България – евтина само за чужденци

Защо е скъпо в България?

Животът в България често се възприема като скъп, макар страната да има едни от най-ниските доходи в ЕС. Тази парадоксална ситуация се дължи на комбинация от фактори – относително високи цени на някои стоки и услуги спрямо ниските доходи, специфични пазарни и структурни обстоятелства. По-долу правим сравнение с Румъния, Сърбия и Гърция по ключови категории (храни, енергия, жилища, доходи, данъци, инфлация, социална подкрепа) и обясняваме икономическите и пазарните причини за наблюдавания дисбаланс.

Цени на основни храни и потребителски стоки

• Хранителни стоки: Според данни за необходимия дневен хранителен рацион (~2400 ккал), българинът харчи на ден минимум 13,40 лв (≈415,4 лв/месец) за храна. За сравнение, в Румъния тези разходи са 12,24 лв/ден (379,4 лв/мес), в Сърбия – 12,28 лв/ден (380,5 лв/мес). Гърция е значително по-скъпа – 16,62 лв/ден (515,1 лв/мес). По данни на Евростат, цените на хранителните стоки в Румъния са ~24% под средното за ЕС (най-ниски в ЕС), докато България също е под средното, но по-близо до средата. Най-евтини храни по света са в Турция (≈10,67 лв/ден). Въпреки по-ниските абсолютни цени, в България делът на разходите за храна спрямо доходите е много по-висок.

• Потребителски стоки: Цените на битовите потреби също са сравнително високи. Например цигарите са най-евтини в България (приблизително 51% под средното за ЕС), но това се дължи предимно на нисък акциз, а не на висока покупателна способност. Пазарът на хранителни продукти у нас е силно концентриран, със значителен дял на няколко вериги, което също поддържа цените по-високи, особено за вносните плодове и зеленчуци. Ниските доходи правят и битовата техника, облекло и др. по-непоносими, макар че в номинално изражение цените им често са сходни или по-ниски от тези в съседните държави.

Цени на енергия (електричество и горива)

• Електричество: България разполага с едни от най-ниските битови цени на електроенергия в ЕС – около 0,1217 €/kWh през втората половина на 2024 г.. Сърбия е с близка цена (~0,119 €/kWh). В Румъния цената бе значително по-висока (~0,186 €/kWh), а в Гърция – още по-висока (≈0.231 €/kWh през декември 2024). На едро в регионални условия обаче цената често се повишава (напр. в септември 2024 г. цената в България достигна 135 €/MWh, близо до тази в Румъния и Сърбия, и значително над европейската средна). Въпреки ниските битови тарифи, висок дял от енергийната сметка у нас идва от фиксирани такси (пренос, поддръжка) и ДДС, което намалява полезния ефект от ниската базова цена.

• Горива: Поради ниските акцизи горивата в България са сравнително евтини в абсолютен израз. 95 октанов бензин струва около 2.39 лв/литър (≈1.22 €/L), докато в Румъния средната цена е ~1.47 €/L, в Сърбия – ~1.57 €/L, а в Гърция – ~1.77 €/L. Дизелът в България също е най-евтин сред тези държави (~2.39 лв/литър), следван от Гърция (1.56 €/L) и Румъния (≈1.52 €/L), докато в Сърбия дизелът е най-скъп (~1.67 €/L). Ниските цени на горивата намаляват разходите за транспорт и битово отопление у нас, но част от ползата се „изяжда“ от по-скъпия ток на свободния пазар и високите ЕРП такси.

Цени на жилища и наеми

• Жилищни имоти: Цените на недвижими имоти в България са по-ниски от тези в Сърбия и Гърция, но сходни с Румъния. Според международни данни средната цена на апартамент в София е около €1 840/m², докато в Букурещ е €1 800/m². В Белград цените надхвърлят €2 200/m², а в Атина – ≈€2 317/m². Като се има предвид, че средната брутна месечна заплата в България е около 2 380 лв (≈€1 220) и в София през 2024 г. достига ок. 2 470 лв, съотношението „цена на жилище спрямо доход“ у нас остава много неблагоприятно. Наемите също са относително високи спрямо доходите – въпреки че абсолютните стойности (напр. 2-3 лв/кв.м в провинцията, 10-12 лв/кв.м в София) са сред ниските на Балканите, малкото заплащане прави наемът непосилен за много семейства.

• Рентални разходи: Евростат отчита ниски нива на рентен индекс в България (по-ниски от средноевропейските), но следствие на затихващото миграционно търсене. В съседните страни относителното бреме за наематели е подобно или по-тежко спрямо доходите: например в Гърция и Румъния рентите (в проценти от дохода) обикновено превишават тези у нас, но тук не разполагаме с директни цитирани данни в източниците.

Доходи на домакинствата и минимална заплата

• Средни доходи: България има най-ниските доходи в ЕС. През 2024 г. нетният годишен доход на среден работещ без деца е бил около €11 074 (≈21 600 лв), докато средното за ЕС е €29 573. Това означава, че българинът разполага с около 38% от покупателната способност на средния европеец. Средната брутна месечна заплата в края на 2024 г. беше ~2 470 лв (≈€1 260) в София, а медианната брутна работна заплата у нас достига около 1 630 лв, което още по-драстично откроява заплатите ни от Румъния и особено от Гърция.

• Минимална заплата: През януари 2025 г. минималната брутна заплата в България стана 1 200 лв (≈€551). За сравнение, в Румъния е 3 000 леи (≈€814), в Сърбия – около 53 592 динара (≈€454), а в Гърция – €968. Така българската минимумиална заплата е по-висока от сръбската, но далеч под тази на съседките; това също затруднява домакинствата, особено при нарастващи цени.

Данъци и социални осигуровки

• Данък върху дохода: В България ставката на данък върху доходите на физически лица е плоска 10%. Сходно е и в Румъния (10% плосък). В Сърбия има прогресивно подоходно облагане (10–20%), а в Гърция – прогресивна скала от 9% до 44% за различните прагове. Това означава, че българските работници са освободени от високите данъчни ставки при по-големи доходи, каквито има в Гърция, но ниските данъчни ставки не компенсират ниските им заплати.

• Социални осигуровки: Общо социалноосигурителната тежест (работник+работодател) е значителна във всички страни. В България работникът плаща ~13.78% за осигуровки, работодателят ~18.92–19.62%. В Румъния работникът плаща общо 35% (25% пенсионни + 10% здравни), а работодателят – 2.25% трудов стаж. В Гърция работникът плаща 13.37%, а работодателят – 21.79% (общо 35.16%). В Сърбия работникът плаща 20.15% (пенсия+здраве+инвалидност), работодателят – 15.15% (пенсия+здраве). С други думи, за ниските доходи на българите процентите са относително умерени (особено данъкът), но и тук регресивната структура на осигурителната система тежи най-много върху нископлатените работници в България и Сърбия.

Инфлация през последните 3 години

В периода 2022–2024 г. България преживя значителен инфлационен шок, но към края на 2024 г. инфлацията силно се овладя. Годишната инфлация (ИПЦ) бе около 4.7% през декември 2023 г. (средна за 2023 около 9–10%), а към декември 2024 г. вече падна на 2.2%. В Румъния инфлацията също беше двуцифрена през 2022–2023, но към средата на 2025 г. е около 5.45% (май 2025). В Сърбия и Гърция тенденцията е сходна – през 2022 г. бяха в диапазона 5–15%, а през 2024–2025 г. спаднаха към ниски едноцифрени. По този показател България въпреки ниските доходи успя да стопира инфлацията благодарение на стегнати фискална и монетарна политика, но високата волатилност през 2022–2023 повиши разходите за храни и енергия.

Държавна подкрепа и социални трансфери

В България социалната система е относително оскъдна спрямо ЕС. През 2023 г. КНСБ изчисли, че необходимият нетен доход за живот на сам човек е 1 438 лв (сумарно за тричленно семейство 2 588 лв). По данни на НСИ към края на 2023 г. около 60% от работещите осигурени лица в България не достигат този минимум без допълнителна държавна помощ. За сравнение, държавната помощ в Гърция (пенсии и социални трансфери) е многократно по-голяма като дял от икономиката; Румъния и Сърбия също отделят повече средства за социална защита като % от БВП, включително универсални детски добавки, безработица и други помощи. България въведе и временни енергийни компенсации (напр. помощи при скъп ток или горива), както и увеличи минималната пенсия и детските надбавки. Въпреки това, поради ниските доходи обхватът и размерът на субсидиите не успяват да компенсират високите регистрирани разходи на домакинствата (прагът на бедност у нас е един от най-високите в ЕС спрямо среден доход).

Икономически и структурни фактори

Основните причини за „скъпостта“ на живота в България не са само краткосрочни ценови ефекти, а дълбоки структурни особености:

• Ниска покупателна способност: Както отбелязва Евростат, нетните доходи на българите са най-ниски в ЕС. Например медианният брутен час е едва €4.1 (срещу €9.8 в Гърция и €5.6 в Румъния). В парично изражение този дисбаланс създава усещане за висока цена на всяка покупка – дори относително евтин обяд или плащане за услуги тежи много на семейния бюджет.

• Ограничен пазар и посредници: Българският пазар е малък и фрагментиран. Много стоки (особено плодове, зеленчуци, месо, млечни) са вносни или се търгуват през разрасли вериги дистрибуция, което увеличава крайната цена. Малкото на брой конкуренти в сектора на храни и горива (няколко бензиностанции, няколко големи търговци на газ/енергия) позволява по-високи надценки.

• Данъчно-осигурителен товар: Въпреки ниския данък върху доходите (10%), общият осигурителен товар е умерено висок. Той натоварва и без това малкия брутен доход, разрушавайки ефекта от ниския ДОД. В съчетание с фиксирания валутен курс (BGN/€) това означава, че страната не може да „децентира“ паралелно с еврообезценяването (метод, по който румънската лея беше по-малко засегната).

• Неравенство и бедност: Голям дял от населението живее на ръба на бедността. Според проучвания около 39% от наетите у нас получават под 1 000 лв месечно. Това поддържа високо търсенето на социални услуги и субсидии, но държавният ресурс не е достатъчен, за да вдигне стандарта на тези групи.

• Регионални сътресения: През последните години голям дял от цените беше форсиран от глобални сътресения – енергийни кризи, конфликти, пандемия и др. България не може сама да влияе на международните пазари на газ, нефт и храни, затова въпреки ниските ставки на данъци и акцизи, пиковете в цените на суровините рязко увеличават потребителските сметки.

Заключение – Има ли основание за твърдението, че България е „по-скъпа“?

В абсолютен план България остава по-евтина страна спрямо повечето си съседи и ЕС като цяло. Ние имаме най-ниски цени на електроенергия и бензин, сравнително ниски цени на имоти и т.н. Например според Евростат общото ценово ниво у нас е ~40% под средното за ЕС. Гърция и Румъния, макар и с по-високи доходи, плащат повече за почти всичко, докато Сърбия е в подобна позиция на България (нисък доход – сравнително ниски цени).

Обаче от гледна точка на покупателната способност България е „скъпа“ именно заради изключително ниските доходи. Един българин трябва да изхарчи много по-голям дял от заплатата си за същото количество храна, ток или наем, отколкото например германец или грък. Ниските нетни доходи (≈11 074 €/годишно) означават, че всяка цена изглежда висока. В този смисъл, макар формално животът у нас да е по-евтин, той „се усеща“ скъп.

Съпоставката с Румъния, Сърбия и Гърция показва:

• Гърция има по-високи цени, но и по-високи доходи (сила на покупателната способност е далеч по-голяма), а социалната ѝ мрежа е силно развитa.

• Румъния също има по-висок стандарт и реално по-скъпа храна, но разполага с повече социални трансфери (подобно дял от БВП).

• Сърбия е близо до България по цени и доходи, но с по-малка интеграция в ЕС и различни социални механизми.

Заключение: България не е най-скъпата държава по абсолютни цени, но ниските доходи я правят една от най-непоносимите за живот. За българина цените действително са „скъпи“, защото несъответствието между доход и цена е много по-остро, отколкото в съседните страни. В обобщение – животът в България е сериозно затруднен от ниската покупателна способност, не от необичайно високи нива на цените им спрямо Европа.

Таблица 1. Основни икономически показатели (2024 г.):

Показател	България	Румъния	Сърбия	Гърция
Средна брутна заплата*	≈2 380 лв (≈1 220 €)	~5 000 леи (≈2 300 €)**	~90 000 дин. (≈770 €)**	~1 300 €**
Минимална заплата (бруто)	1 200 лв (≈€551)	3 000 леи (≈€814)	53 592 дин. (≈€454)	€968
Електроенергия (€/kWh)	0.1217	0.1863	≈0.119	0.2311
Бензин (€/литър)	≈1.22	≈1.47	≈1.57	≈1.77
Данък върху дохода	10% (плосък)	10% (плосък)	10–20% (прогр.)	9–44% (прогр.)
Социални осигуровки (сл.)	~13.78% (работник)	35% (25+10)	~20.15%	13.37%
Годишна инфлация (CPI) 2024	2.2%	≈7–8%	~5–9%	~5–6%

*Околни оценки; **Оценки от различни източници. Източници: Евростат и национални статистики.