ЕС не успява да спре измамите при внос на биогорива

измамите

Мерките за гарантиране на произхода и качеството на биогоривата, внасяни на единния пазар на ЕС, не са подходящи за целта, твърди производител от ЕС и посочи, че схемите за сертифициране не успяват да предотвратят измамите.

Обвинението идва след като Европейската комисия започна разследване на предполагаеми измами с мита, при които биодизелът, произведен в Индонезия – държава, която подлежи на антисубсидийни мита, е бил пренасочван през Китай и Обединеното кралство, за да се избегне данък върху вноса.

Изравнителните мита, известни и под формата на антисубсидийни мита, са митата, наложени в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО), които имат за цел да неутрализират отрицателното въздействие на субсидиите. Те се налагат, след като се установи, че дадена чужда държава субсидира своя износ, като по този начин нанася вреда на местните производители в страната вносител.

Въпреки че от компаниите се изисква да докажат произхода на суровините, използвани в производството на биогорива, за да получат сертификат, е твърде лесно резултатите да се фалшифицират, коментира пред EURACTIV Джеймс Коган, политически съветник в Ethanol Europe, производител на биогорива от Ирландия.

„Сметната палата на ЕС установи през 2016 г., че схемите на ЕС за сертифициране по никакъв начин не са в състояние да предотвратят измами. Беше само въпрос на време, докато се установи, че големите части на системата са дълбоко засегнати от измами“, каза той в коментари по имейл.

„От съществено значение е разследващият екип на Комисията да разгледа ролята на схемите за сертифициране на ЕС  не само за износа на дизелово биогориво, но и износа за на суровини по същите търговски пътища, например палмово масло декларирано като използвано олио за готвене“, добави той.

 Изисквания за сертифициране

Служителите на Европейската комисия не извършват проверки за устойчивост на биогоривата, а вместо това налагат схеми, управлявани от частния сектор, за да гарантират, че вносът на биогорива отговаря на екологичните критерии, определени в законодателството на ЕС.

Компаниите за биогорива трябва да получат сертификат от схеми, одобрени от Европейската комисия или страните-членки на ЕС, ако желаят да изнасят за блока. До момента са признати  от Комисията 15 доброволни и национални схеми.

Въпреки това вълната от предполагаеми измами, както по отношение на суровините, използвани във вносните биогорива, така и относно истинския произход на горивата, засили опасенията за ефикасността на подобни схеми.

Барбора Смаилагич, експерт по биогоривата към зелената неправителствена организация Транспорт и околна среда, каза, че са необходими „по-строги одити“.

Правото на ЕС „подчертава, че проверката на съответствието на биогоривата се извършва чрез независими и прозрачни одити по лесно достъпен и удобен за потребителя начин. Тези одити обаче на практика се организират от самите компании, така че е под въпрос дали са наистина независими“, каза тя пред EURACTIV.

Критиците отдавна се съмняват, че някои азиатски страни продават в ЕС палмово масло –  суровина, ограничена в ЕС заради обезлесяването, като използвано олио за готвене, отпадъчна суровина, отговаряща на  целите на ЕС за възобновяема енергия.

Подчертавайки тези опасения, Коган посочи нивата на събиране на използвано олио за готвене в Индонезия.

„Индонезия е най-големият производител на палмово масло в света, така че лесно би могла да направи два милиона тона биогориво от палмово масло. За разлика от това, нейният капацитет за събиране на използвани готварски продукти е само малка част от тези два милиона тона“, каза Коган.

Ако износът, сертифициран като използвано олио за готвене, съдържа палмово масло, това би представлявало „огромна измама“, добави Коган.

Неотдавнашният приток на евтини биогорива от чужбина разстрои значително пазара на ЕС, което накара националните правителства да обърнат внимание на проблема.

След натиск от страна на местната индустрия германското правителство поиска през юни Европейската комисия да провери дали вносът на биогорива с произход от Китай отговаря на стандартите на ЕС за устойчивост.

Дългогодишната критика за ефективността на схемите за сертифициране на биогорива накара служители на ЕС да представят „База данни на Съюза за биогорива“, което трябваше да е предполагаемо решение за измамите, което ще проследява биогоривата по веригата на доставки.

Въпреки това базата данни все още не е напълно работеща.

Разследване на митнически измами

Съгласно законодателството на ЕС биодизелът от Индонезия подлежи на мито от 6,5%. Този данък, известен като изравнително мито, се прилага за неутрализиране на субсидиите, предоставени от индонезийската държава.

Разследване на Европейската комисия дали тези данъци се заобикалят чрез трансбордиране от Китай и Обединеното кралство беше обявено на 16 август и се очаква да приключи през май 2024 г.

В допълнение към приканването на производителите да предоставят информация, разследващият екип на Комисията ще извърши проверки на място през ноември.

„Ако се потвърди, че има заобикаляне, тогава митата, приложими за внос на биодизел от Индонезия, ще бъдат разширени за внос от Китай и Обединеното кралство“, каза говорител на Комисията пред EURACTIV.

Помолен от EURACTIV за коментар за започването на разследването на ЕС, говорител на британското правителство каза, че властите на Обединеното кралство следят отблизо развитието и „насърчават всички производители от Обединеното кралство да участват пълноценно в този процес“.

„Ние се радваме на процъфтяващи отношения с ЕС и сме решени да работим заедно, за да отблокираме търговските проблеми и да се справим с нелоялните практики“, добави той.

Говорителят обаче подчерта, че обявяването на разследването не е индикация за неправомерни действия и предупреди да не се правят окончателни заключения за измама, преди да има конкретни резултати.

Прочети повече

Коментари

Популярни публикации от този блог

Клещите на Русия върху България: Време е да се събудим

Фабриката за шпиони: Руските разузнавателни служби превърнаха Бразилия в поточна линия за тайни агенти.

Кибервойниците на Путин: Кой стои зад атаките срещу Запада