КЗК разследва картел при скока на екотаксите за електроника

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна предварително проучване за евентуално картелно споразумение сред лицензирани организации, които събират екотаксите за излезло от употреба електрическо и електронно оборудване. Разследването беше инициирано по сигнал на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според сигнала три от четирите лицензирани организации рязко са повишили таксите за рециклиране от 700% до 1000% в рамките на няколко дни. Обстоятелството, че увеличението е станало едновременно във всички ключови организации, поражда подозрение за координирани действия и съгласувано поведение. Самият председател на КЗК Росен Карадимов отбеляза, че „това ще рефлектира върху цените на електрониката и затова решихме да започнем проверка за евентуално картелно споразумение“.

Повишение на екотаксите и реакция на КЗК

От АИКБ сигнализират, че в края на май и началото на юни три от четирите организации за рециклиране са увеличили своите тарифи за членове рязко – някъде между 800% и 1000%. Това са частни, лицензирани организации, с които производителите и вносителите сключват договори за извозване и обработка на старите уреди, вместо да плащат продуктови такси директно към държавния фонд (ПУДООС). Самият размер на тези продуктови такси в ПУДООС се определя от Министерството на околната среда и водите, докато частните организации прилагат “свободен пазар” при договаряне на своите тарифи. КЗК вече е задействала предварително разследване по чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията и/или чл. 101 от ДФЕС, за да установи дали рязкото едновременно повишаване на таксите е резултат от неправомерно координирано споразумение.

По официалната информация КЗК е пренасочила сигнала и към Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) за съвместни действия. В същия ден премиерът Росен Желязков и екоминистърът Манол Генов се срещнаха с представители на бизнеса, но все още няма официална позиция от страна на държавата по случая. Кардамов допълни, че ако КЗК не предприеме мерки бързо, рисковете за потребителите са сериозни – стремителен скок на цените на битовата техника от 1 юли, обяснявайки, че това „няма да е заради еврото, а заради бездействието на държавата“.

Кой е засегнат и как ще реагират фирмите

Засегнати от новите екотакси са предимно производителите и вносителите на бяла и черна техника, климатична и ИКТ техника, осветителни тела, фотоволтаични системи и др.. Те обикновено имат договори с организация за оползотворяване, която събира отпадъците им и отговаря за рециклирането. Според АИКБ над 127 такива фирми са пряко засегнати от увеличението. Бизнесът вече предупреди, че при запазване на тези такси ще трябва да вдигне цените на крайни продукти, за да покрие разходите. Примерно, производителите на прахосмукачки и миксери коментираха пред Mediapool, че в най-лошия случай ще увеличат цените си драстично.

Асоциацията на производителите на домакински електроуреди (APPLiA България) и Българската асоциация за електротехника и електроника (БАСЕЛ) поискаха спешни преговори с премиера и екоминистъра. Те настояват да се намалят държавно зададените продуктови такси в ПУДООС за период от 2 години с 10–12 пъти, докато се реши кризната ситуация. По тяхно предложение временното намаление на таксата би стабилизирало пазара и би предотвратило верижно поскъпване за потребителите. В съвместно писмо председателите на APPLiA и БАСЕЛ посочват: „Спешен диалог е нужен, за да обсъдим възможностите за овладяване на ситуацията в дух на партньорство и отговорност към обществото“.

Влияние върху крайните потребители

Според експерти и браншови организации, ръстът на екотаксите ще се отрази на крайните цени на потребителски стоки. По думите на д-р инж. Димитър Белелиев, председател на БАСЕЛ, драстичното увеличение на таксата ще добави стотици левове към цената на стандартна соларна инсталация за домакинство, което може да направи слънчевата енергия недостъпна за много семейства. Например, за система от 15 панела рециклиращата такса скача от 50–90 лв. на 403–720 лв., а за 18 панела – от 56–100 лв. на 448–800 лв. (вж. инфографиката по-долу).

Фиг. 1. Изчисления на БАСЕЛ как новата продуктова такса (16%) ще повиши цената на соларна система за българско домакинство.

Аналогично увеличение се прогнозира и за битовите уреди. БАСЕЛ съобщава, че таксата за един телевизор ще се вдигне от 5 на 40 лв., а за пералня – около 35–40 лв. Засегнати са всички производители и вносители според теглото на уредите: от хладилници, климатици и перални до лаптопи и осветителни тела. КЗК изчислява, че ако не се вземат спешни мерки, потребителите ще усетят „драстичен скок на цените на телевизори, хладилници, перални и др. от 1 юли“.

Освен домовете, повишението удря и бизнес клиентите. Фотоволтаични централи, които са получили европейско финансиране, не са предвидили толкова голяма финансова тежест. Нарушен е и ритъмът на пазарното планиране: според АИКБ трите компании са вдигнали таксите без икономически аргументи, „без никаква икономическа или пазарна логика“.

Контекст: екотаксите в България и ЕС

Екотаксите са инструмент за прилагане на принципа на разширената отговорност на производителя. Съгласно Закона за управление на отпадъците производителите и вносителите на електрически и електронни продукти трябва да организират събирането и рециклирането на отпадъците от тях. Те имат избор: или да плащат продуктова такса на държавното предприятие за околна среда (ПУДООС), или да сключат договор с една от четирите лицензирани частни организации по оползотворяване.

Тези частни организации сами договарят таксите със своите членове. Законът оставя определянето на цената на свободния договор на фирмите. За сравнение, ПУДООС събира насрещна продуктова такса, която е фиксирана с наредба. Според бизнеса именно държавно определяните такси са много високи – те се поставят така, че да стимулират производителите да участват в рециклирането. Дори след скока на частните такси ПУДООС остава с нееднозначно по-висока тарифа, която фирмите трудно могат да поемат.

До момента екотаксите у нас бяха сравнително високи по европейски стандарти, но новото увеличение ги изстрелва до екстремни нива. Например през лятото правителството се канеше да вдигне продуктовата такса на фотоволтаичните панели от 2% на 16% от продажната цена. Това е няколко десетки пъти над средните европейски ставки (обичайно 0.3–3%). На фиг. 2 са показани ориентировъчни примери с такси (в € на кг) за панели и други отпадъци в няколко европейски държави (по данни на Mediapool):

Фиг. 2. Екотакси за старо оборудване в различни европейски държави (в лева/кг и екв. проценти от цената на фотоволтаичен панел).

История на подобни казуси в България липсва, но европейският контекст показва, че картелните практики в екологичните сектори се наказват строго. През 2025 г. ЕК глоби 15 автомобилостроители с общо €458 милиона за 15-годишен картел при рециклирането на стари автомобили. През 2017 г. Европейската комисия наложи санкции за €68 милиона на три фирми, фиксирали цените на скрап от стари автомобилни батерии. Тези случаи показват, че подобни незаконни споразумения в областта на рециклирането се разследват не само у нас, но и на ниво ЕС.

Експертни становища и препоръки

Финансовият експерт и бивш зам.-министър Мартин Владимиров коментира пред bTV, че този проблем изисква „икономически мерки, стимули и наказания“. Според него държавата трябва да балансира интересите на потребителите и бизнеса и при въвеждането на еврото, и при екологичните стандарти. Бизнесът настоява също за отчетност и прозрачност – според АИКБ трите организации действали „без сериозни аргументи“ и е редно да разкрият в какви разходи и инвестиции влагат получените средства.

КЗК е упълномощена да налага глоби до 10% от годишния оборот на компании, доказани в картелни споразумения. В същото време КЗП ще следи дали търговците не приписват повишението на еврото или други причини към крайните цени, а НАП ще проверява дали има източване на средства. Още отсега бяха задействани мобилни приложения на КЗП и системи за свръхпроверка на цени от НАП, но именно картелното проучване на КЗК е ключово за установяване на цялостната истина.

Като краткосрочно решение работодателите предлагат именно държавата временно да поеме част от разхода: с 10–12 пъти по-ниски продуктови такси, докато се рестартира пазарът. Освен финансова намеса, експерти сочат, че следващата стъпка е да се стимулира създаването на още такива колективни организации – например чрез по-леки лицензионни изисквания. Така ще има реална конкуренция в сектора на рециклиране.

Заключение

Увеличението на екотаксите за електроника се превърна в нерешен спор между бизнеса и институциите. Ако КЗК потвърди картелни практики, виновните организации могат да бъдат санкционирани съгласно закона. Независимо от това, и бизнесът, и правителството признават, че при подобни нива на таксите пазара на битова техника и соларни решения в България може да пропадне. За да не се стигне до масов отлив на инвестиции в рециклиране и да се защитят крайните потребители, предстоят промени в регулацията. Това може да включва както временна финансова помощ под формата на намалени продуктови такси, така и по-строг контрол на стойността на договорните такси. Международните практики показват, че прозрачни правила и активна конкуренция в сектора са най-добрият начин да се избегнат злоупотреби и да се съчетаят екологични цели със справедливи цени за всички страни.

Източници: Актуални публикации на bTV, Mediapool, „24 часа“/„168 часа“, Trud и др.; прессъобщения на АИКБ и браншови асоциации. Всички цитирани данни са от отворени медийни или официални източници.