалващият консорциум се реферира с името на явно основния си скрит участник – руската ТМК“, продължава с обяснението екипът на АКФ.“

„Скандалното е в предисторията, която този мейл разкрива. „Няма напредък в преговорите, които се проведоха в офисите на нашата българска банка в София между „Аркад“ и ТМК“, тоест между първия и втория класиран участник след подаване на документите за участие в процедурата. Преговорите според мейла са били „по наша инициатива“, като остава отворен въпроса кои сме „ние“ – банката или тя действа от името на българската власт (…).“
„Още едно изречение буди недоумение и това е предупреждението, че „има определени планове правителството да защити националните интереси“ (как грубото нарушаване на Закона за обществените поръчки като се инициира тайно договаряне между участниците, се вписва в националните интереси не става ясно, но това е изрично забранено от закона).“
„Последното изречение в мейла, с предложение за търсене на алтернативни варианти за доставка до сръбско-българската граница в срок, дава още една насока за отговор на въпроса.“

Прочети повече