Пълномащабната война на Русия срещу Украйна: 1196 дни по-късно

На 24 февруари 2022 г. руското ръководство заповяда пълномащабно нахлуване в Украйна. В продължение на 1196 дни след този момент военните сблъсъци не са престанали, настъпиха драматични промени на фронтовете, а хуманитарната, политическата и икономическата обстановка в региона и по света се преобърна. Настоящата статия представя хронология на ключовите събития от началото на войната до днес, разглежда основните военни действия и хуманитарни последици, както и международната реакция и текущото състояние на конфликта. Целта е обективен преглед без лични оценки, придружен от надеждни източници.

Хронология на ключовите събития

• 24 февруари 2022 – Русия стартира “специална военна операция” с мащабно нахлуване в Украйна. В първите часове сряда руски войски преминаха границата по множество направления, като хвърлиха сили срещу столицата Киев и други големи градове. Украинските власти осъдиха нападението като “война на агресия” и поискаха незабавна намеса от световната общност.

• 2 март 2022 – Центърът на южния град Херсон пада под контрола на руските сили. Това е първият областен център, превзет от Москва след началото на настъплението.

• Април 2022 – След проваления опит за обкръжаване на Киев руските войски започват тактически отстъпления от северните райони на Украйна. С премахването на блокадата на столицата бе демонстрирана способността на украинската армия да съхрани основни градове при отбранителни действия. Буча: В началото на април в освободените предградия на Киев се съобщава за открити тела на цивилни жители на град Буча, свързани с тежки военни престъпления. Откритите масови гробове и зверства предизвикват гневна реакция в Запада и обещания за нови санкции срещу Москва.

• 20 май 2022 – След тримесечна обсада руските сили обявяват пълно завземане на Азовстал – последния бастион на украинската отбрана в град Мариупол. Това бележи край на най-разрушителната битка досега и дава възможност на Москва да съсредоточи усилия в Донбаския регион.

• август – ноември 2022 – Украинската армия предприема срещуофанзива в южния сектор: особено късно през ноември украинските сили превземат обратно областния център Херсон. Превземането на Херсон е трета по-големина руска отстъпка (след отстъплението от Киевската и Черниговската области). По-късно през ноември украински части възстановяват контрол в околностите на Запорожие и Херсон, като това деморализира руския тил.

• 23–27 септември 2022 – Под контрола на Русия се провеждат едностранни „референдуми“ в окупираните райони на Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, след което Кремъл анексира тези области. Украинското правителство и западните държави осъждат гласуванията като нелегитимни и отказват да признаят резултатите. Около същото време Русия обявява частична мобилизация на 300 000 души, вероятно в отговор на армейските загуби.

• 26 февруари 2023 – Под натиска на нарастваща международна пропаганда Китай обявява мирен план за Украйна. Украинският президент Зелински изразява условна подкрепа към предложението при условие, че руските войски напълно напуснат всички окупирани територии. Въпреки това западни лидери (особено САЩ) се отнасят скептично към ролята на Пекин като гарант на мир.

• 24–27 юни 2023 – Вътрешен кръстник: групата “Вагнер” на Евгений Пригожин се въоръжава и преминава границата към Русия, с намерение да разруши военния елит на Москва. След няколкодневен бунт, който разтърсва Москва (включително блокада на пътя към столицата), руският президент Путин се среща с Пригожин и кризата е затихнала (Пригожин впоследствие загива при неясни обстоятелства през август 2023).

• 10 февруари 2024 – Страната отбелязва двугодишнина от войната, докато фронтовете остават застопорени. Международни усилия, включително среща в Женева под егидата на ООН, се провалят да доведат до примирие.

• Пролет–лято 2024 – Украйна започва подготовка за ново настъпление с подкрепата на западни оръжия (танкове, артилерия, ПВО). Русия среща затруднения с доставки и частична намеса на Иран. Възникват атаки върху Кримския мост и енергийни обекти.

• Юни 2025 – Украински специални подразделения предприемат „Операция Паяжина“ – безшумна атака с FPV дронове срещу руски военни летища в Русия. Според данни на западни анализатори разрушителните ефекти на тази операция са значителни, пораженията сред руската стратегическа авиация са тежки. Това поставя нов акцент върху способностите на Украйна да удря далеч зад фронта.

Таблицата по-долу обобщава най-важните дати и събития:

Дата	Събитие и кратко описание (източник)
24 февр. 2022	Русия започва масирана инвазия – „пълномащабна агресия“ (огорчение от Кулеба, анонсирано от Украйна).
2 март 2022	Руски войски превземат град Херсон – първият по-големина паднал областен център.
20 май 2022	Последните защитници на Азовстал в Мариупол капитулират; Русия контролира града.
11 ноям. 2022	Украйна отвоюва обратно град Херсон – трето по мащаб руска отстъпление (след Киевска и Черниговска области).
23–27 септ. 2022	Проведени са „референдуми“ в Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие; Русия анексира четирите области (срещу отказ на света да ги признае).
26 февр. 2023	Китай предлага мирен план за Украйна; Киев приема условно при пълно изтегляне на Русия.
24–27 юни 2023	Прегърдване на бунт: групата „Вагнер“ се обръща срещу Москва (бунтовните сили стигат почти до предградията на Москва).
25 февр. 2024	Втора годишнина от инвазията; сблъсъци и размяна на удари по фронтовете продължават на всички направления.
1 юни 2025	„Операция Паяжина“ – украински FPV дронове удрят руски бази и самолети, нанасяйки тежки поражения на руската авиация.

Военни действия: настъпления и контранастъпления

Войната на терен протича с динамика на настъпления и контранастъпления, често придружени от периоди на застой. През първите месеци на инвазията (пролетта на 2022 г.) руската армия полага усилия да обкръжи и превземе Киев, Харков и други големи градове, но среща ожесточена съпротива и в крайна сметка се оттегля от Киевско направление. В същото време Москва концентрира настъплението си на Изток и Юг. През лятото и есента на 2022 г. руските войски превземат големи части от Донбас и прикрепят Мариупол, а през септември-ноември украинската армия успешно контраатакува на юг: освободени са Херсон, част от област Запорожие и територии около Херсонска и Николаевска области.

През 2023 г. фронтовете остават относително застопорени. Русия провежда мащабно настъпление в Донбас и Северодонецк (началото на 2023), но постига ограничени придобивки и търпи много загуби от мобилни украински войски и западни противотанкови системи. През лятото на 2023 г. Украйна стартира срещуофанзива (обявена за национална), целяща да освободи окупирани територии в югоизточната част. Постигнати са някои успехи в крайбрежието на Херсонска и Николаевска области, но руската отбрана остава изключително упорита. Характерно за този период е засиленият обмен на артилерия, ракети и дронове, както и увеличеното използване на „артилерия по команда“ (прецизни ракети HIMARS, ATACMS и др.). Президентът Зеленски лично отбелязва, че американските реактивни минохвъргачки HIMARS „направиха голяма разлика“ за украинската армия.

Към пролетта на 2025 г. обстановката остава статична и кръвопролитна. Руските сили постигат малки тактически придвижвания основно в донбаската посока, но при значително по-бавен темп – според американски анализ най-бързото средно темпо на настъпление на руснаците e под 150 метра дневно (уникално бавно в съвременен контекст). Количествено руските завоевания през 2024–2025 г. възлизат само на около 5 000 кв.км (под 1% от територията на Украйна). Междувременно Украйна започна да нанася удари не само по фронтовете, но и дълбоко зад тях – срещу командни пунктове, депа и инфраструктура. През юни 2025 г. украинските служби организираха впечатляваща кампания („операция Паяжина“) с безшумни FPV дронове срещу стратегически обекти в Русия, което доведе до унищожаване на десетки руски самолети и други тежки оръжия. Това показва, че боят вече не е само по украинските полета, а се пренася и в самата тила на противника.

Към настоящия момент (пролет 2025) и двете страни имат силно вкоренени окопни позиции, а линиите на контакт се движат бавно. Русия контролира около 19% от украинската територия (включително Крим и Донбас), а украинските военни твърдят, че така или иначе достигат границите на Сепаратистките републики преди инвазията. И двете армии полагат усилия за укрепване и попълване, докато фронтовете предразполагат повече към позиционни действия, отколкото към широки маневри. С новото военно оборудване от Запада (танкове Leopard, Abrams, M1, модернизирани системи ПВО, и т.н.) Киев се готви за евентуални бъдещи настъпления, но успехите остават ограничени поради силната руска отбрана.

Хуманитарна криза

Войната причини безпрецедентна хуманитарна катастрофа за Украйна. Според ООН до февруари 2025 г. около 10.6 милиона украинци са били разселени – почти една четвърт от довоенното население. От тях приблизително 3.7 млн. са вътрешно разселени лица (избягали от битовете в собствената си страна), а около 6.9 млн. са бежанци в чужбина. В Европейския съюз над 4.25 млн. души от Украйна ползват временна закрила (към март 2025) – най-много в Германия (~1.18 млн.), Полша (~0.997 млн.) и Чехия (~0.365 млн.). Милиони украинци са намерили убежище и в други страни (Молдова, Русия и др.).

Нанасянето на военни удари по жилищни квартали и гражданска инфраструктура доведе до големи разрушения. Над 2 млн. жилища (около 10% от общия жилищен фонд) са повредени или разрушени. Световната банка изчислява, че близо 13% от жилищния фонд (≈2.5 млн. домакинства) е ударен. Пострадали са болници, училища, язовири, електропреносни и газови мрежи. Често срещани са и сривове на енергоразпределението – например над 70% увеличение на разрушената енергийна инфраструктура за последната година според оценки на СБ. Повтарящите се обстрели с руски ракети целят и гражданската енергийна мрежа, като през зимата милиони украинци остават без ток и отопление при тежки условия.

Броят на жертвите е огромен и постоянно нараства. Според световни оценки загиналите украински военни и цивилни убити само от 24 февруари 2022 до април 2025 са десетки хиляди. Например само цивилните жертви в Украйна вече са над 12 900 души (консервативна оценка). Ранените и изчезналите са многократно повече (десетки хиляди). ООН предупреждава за тежки психологически последици и сред оказалите се в конфликтната зона – деца, възрастни и хора с увреждания преживяват многократно травмата от загубата на близки, домове и стабилност. Според данни на УВКБ към февруари 2025 г. около 12.7 млн. украинци (приблизително една трета от съвременната популация) все още се нуждаят от хуманитарна помощ за покриване на основни нужди.

Не бива да се забравя и множеството бежанци в Русия и постсъветското пространство. Макар руските власти да не публикуват точни данни, се смята, че стотици хиляди украинци са пребивавали или остават на руска територия с различен статут. В допълнение, милиони украинци са отвлечени или депортирани в Русия според украински и западни доклади (без независима проверка). Общо хуманитарно затваряне на хората предизвика напрежение и политически реакции в съседните страни (особено на границата, където тежката миграционна вълна създаде временни проблеми).

Международна реакция

От началото на войната световната общност реагира с безпрецедентни мерки. Европейският съюз и САЩ отговориха незабавно с пакети от икономически санкции срещу Русия (замразяване на чуждестранни активи, финансови ограничения и др.) и спират грубите и високите технологии от западен произход. Членките на ЕС и партньорите призоваха и други страни да се присъединят към санкциите, а Съветът на ЕС осигури солидарност в доставките на военна, финансова и хуманитарна помощ за Украйна. На 24 февруари 2022, още в първия ден от нахлуването, Европейският съвет формално осъди „непровокираната и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна“ и започна подготовка за мащабна подкрепа.

На международно ниво Организацията на обединените нации също реагира остро. На 2 март 2022 г. Общото събрание на ООН в извънредна сесия прие резолюция със 141 гласа „за“ срещу 5 „против“ и 35 въздържали се, която осъжда нападението като нарушение на Устава на ООН и изисква незабавно изтегляне на руските войски. Това бе исторически акт, свидетелство за ясно мнозинство от 193 страни-членки срещу агресията на Москва. Съветът за сигурност на ООН не прие подобна резолюция поради правото на вето на Русия, но широка коалиция от държави последователно повдига въпроса за международното право и хуманитарното право пред световните форуми и търси пътища за посредничество. В началото на военните действия Съветът на Европа при ООН създаде Комисия (под ръководството на бившия главен прокурор на Франция) за документиране на военни престъпления, извършени при войната – усилие, подкрепено от международни организации и държави.

От гледна точка на хуманитарната помощ, водещите международни и регионални организации (ООН, Червения кръст, УВКБ и др.) мобилизираха ресурси в подкрепа на Украйна. Единният координационен орган ООН (OCHA) периодично издава оценка за необходимост от средства за доставки на медицинска помощ, храна, подслон и т.н. До февруари 2025 г. ООН отчита, че е необходимо да бъдат осигурени десетки милиарди долари допълнително за покриване на нуждите на разселените и засегнатите. Много държави дариха тонове хуманитарни доставки и приеха бежанци (напр. България и други източноевропейски страни регистрираха стотици хиляди украинци на своя територия).

Политическият натиск също е осезаем: западните държави и организации (Европейския съюз, НАТО, G7, ООН) многократно призовават Русия да спазва международното право и да оттегли войските. Страни като САЩ, Канада, Япония, Великобритания, Турция и др. наложиха широк кръг от персонални и икономически санкции, включително ембарго върху енергоносителите и високите технологии. Енергийният сектор е особено засегнат: например към юни 2022 г. ЕС спря вноса на руски петрол до края на годината, а личните финанси на руския елит бяха замразени. Дипломатическите разговори за мир продължават да са активни, но до момента не довеждат до прекратяване на бойните действия. Украинското правителство изисква пълно възстановяване на териториалната цялост, докато Москва настоява за примирие по нейните условия (напр. запазване на окупираните райони). През 2023 г. беше проведена среща в Женева с участието на ООН, Русия, Украйна и Турция, но тя приключи без споразумение.

Китай и някои други страни демонстрират условна неутралност. През февруари 2023 г. Пекин предложи собствен план за мирно уреждане, който Украйна прие частично (при пълно изтегляне на Русия). Обаче САЩ и ЕС изразиха несъгласие с ролята на Китай като посредник, а Путин похвали плана (тъй като не се изискваше оттегляне на войските). Индия, Бразилия и Южна Африка (част от “Г-20” и “БРИКС”) не подкрепиха санкциите и призоваха за диалог, но приоритизират двустранните си икономически връзки с Москва. На Руско-украинския конфликт се гледа като на евентуален тест за нов световен ред, като редица анализатори прогнозираха ръст на геополитическото напрежение и разделяне на света на идеологически и икономически лагери в резултат на конфликта.

Икономически и социални последици

За Украйна

Икономиката на Украйна е тежко увредена от войната. Според Световната банка разрушенията възлизат на стотици милиарди долари. Оценка на World Bank от февруари 2025 г. прогнозира нужда от 524 милиарда щ.д. за възстановяване през следващото десетилетие – около 2.8 пъти по-голяма сума от очаквания довоенен БВП за 2024 г.. Експертите подчертават, че най-големи средства ще са необходими за жилищния фонд (≈$84 млрд.), транспортните връзки (≈$78 млрд.) и енергетиката (≈$68 млрд.). Държавният бюджет на Украйна се изправя пред необичайни разходи и дефицит заради нуждата да финансира отбраната, социалната сфера и бежанците.

Статистиките за бедността и заетостта също са тревожни. Поредната оценка показва, че броят на украинците, живеещи под прага на бедността, се е увеличил с поне 1.8 милиона – до около 9 милиона души. Това означава, че почти една четвърт от населението живее в крайно затруднение. Много малки и средни предприятия са прекратили дейност или преживяват почти нулев приход, а безработицата рязко се е покачила. Общите щети върху бизнеса възлизат на десетки милиарди, а прекъснатите търговски връзки с ключови пазари (Русия, Белгия, Турция и др.) са сериозен удар за износителите и селското стопанство. Според ООН 30% от довоенните работни места са били загубени, особено в индустриални и селскостопански региони. Закриването на големи предприятия (металообработване, машиностроене, корабостроене) и руската блокада на черноморските пристанища обезцениха производството и износа. Падналият брутен вътрешен продукт на Украйна е толкова голям, че Международният валутен фонд предложи мащабна финансова подкрепа (милиарди кредити и грантове), за да може държавата да продължи да функционира и да поддържа обществени услуги.

Инфраструктурните щети са колосални: над 2 милиона домакинства са с разрушени жилища, а близо 13% от жилищния фонд в страната е повреден или унищожен. Енергийният сектор търпи особено тежък удар – поне 70% увеличение на разрушените електроцентрали и мрежи за една година. Руските удари по енергийни обекти принуждават многократно да се въвежда режим на аварийно прекъсване на тока и на отоплението. По оценки на ООН над 10% от жилищата все още са без основни битови услуги. Това допълнително изостря хуманитарния натиск, особено през зимата.

За Русия

Икономиката на Русия изпитва сериозен стрес от войната и от западните санкции, макар официално да се твърди устойчив растеж. За 2024 г. Москва обяви 4.3% икономически растеж (подпомогнат от първоначално високи цени на енергийните ресурси), но перспективите за 2025 г. са по-скромни: правителството прогнозира възможен ръст едва 1.8–2.5% в зависимост от хипотези за цените на петрола. Дефицитът в държавния бюджет се раздува – до 1.7% от БВП (повишен от предвидените 0.5%), поради очакван спад на приходите от енергетиката с около 24% и нарастване на разходите за отбрана и социални плащания. През 2025 г. руското правителство планира рекордни военни разходи – близо 6.3% от БВП за отбрана (най-високо ниво от времето на Студената война). На този фон властите се принудиха да повишат данъците (личен доход и корпоративен) и се готвят за допълнително задлъжняване, за да финансират войната.

Санкциите ограничават достъпа до международните финансови пазари и високите технологии (чипове, летателни системи, промишлен софтуер и др.). Това принуди Москва да стимулира военната индустрия и газодобивния сектор и да търси нови пазари (особено Китай и Индия). Руските вносители на енергия губят традиционните клиенти в ЕС, но компенсират частично чрез по-ниски цени към Индия и Китай. В резултат на военните разходи инфлацията в Русия остава умерена (под 5%), но с риск в краткосрочен план от вдигане на лихвите и отслабване на валутата при спад на приходите. Въпреки външния натиск вътрешно правителството затяга контрола: хиляди арестувани за антивоенни протести, строг контрол над медиите и частична военна цензура. Социалните разходи се ограничават – пенсии и заплати се ревизират, а нови мерки обещават по-големи субсидии за семейства на военнослужещи, които отиват на фронта.

Преките инвестиции и стокообменът с чужбина рязко намаляват. ООН и Международният валутен фонд предупредиха, че дългосрочната перспектива за руската икономика зависи от развоя на войната: продължаването й с висок темп означава постоянно военнозадължаване на бюджети и пренасочване на ресурси към оръжия, докато при примирие или мирно споразумение Русия може да облекчи санкциите и да въведе някаква пазарна либерализация (условно благоприятно за икономически растеж). Към май 2025 г. обаче санкционният натиск остава в сила и най-вероятният сценарий е дългосрочно замръзване на икономическия растеж под 2–3% годишно.

Социално

За Украйна, освен военните жертви, войната донесе социално разслоение: хиляди семейства са загубили свой член или близък, а много други са разделени по различни страни. Хуманитарните организации съобщават за влошено психично здраве, особено сред деца: около 1.5 млн. украински деца са изложени на риск от посттравматични разстройства. Освен това липсата на училищни занятия в конфликтни райони и извън тях влиза в сравнение с невръстни поколения с пропуски в образованието. Медиите съобщават за поява на примитивни работни места (акумулаторно промиване на злато, временно строителство, сборка на индустриални изделия) при ограничени икономически възможности. Някои анализатори предупреждават за потенциални демографски проблеми, включително срив на раждаемостта и бяга на младо население в чужбина след войната.

В Русия пък войната промени обществени нагласи и ценности. Изследвания показват нарастваща подкрепа за националистически идеи и по-силно центриране около официалната пропаганда. Конформизмът се засили – противопоставянето на властта е рисковано, което води до миграция на част от опозиционно настроените (културни и научни дейци, журналисти) в чужбина. Военният рекрутмент наложи ограничения върху свободите – половин милион руснаци (според властите) са изпратени в армията чрез частичната мобилизация. Гражданското общество в някои градове успя да организира подпомагане на семействата на военните, но нивото на обществена тревожност расте.

Настояща фаза на конфликта и възможни сценарии

Към лятото на 2025 г. конфликтът е в нова фаза на „застой с огъня“. И двете страни изтощиха ресурсите си, а фронтовата линия се движи бавно. Въоръжените сили на Украйна са модернизирани с западно оборудване, но срещат щит от руската артилерия. От друга страна, руската армия е мобилизирана и окомплектована с оръжия от Иран и Северна Корея, но е изтощена от продължилите тежки битки и обвиненията в корупция. Налице е и опасност от ненавмислена ескалация: и двете страни говорят за възможни контрамерки (Украйна не изключва удари по важни руски цели, Москва предупреждава за ядрен арсенал като „последен аргумент“). Две опасности витаят: прекалената ескалация (заплаха от химическо или ядрено оръжие) и пълният колапс на фронта (ако една от страните внезапно прекрачи дистанцията).

Някои международни анализатори очертаха възможни сценарии за развитие на войната. Според тях крайният резултат може да бъде:

• „Победа на Русия“: влошаване на западната подкрепа през 2025 г., което позволява на руските сили да потиснат защитата на Украйна и да консолидират териториален контрол. Украинското правителство пада, а Москва диктува условията за мир (при който анексираните територии остават руски).

• „Победа на Украйна“: с продължаване на текущата подкрепа от НАТО и ЕС Украйна успява да отблъсне руската армия до международно признатите граници (възстановява всички окупирани до 2022 територии). В този сценарий войната свършва с украински мирни преговори и властта на Киев остава стабилна.

• „Договорен мир“: при значителен международен натиск и изтощение и от двете страни се стига до прекратяване на огъня и преговори. Може да бъде договорено примирие при условие например Русия да се откаже от агресията срещу други държави и да започне постепенен изтегляне (с международни гаранции). В този случай възстановяването ще бъде частично договорено, а уреждането ще вземе предвид и позиции на Запада.

• „Задънена война“: продължаване на сегашния режим без явен победител. И двете страни продължават да водят боеве с още по-високи разходи, като сценариите за скорошен край отсъстват. Това най-вероятно би означавало постоянни кръвопролития с ротация на частите, но без значителни териториални промени за дълъг период.

Обобщено, украинската армия запазва силен боен дух и постоянна подкрепа от Запада, докато руските сили разчитат на численото си превъзходство и стратегически авантажи (като интеграция на територии). Нито едната страна не демонстрира решаваща доминация на бойното поле, нито е настъпило политическо примирие. Експертите са единодушни, че крайният изход ще зависи от развитието на международната подкрепа, икономическата и военна издръжливост на двете страни и от това дали някой външен фактор (като глобална криза или нови преговорни инициативи) ще обърне везните.

Заключение

Текущият конфликт отново доказва колко сложни са съвременните войни. В резултат на руското нападение Украйна претърпя огромни човешки и материални загуби, но демонстрира решимост и солидарност с помощта на международната общност. Притисната между военна агресия и социален хаос, Украйна осигурява оцеляване на ключови институции и продължава да участва в европейските интеграционни процеси. Русия също понася тежки страни и санкции, които ще имат дългосрочни икономически ефекти.

Към момента – 1196 дни след началото – двустранният сблъсък остава дългосрочен и стратегически нерешен. Русия разширява кампаниите си за издръжливост и нови сили, а Украйна настоява за пълна отбрана на своята територия. Перспективите за бъдеще остават несигурни и варират от ескалация до евентуални преговори. Експертите предупреждават, че войната може да трае още дълго или дори с усилията на международната общност да се стигне до някакъв вид споразумение, основано на компромис.

Целият глобален отговор през тези 1196 дни – от санкциите и военната подкрепа до дипломатическите усилия – показва, че конфликтът промени из основи международната политика. Еволюцията му занапред ще определи не само съдбата на Украйна и Русия, но и бъдещата архитектура на сигурността в Европа и света.

Източници: Служат официални и независими анализи на събитията и последиците от войната: новинарски агенции (Reuters, UNHCR, UN), доклади на международни организации (Световна банка, ООН, UNHCR), а също експертни оценки и коментари.