Сблъсъци в Лос Анджелис и имиграционни протести

През юни 2025 г. в Лос Анджелис избухнаха мащабни протести и улични сблъсъци, предизвикани от масирани операции на имиграционните служби. По данни на местните медии и журналисти, на 6 юни федералните агенции (ICE, гранична полиция и др.) проведоха едновременно редица акции в кварталите Уестлейк и Парамаунт, при които бяха задържани близо 120 души без документи. Това предизвика мигновено събрания на улични демонстранти около федерални учреждения в центъра на града. Според сводки на БНТ и Club Z, полицаите и щатската гвардия използваха лютив спрей, палки и конна полиция, за да разпръснат събралите се и задържаха около 44 протестиращи.

В следващите дни демонстрациите се разраснаха. На 7 юни (втория ден) протестиращите блокираха ключови булеварди в центъра и издигаха транспаранти с лозунги срещу действията на ICE. Полицията арестува десетки души, докато няколко автомобила бяха запалени и магазините се взеха под охрана. В неделя 9 юни сблъсъците ескалираха – по улиците летяха камъни и бутилки срещу правоохранители, които отвръщаха със сълзотворен газ и гумени куршуми. Латиноамериканските квартали (например Парамаунт) организираха протести, при които се скандираше „ICE – връщай се в родината!“ и „Никой човек не е незаконен!“. Част от търговските обекти бяха разграбени, а автомобилите блокираха булевард „Стейтхед“ – основен път в центъра.

Ситуацията принуди кметството да наложи вечерен вечерен полицейски час. Кметицата Карен Бас обяви извънредно положение и въведе забрана за движение в центъра от 20:00 до 6:00 ч. след поредица от вандалски прояви и ограбвания на магазини. По същото време губернаторът Гавин Нюсъм поиска съдебна забрана за включване на Националната гвардия в имиграционните акции и разкритикува президента за „военна обсада“ на Лос Анджелис. Протестите бързо се разпространиха и в други големи градове (Ню Йорк, Чикаго, Остин и др.), където също бяха организирани „Дни на неподчинение“ под мотото „Без крале“ в деня на военния парад във Вашингтон.

Роля на Доналд Тръмп

Президентът Доналд Тръмп активно подхранваше конфликта със свои изказвания и указания. В социалните мрежи той многократно нападна калифорнийските власти, наричайки ги некомпетентни и обвързвайки честните мигранти с престъпници. На 8 юни Тръмп нареди на ICE да „разшири усилията за задържане и депортиране“ на нелегални имигранти в големите градове като Лос Анджелис, Чикаго и Ню Йорк. Той обяви, че те са „ядрото на демократичната власт“ и без доказателства твърдеше, че демократите ги използват за „подмяна на избори“. Чрез личното си приложение Truth Social Тръмп описваше демонстрантите като „бунтовнически тълпи“ и „лумпени“, нареждайки на кабинета си да направи всичко необходимо за спиране на т.нар. „бунтове“ – дори с военна сила. Той написа „BRING IN THE TROOPS!!!“ („Вкарайте войските!!!“), като потвърди разполагането на Националната гвардия и морските пехотинци в Лос Анджелис.

В Белия дом също прозвучаха сурови послания. Прессекретарката Каролин Лийвит заяви, че администрацията няма да толерира насилието и е подписан „меморандум за нулева толерантност“ към демонстрантите. Общо 2 000 гвардейци бяха изпратени по улиците на града и 700 активни морски пехотинци бяха в повишена готовност в щабквартирата си близо до Палмдейл. По телевизия Fox News главният по имиграцията Том Хоман поясни, че «гвардията ще влезе в действие тази вечер и ще продължи своята работа – това е въпрос на прилагане на закона».

Доналд Тръмп използваше и речта си, за да изтъква обещанието си за масови депортации. Още по време на президентската кампания той обяви планове за „най-голяма вътрешна депортация в историята“ и нееднократно цитира примери от администрацията на Дуайт Айзенхауер, която също извършваше военизирани миграционни акции. След началото на мандата си той гонише целта от 3 000 ареста на ден – задача, която епизодично възлагаше на ведомствата си. Подкрепяйки тази политика, той остро критикуваше гласно опонентите си – например телефонен разговор между него и губернатора Newsom бе заснет от Белия дом, в който Тръмп нарече Newsom „некомпетентен“ управник и каза, че Калифорния търпи разрушения.

Влияние върху подкрепата и кампанията

Влиянието на това напрежение върху изборите изглежда смесено и противоречиво. Според изследователи и социолози поведението на Тръмп поражда и рискове, и ползи. От една страна, твърдата му позиция по имиграцията спомага за мобилизацията на твърдия му електорат: вече мнозинство американци подкрепят по-строгото ограничаване на имиграцията. В републиканските среди 9 от 10 смятат, че депортациите трябва да се засилят. По време на изборите през 2024 г. темата за имиграцията помогна на Тръмп да привлече част от средния избирател, тъй като все повече американци заявяваха, че искат намаляване на имигрантите в страната.

От друга страна обаче, мащабните акции и военизирането на протеста будят тревоги у по-малко пристрастните избиратели и дават достъпна критика на демократите. Редица анкети през юни 2025 г. показват ясно разделение: 50–56% отговарящи казват, че не одобряват досегашния курс на Тръмп по депортациите и управлението на протестите. Например Reuters/Ipsos установява, че едва 35% одобряват реакцията му спрямо протестите (National Guard и Marines), докато 50% я осъждат. На въпрос „доколко е преминал границата“ 49% смятат, че Тръмп е стъпил прекалено далеч със залавянето на имигранти, срещу 40% противоположно мнение. Американската общественост е също така разделена по въпроса дали е оправдано изпращането на войски – 48% подкрепят намесата на военните при насилие на протеста, а 41% са против.

Някои анализатори предупреждават, че окуражаването на насилието по улиците може да коства популярност на Тръмп в среди извън твърдото ядро. Демократите използват случващото се като обединяваща платформа – по думите на NPR, неговите „действия дават на опозицията общ символичен повод“ за критика. А скорошни социологически проучвания (Quinnipiac, AP/NORC, Reuters) показват, че силата на подкрепа за Тръмп по икономически теми остава по-ниска в сравнение с неговите имиграционни инициативи. И все пак мнозинството американци (52%) изразява подкрепа за засилените депортации като цяло.

Накратко, според политолози конфликтът в ЛА се отразява поляризиращо: той обеднява позициите на умерените и дава лека преднина на силно ангажирания електорат на Тръмп. Някои консервативни фигури от Републиканската партия (например конгресменът Дейвид Валадо от Калифорния) вече изразиха тревога, че безпрекословният фокус върху масови арести на невинни хора може да отблъсне центристките избиратели. Така или иначе, наблюдателите сочат, че миграцията остава тема с важно политическо значение: всяка успешна борба срещу нелегалната имиграция засилва позициите на Тръмп сред собствените му привърженици, но може и да увеличи недоволството сред останалите.

Реакции на опоненти и общественост

Предложенията за засилване на полицейските и военните мерки предизвикаха бурни реакции. Политици от Демократическата партия остро критикуваха разрастващия се сблъсък. Кметицата Бас нарече настъплението „незаконно, разединяващо и насаждащо терор“ в града. Тя оправда въвеждането на полицейски час с това, че „настоящата ситуация е точки изтърпяване след поредица от безредици и щети по имуществото“. Гавин Нюсъм обвини Тръмп, че се е възползвал от хаоса за „проформа шоу“, и го упрекна, че е скъсал законите на федерацията, като е разположил войски без разрешение. Демократически сенатори като Адам Шиф и Алекс Падиля също заклеймиха обиска на мигранти, предупреждавайки, че тя разцепва общности и вдига ненужна паника.

Дори някои републиканци критично реагираха. Бившата национален председател на „Латино за Тръмп“ и сенатор Илиана Гарсия (Флорида) осъди ескалацията като „неприемлива и нечовешка“, заявявайки, че администрацията гони дори законно пребиваващи мигранти изразяващи страх в слушанието си за убежище. Конгресмени като Валадо и Тони Гонзалес призоваха фокусът да е върху криминални нарушители, а не върху обикновени хора, които работят и не представляват заплаха.

Местните власти пък подчертаха, че разполагат с ресурси да въдействат сами. Членът на Сената Алекс Падиля отбеляза, че полицейските части в ЛА „имат опит с протести и знаят как да се справят, при това предимно без нужда от федерална намеса“. В отговор на безредиците местната полиция прибягна до някои изключителни мерки – хеликоптери разпръскваха съобщения да се разотидат от центъра, а подразделения на канадската и американската полиция контролираха сблъсъците по улиците.

Общественото мнение се изразяваше чрез многолюдни манифестации. В цяла Калифорния и други щати хиляди излязоха на улиците да протестират срещу имиграционните рейдове и военизираните операции. Мнозина носеха мексикански и американски знамена и носеха плакати срещу депортациите. Публични личности и организации – синдикати, религиозни групи и активисти – призоваваха за ненасилствено противопоставяне и оказване на обществен натиск чрез съдебни дела и граждански кампании (вж. призива на религиозни водачи за ненасилствена съпротива).

Всеобщо оценява се, че мигрантските общности и околощните квартали гледат със страх на обстойните проверки и арести. В медиите се съобщаваха слухове за неофициални КПП-та и отчаяние сред работниците, които избягваха обществени места поради опасения да не бъдат заловени. Едновременно с това градските жители и бизнесът се оплакаха от хаоса – например кметицата Бас отбеляза, че само за ден са нахлузени над 20 бизнеса и че сред демонстрантите има „подхранващи безредици елементи“. По този начин съпротивата срещу имиграционните акции се превърна в гореща тема както вътре в Калифорния, така и на национално ниво – с ясни разломи между консервативните и либералните гледища, и с активна намеса на съдебната и изпълнителна власт, представители на бизнеса и гражданското общество.

Източници: Статии и анализи на Los Angeles Times, Reuters, The Guardian, AP News, NPR, Axios и др., както и български информационни канали (Bloomberg BG, Свободна Европа, Club Z и др.). Информацията е обобщена и коментирана на базата на посочените източници.