Икономически последици от въвеждането на еврото

 Повечето българи посрещат предстоящото въвеждане на еврото с недоверие. Не защото не разбират ползите или рисковете, а защото вече трудно вярват на политиците – независимо от коя партия са. Обещанията за стабилност, ниска инфлация и по-високи доходи звучат добре, но след години на разочарования хората се питат: "А няма ли пак да платим сметката ние?" Затова този път решихме да попитаме… не политик, а изкуствения интелект. Без партийни пристрастия и без празни обещания – само данни, анализ и опит от други държави. Какво показва реалността и какво можем да очакваме ние, обикновените хора – особено пенсионерите – когато България приеме еврото? 

 

От 1 януари 2026 г. се очаква България да стане 21-вият член на еврозоната. В този ден левът ще бъде заменен от еврото при фиксиран курс 1,95583 лв. = 1 EUR. Всички левови сметки ще се превалутират автоматично и без такси. Периодът на двойно обръщение ще продължи един месец, през който в магазините ще може да се плаща и с левове, и с евро (а рестото ще се връща само в евро). След това левът ще излезе от употреба и България окончателно ще ползва само еврото.

Обменен курс и стабилност. България има валутен борд, при който левът е фиксиран спрямо еврото от 1999 г. (първо към ECУ, после към EUR). Това означава, че към момента левът е практически „паритетно“ стабилен с еврото. При въвеждането на еврото обменният курс автоматично се фиксира окончателно на това ниво (1,95583 лв.) и този курс няма да се променя. С други думи, няма да има риск от девалвация или допълнителни валутни колебания при търговията с еврозоната – всички вече актуални сделки, кредити и спестявания по левови сметки ще продължат под същата стойност просто в евро. Българската народна банка (БНБ) гарантира безплатна и неограничена смяна на левове в евро в самия ден на прехода и дори безкрайно след това.

Инфлация и цени на стоки и услуги. Страховете, че преминаването към еврото ще доведе до значителен скок на цените, не се потвърдиха в историческия опит. Анализ на Фискалния съвет установява, че в Хърватия (която премина на евро от 1 януари 2023 г.) въвеждането на еврото е имало минимално или дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени. По същото време и в Естония, Латвия, Литва и Словакия ефектите върху инфлацията са били краткотрайни. Разработените от Евростат оценки показват, че еднократният ефект върху месечния темп на инфлация е обичайно под 0,2 процентни пункта. Например в Хърватия през януари 2023 г. анализ на Евростат заключава, че ако не беше влезло еврото, месечният темп на инфлация би бил от 0,08–0,22% вместо наблюдаваните 0,25%. С други думи – евровъвеждането е добавило само около 0,04–0,18 пр. п. за януари 2023 г., което е на практика незначително увеличение.

Данните от Словашкия център за статистика също потвърждават, че при смяната на валутата инфлацията дори леко е понижила своя темп, а една официална евростатистическа оценка отчита, че допълнителният ефект на еврото върху годишната инфлация е бил до 0,3 пр. п.. Аналогично, въвеждането на еврото в Латвия през 2014 г. е довело до еднократно повишение на месечната инфлация от около 0,12–0,21 пр. п. и то само през първия месец. Във всички тези случаи ценовият ефект е описан като „забележим, но незастрашаващ“ ценовата стабилност. В заключение – историческият опит от други страни показва, че преминаването към еврото обикновено води до много малък, временен и временен инфлационен скок, а не до трайно поскъпване.

Все пак анализатори като проф. Йотов (БАН) предупреждават, че ценовите нива в България са по-ниски от тези в Западна Европа и при сближаване е вероятно част от цените у нас да се повишат (вместо цените на запад да паднат). Това означава, че някои стоки и услуги у нас биха поевтинели в относителен план, но пък нивото им ще се „изравни“ нагоре. Важно е да отбележим, че в България основният тласък за цените идва от глобални фактори – например цената на петрола, газта и храните. Анализът на Фискалния съвет подчертава, че тези глобални шокове повлияха много повече на инфлацията през последните години, отколкото самата смяна на валутата. При евроформирането тези външни трендове ще продължат да са основни, а валутната смяна самостоятелно не е основен генератор на по-висока инфлация.

Влияние върху доходите и покупателната способност на пенсионерите

Пенсионерите в България са сред най-уязвимите групи заради ниските си доходи. Средната брутна пенсия в страната е около 226,20 евро на месец – шест пъти по-ниска от средната за Германия. Преходът към еврото няма да намали директно тази сума: при фиксирания курс всички левове се заменят в евро без загуба на стойност. Така например минималната пенсия, която към началото на 2025 г. е около 630,50 лв. (≈322 евро), след евровъвеждането ще се изплаща в евро (≈322 EUR). В закона е предвидено, че левовите пенсионни начисления се превалутират точно според официалния курс 1,95583, така че от гледна точка на номинала пенсионерите не „губят“ от смяната.

По-важен обаче е ефектът върху покупателната способност. Ако въвеждането на еврото предизвика значимо поскъпване на стоки и услуги, покупателната способност би намаляла. В исторически план няма данни за устойчиво влошаване на стандарта на живот на пенсионери в страните, които вече преминаха към еврото. Както видяхме, ценовият ефект се оказва минимален. Освен това България има механизъм за преодоляване на инфлационни изблици. Законът за бюджета и социалното осигуряване предвижда ежегодна (или полугодишна) индексация на пенсиите спрямо инфлацията („швейцарско правило“). На практика през последните години тази индексация и извънредните добавки (като 60 лв. COVID-допълнение) доведоха до ръст на пенсиите много по-голям от натрупаната инфлация. За периода от юли 2020 г. до юли 2025 г. пенсиите са нараснали с 152,2%, докато официалната инфлация за същия петгодишен период е около 40%. Това означава, че за последните няколко години доходите на пенсионерите са растяли много по-бързо от цените. На практика през 2025 г. е предвидено втора половина на годината пенсиите да бъдат увеличени с 8,6%, макар че е възможно това да стане в левове преди самия преход.

Важен аспект е, че ако евровъвеждането не доведе до силен инфлационен шок, покупателната способност на пенсионерите вероятно ще се запази или дори подобри (например по-ниски лихви и стабилен курс могат да облекчат битовите разходи). В противен случай възможното поскъпване ще бъде частично компенсирано от автоматични корекции на пенсиите. Така че – парадоксално – пенсионерите вече „спечелиха“ от високата инфлация в последните години, тъй като пенсиите са нараснали повече от цените. Новите мерки може да продължат тази тенденция.

Не на последно място, няма да се налага пенсионерите да обменят валута при пътувания в Европа – с въвеждането на еврото неосъзнатите „такси“ при конверсия изчезват. Например българските банки и пощи няма да начисляват такси за превалутиране на сметки или плащания в евро (веднъж преминало евровъвеждането, всяка трансакция в рамките на еврозоната е като вътрешнополитическа, без премия за обмяна).

Опит от други страни (Хърватия, Словакия, Латвия и др.)

Присъединяването към еврозоната вече се случи наскоро за Хърватия (януари 2023 г.), както и преди това за Словакия (2009 г.), Латвия (2014 г.), Естония (2011 г.) и др. Опитът им е полезен.

• Хърватия (1.1.2023): Въвеждането на еврото предшества период с двойно висок енергиен шок и висока инфлация, така че първоначално цените във Хърватия се качиха (януари 2023 г. – 12,5% инфлация, спад до 4,3% до март 2025). Анализът на Фискалния съвет обаче посочва, че самата смяна на валутата е имала минимално и в известна степен дефлационно въздействие върху цените. Това обяснява и обществения натиск – много граждани в началото забелязаха поскъпване на стоки и намаляване на покупателната способност и въпреки някои добри макроикономически сигнали устроиха протести. Факт е, че в Хърватия заплатите и пенсиите са нараснали значително след преминаването в еврозоната, но толкова бързо са се вдигнали и цените. По думите на една българка, живееща в Хърватия, „заплатите и пенсиите се повишават, но и цените“. Този опит показва, че преходът може да бъде съпроводен от временни трудности в търговията (скок на обекти за битови услуги) при силно нарастващи очаквания, но тези ефекти отшумяват и впоследствие инфлацията спада.

• Словакия (1.1.2009): По данни на Евростат, в Словакия еднократното въздействие от смяната на валутата върху инфлацията е било не повече от 0,3 процентни пункта. В действителност годишният темп на инфлация спада в периода на преход (от 3,5% през дек. 2008 г. до 2,4% през февруари 2009 г.). Практиката показва, че в Словакия, както и в първата вълна от въвеждането на еврото през 2002 г., ефектът върху крайните цени е бил незначителен и краткотраен.

• Латвия (1.1.2014) и други балтийски страни: Евростат оценява, че преходът към еврото в Латвия е довел до повишение на месечната инфлация през януари 2014 г. от около 0,12–0,21 пр. п. (еднократен шок), след което ефектът изчезва. Изводът е същият: има „забележим, но ненатрапващ се“ ефект, който не променя трайната тенденция. Анализи на Фискалния съвет потвърждават, че в Естония (2011), Литва (2015), Латвия (2014) и Словакия (2009) се наблюдава краткотраен умерен скок на инфлацията през първите месеци, но после тя се стабилизира. Сумирано, всички тези страни са минали през евровъвеждане без трайни вредни шокове на цените или доходите; основните макроикономически процеси са били продиктувани от общия икономически цикъл, а не от самата валутна промяна.

Потенциални ползи от въвеждането на еврото

• Стабилност и доверие. Еврозоната е съюз с обща валута, която пази ценова стабилност (инфлационната цел на ЕЦБ е 2%). Присъединяването ще елиминира всякакъв дори минимален валутен риск. България вече има стабилен лев, но еврото ще допълни доверие и предвидимост при търговията и инвестициите. Участието в еврозоната може да подобри рейтинга на страната и доверието на чужди инвеститори. Икономистът проф. Ганчо Ганчев очаква, че „влизането в еврозоната ще подобри възможностите за финансиране на частния и публичния сектор“ и ще повиши икономическия растеж с поне 1–1,5 пр. п. спрямо сегашните темпове. Това ще подпомогне дългосрочния растеж на доходите и пенсиите в страната.

• Намалени разходи за транзакции. В рамките на еврозоната дори дребните преводи (интернет банкиране, пощенски преводи и др.) са безтаксови, защото не става въпрос за конвертиране на валута. След въвеждането на еврото банките няма да могат да събират такси за обмяна на левове в евро. Това означава по-ниски банкови разходи за гражданите (в т.ч. пенсионерите). За пътуване в чужбина няма да са нужни обменни бюра – пенсионерът ще си живее със същата валута като местните жители в почти цяла Европа.

• Улеснено финансиране. Като член на еврозоната, България ще има достъп до механизми като Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) и други финансови инструменти на Съюза. Държавата ще може да емитира дълг и в евро на по-добри условия, тъй като вече няма опасност чуждестранните инвеститори да поемат валутен риск. Това понижено рискo-свръзване може да се отрази в по-ниски лихви по заемите. Освен това ще се запази достъпът до еврофондовете и структурните програми на ЕС, но в бъдеще страната ще печели още точки при разпределянето им, тъй като ще се смята за „изцяло интегрирана“ в европейската икономика.

• Запазване на националната символика. Въпреки че левът ще изчезне, националната ни идентичност остава видима чрез дизайна на новите монети и банкноти. На националната страна на българските евро монети ще бъдат изобразени характерни български мотиви – например Мадарският конник със символа на България и надпис „БЪЛГАРИЯ“ (на кирилица). Този монетен дизайн е одобрен от Българската народна банка и гарантира, че българската историческа и културна символика присъства в сърцето на новата валута. Така дори след въвеждането на еврото българската идентичност ще бъде на видно място – монетите ни ще се различават от чуждите по национална страничка. (Снимка: националната страна на българска евромонета с Мадарския конник.)

• Лесно пътуване и бита. Пенсионерите, които пътуват често в ЕС, ще ползват евро като родна валута. Това означава без обмяна на валута, без „скрити такси“ по борсата и по-ясно усещане за силата на закупените продукти. Също така е възможно европейските банки да предложат по-изгодни условия по спестовни и потребителски кредити при лошо овладяване на инфлацията. В рамките на еврозоната обменните курсове и ценовите разлики между страните постепенно намаляват чрез пазарна конкуренция.

Потенциални минуси и рискове

• Възможно покачване на цените. Единственият реален риск за пенсионерите е трайно поскъпване на жизненоважни стоки и услуги, което би „изяло“ част от покупателната им способност. В Хърватия след евровъвеждането някои търговци използваха ситуацията, за да вдигнат двойно цените на битови стоки – това предизвика протести. Подобно би могло да стане и у нас, ако се появи инфлационна паника или неравномерно пресмятане на цените. Все пак от анализите на други страни знаем, че същинското валутно преминаване по принцип не е подтиквало значително повишение на цените – повечето локални увеличения са били свързани с желания за печалба, а не с острия товар на прехода.

• Загуба на парична независимост. След въвеждането на еврото БНБ вече няма да регулира лихвените проценти и паричния оборот в страната – това вече става колективно чрез ЕЦБ. Някои икономисти виждат в това загуба на гъвкавост: няма да може самостоятелно да се правят корекции, когато икономиката забуксува или прегрява. (Проф. Йотов отбелязва, че България не притежава валутен инструмент в този случай, а една „лостова“ политика вече ще се диктува от Брюксел.) В същото време обаче България понастоящем формално няма собствена парична политика поради валутния борд – както отбелязва проф. Ганчев, с еврото всъщност възстановяваме „суверенитета“ на БНБ да участва в единна парична система, а не го губим.

• Символична загуба на „лева“. Левът е част от националната история и много хора имат сантиментална привързаност към него. От чисто техническа гледна точка това не е икономически проблем, но психологически някои пенсионери може да усетят, че губят част от идентичността си. По-рано се водеха кампании срещу еврото под лозунги като „Искаме си нашата национална валута!“, макар че реално българската символика ще присъства в новата валута (виж по-горе).

• Зависимост от чужди решения. В еврозоната България става част от група, където решенията за лихвената и кредитната политика се взимат колективно. Понякога при различни цикли единната политика може да бъде по-благоприятна за Германия и Франция, но не оптимална за България. Пример: ако предизвикателствата в икономиката ни изискват стимулиращи мерки, но ЕЦБ се фокусира върху борба с инфлацията в еврозоната, национални интереси могат да бъдат размивани.

Мнения на икономисти и анализатори

• Проф. Ганчо Ганчев (УНСС) – Икономистът напомня, че при валутния борд БНБ не може да провежда активна политика за стимулиране на кредити и инвестиции. Според него присъединяването към еврозоната „ще подобри възможностите за финансиране“ на икономиката и ще ускори растежа с поне 1–1,5 пр. п.. Той също така изразява увереност, че няма основание за опасения от голяма инфлация: „в Хърватия единствената група цени, която се повиши значително, е цената на труда“ (т.е. заплати и пенсии), и всъщност цените на повечето стоки не са скочили. Според него присъединяването дори възстановява част от националния суверенитет, тъй като досега паричната политика бе замразена на нивото на валутния борд.

• Проф. Виктор Йотов (ИПИ – БАН) – Той изразява противното мнение, като предупреждава за риск от ускорена инфлация. Поради по-ниското ценово ниво в България спрямо Западна Европа, той смята, че „ценовото сближаване“ най-вероятно ще доведе до поскъпване на стоки и услуги у нас. Йотов обаче също посочва ред ползи – улеснена търговия, намалени обменни разходи и по-стабилни макроикономически условия, когато сме част от общоевропейската система.

• Дияна Гласнова – в публикация на bTV интервюира българка, живееща в Хърватия, която споделя впечатленията си след присъединяването: тя констатира, че макар пенсиите и заплатите да са нараснали, цените също са се вдигнали. Нейното мнение и журналистическият разказ потвърждават, че на потребителско ниво преходът е бил болезнен (поне временно) по отношение на пазаруването.

• Европейски институции. Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха зелена светлина на България. На 4 юни 2025 г. ЕК обяви, че страната ни отговаря на всички критерии за еврото, а членът на ЕЦБ Филип Лейн коментира: „Тази положителна оценка на конвергенцията подготвя условията България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вият член на еврозоната“. Това показва официалната подкрепа за плановете ни и надеждата, че икономиката ще издържи без сериозни сътресения.

Често задавани въпроси 

В: Ще ми бъде ли намалена пенсията при прехода на еврото?
О: Не. Пенсията Ви ще се преизчисли в евро по фиксирания курс 1,95583 (например 390 лв. стават 200 евро). В номинално изражение размерът остава същият. Няма и двойно плащане – от 1 януари 2026 г. ще получавате вече този еквивалент в евро, с който продължават да се прилагат индексните формули за актуализация на пенсиите.

В: Ще поскъпнат ли стоките и услугите?
О: Историческият опит е убедителен – преминаването към еврото обикновено не води до съществени ценови скокове. Единствените временни разлики са до 0,1–0,2 пр. п. инфлация, която след това бързо се нормализира. В Хърватия например еврото даде само временен тласък от ~0,2 пр. п. на месечната инфлация, а повечето увеличение през 2023 г. се дължеше на външни фактори (петрол, газ и др.). България може да очаква сходен сценарий – ако имаше рязко поскъпване, законът позволява автоматично да се вдигнат пенсиите чрез индексация. По-вероятно е цените да се запазят близки до текущите, отколкото да се получи изненадваща черна дупка на доходите.

В: Как и кога ще обменя левовете си?
О: До 31 януари 2026 г. левът и евровата банкнота ще са в обращение едновременно (двойно обръщение). След тази дата от банкоматите ще излизат само евро, но левове в брой все още ще се приемат и обменят. Българските банки и пощи няма да начисляват такси за обмен в този период. След 1 януари 2026 г. можете да разменяте неограничено левове за евро безплатно във всички клонове на БНБ. Освен това вашият цял левов депозит в банката автоматично ще бъде превърнат в евро по фиксирания курс. Следователно никой не остава „на червено“ или губи средства – всичко се трансформира плавно.

В: Ще запазя ли покупателната си способност?
О: Законово пенсиите се индексират спрямо инфлацията (швейцарско правило) и са надминали инфлацията през последните години. Това означава, че ако при евровъвеждането в България се повишат цените, пенсиите биха се увеличили в съответствие. Например от 1 юли 2025 г. е предвидено увеличение на пенсиите с 8,6%, въпреки високата инфлация през първата половина на годината. С други думи, и в сценарий на умерено поскъпване пенсионерите в България имат механизъм да компенсират част от него. Имайте предвид и че България започва евровия преход при ниска инфлация (2–3%), така че при липса на нов ценови шок покупателната способност реално ще се запази.

В: Ще се загуби ли националната ми валута и идентичност?
О: Левът на практика ще изчезне като ежедневна валута, но националната идентичност няма да бъде заличена. Българските евро монети ще продължават да носят символи от културното ни наследство (виж по-горе). Единната валута е символично съвместен проект на Европа; българската народност остава подчертано видима в националната страна на монетите. На практика губим само името и дизайна на левовата банкнота, но получаваме монети с български символи. Така че „загубата на национална валута“ е по-скоро психологически въпрос – във финансов план ще продължаваме да имаме свой знак (лъв) на монетите и буквите на нашата азбука.

В: Как членството ни в еврозоната влияе на мястото на България в ЕС и региона?
О: Присъединяването към еврозоната подчертава пълна интеграция в Европейския съюз. България става 21-вият член на еврозоната, което означава участие в решенията на Европейската централна банка и по-голямо влияние върху съвместната валутна политика (макар че гласът ни е по-слаб в сравнение с големите икономики, той вече ще се чува). На геополитическо ниво това укрепва позицията на България в ЕС, показвайки, че страната спазва възприетите от общността правила и стандарти. Еврозоната изгражда стабилност в региона на Централна и Източна Европа – вече и страни като Хърватия и Словения са част от единната валута – и внася допълнителна сигурност за инвестиции и търговия. В същото време нашата икономика ще стане по-чувствителна към общоевропейските тенденции: ще поемаме повече от ползите и рисковете на съвместната политика, но пък едновременно с това получаваме солидна защита и солидарност от страна на останалите членове. В краткосрочен план този ход сигнализира за по-тясна политика на сближаване със Запада, а в дългосрочен – за повишено доверие и финансова стабилност в България и целия регион.

Източници: Анализите са базирани на официални оценки на Европейската комисия и ЕЦБ, данни на Евростат и Фискалния съвет на България, публикации на БТА, Investor.bg и др.. В отговорите са използвани и данни на Националния статистически институт и документи на БНБ. Всички цитирани източници потвърждават фактите и изводите в статията.