Това беше засада: Един от най-мрачните дни в историята на американската дипломация

 Петък отбеляза един от най-мрачните дни в историята на американската дипломация.

От Том Никълс

Оставете настрана, макар и само за момент, пълната грубост, с която президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс се отнесоха към украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом днес. Също така оставете настрана спектакъла на американски лидери, които публично бият приятел, сякаш е враг. Целият ужас, нанесен днес на Зеленски, не трябва да засенчва геополитическата реалност на това, което току-що се случи: президентът на Съединените щати устрои засада на лоялен съюзник, вероятно за да може скоро да сключи сделка с диктатора на Русия да продаде европейска нация, бореща се за самото си съществуване. 

Съветниците на Тръмп вече обявиха срещата за победа за „поставянето на Америка на първо място“ и неговите апологети вероятно ще извъртят и рационализират този срамен момент като просто разгорещен разговор – нещо, което във вашингтонския език се наричаше „откровен и откровен обмен“. Но тази среща миришеше на планирана атака, като Тръмп разтовари руски говорещи точки за Зеленски (като например да обвини Украйна, че рискува глобална война), всичко това имаше за цел да унижи украинския лидер по националната телевизия и да даде претекст на Тръмп да направи това, което многократно е посочил, че иска да направи: да застане на страната на руския президент Владимир Путин и да сложи край на войната при условията на Русия. Сега се съобщава, че Тръмп обмисля незабавно прекратяване на цялата военна помощ за Украйна поради предполагаемата непримиримост на Зеленски по време на срещата.

Присъствието на Ванс в Белия дом също подсказва, че срещата е била нагласена. Ванс обикновено е невидим служител на задната скамейка в тази администрация, с малко задължения, различни от случайно тролване на критиците на Тръмп. (Същинският бизнес за поддържане на политиката на Тръмп очевидно сега е работа на Илон Мъск.) Този път обаче той беше привлечен да троли не други американци, а чужд лидер. Марко Рубио — на теория най-добрият дипломат на Америка — също беше там, но той седеше мрачно и мълчаливо, докато Ванс апострофираше  като неприятен студент. 

Зеленски възрази, както трябваше, когато вицепрезидентът упрекна украинския президент, че не е показал достатъчно лична благодарност към Тръмп. И тогава в момент на огромно лицемерие Ванс каза на Зеленски, че е „неуважително да дойдеш в Овалния кабинет и да се опиташ да оспориш това пред американските медии“. Но подмамването на Зеленски да се бие пред медиите вероятно беше планът през цялото време и Тръмп и Ванс скоро започнаха да крещят на Зеленски. („Това ще бъде страхотна телевизия“, каза Тръмп по време на срещата.) Президентът на моменти звучеше като бос на мафията – „Нямаш картите“; „ти си погребан там“ – но в крайна сметка той звучеше като самия Путин, когато изкрещя за „хазарт с Третата световна война“, сякаш започването на най-голямата война в Европа от почти век беше идеята на Зеленски .

След срещата Тръмп освободи украинския лидер и след това направи изявление, което можеше само да зарадва Москва:

Реших, че президентът Зеленски не е готов за мир, ако Америка е намесена, защото смята, че нашето участие му дава голямо предимство в преговорите. Не искам предимство, искам МИР. Той прояви неуважение към Съединените американски щати в техния скъп Овален кабинет. Той може да се върне, когато е готов за Мир.

Тръмп можеше да продиктува тази публикация в Truth Social преди срещата, защото Зеленски нямаше шанс да проведе истинска дискусия в Белия дом. Когато показа на Тръмп снимки на брутализирани украински войници, Тръмп сви рамене. „Това са трудни неща“, измърмори той. Може би някой е казал на Зеленски, че Тръмп не чете много и реагира на изображения, но Тръмп, необичайно, изглежда е решен да остане на посланието и да започне битка. 

Ванс, от своя страна, напълно се вживя в ролята на шутлив помощник в токшоуто, като се намеси, за да се увери, че звездата ще получи необходимата подкрепа, докато напада един от гостите. Вицепрезидентът е несериозен човек, който се опитва да се вмъкне в сериозни моменти, но този път залозите бяха много по-високи от обичайните прахове с медиите или демократите в Конгреса. Той се засмя, когато Брайън Глен, журналист от десния канал Real America's Voice, за когото се твърди, че се среща с депутата Марджъри Тейлър Грийн, зададе на Зеленски трудния и остър въпрос защо не е носил костюм в Овалния кабинет. (Може би ще попита Мъск защо е носил шапка и тениска на заседание на кабинета, но се съмнявам.)

Чистата грубост, показана към чуждестранен гост и приятел на Съединените щати, беше (да използвам една дума) плачевна като въпрос на маниери и изящество, но по-лошото е, че Тръмп и Ванс се държаха като двойка онлайн кремълски марионетки вместо американски лидери. Те пробутваха теми, които или знаеха, или трябваше да знаят, че са грешни. Дори Зеленски да владееше толкова свободно и способен английски като Уинстън Чърчил, той никога не би могъл да опровергае потока от лъжи. Не, САЩ не са дали на Украйна 350 милиарда долара; да, Зеленски многократно е изразил благодарността си на Америка и на Тръмп; не, Зеленски не атакуваше администрацията. Украинският лидер направи всичко възможно да се противопостави на тормоза, но Тръмп и Ванс си играеха пред камерите и галерията MAGA у дома. 

Ванс показа колко е отдаден на отбелязването на точки, а не на правенето на политика, с толкова повърхностно наблюдение, че имаше късмет, че Зеленски беше твърде извън равновесие, за да го призове за това. За да подчертае опасната ситуация в Украйна, Ванс отбеляза, че Зеленски изпраща наборници на фронтовата линия, сякаш това е безпрецедентна политика, която само най-отчаяният режим би се осмелил да приложи. Зеленски каза, че всички воюващи нации имат проблеми, но може да е посочил на Ванс, че Украйна се бори за самото си съществуване, докато Съединените щати са изтеглили наборници на места далеч от дома – включително Корея и Виетнам – за да се бият срещу войските, подкрепяни от Кремъл. 

Днешната среща и срамното гласуване на Америка в ООН в понеделник потвърдиха, че Съединените щати сега са на страната на Русия и срещу Украйна, Европа и по-голямата част от планетата. Почувствах се физически зле, като гледах как президентът на Съединените щати крещи на смел съюзник, гърмящ в Овалния кабинет, сякаш беше изнервен старец, който размахва юмрук към телевизор. Зеленски е преживял трагедии и е рискувал живота си по начини, които хора като Тръмп и Ванс не могат да си представят. (Ванс е служил като офицер за връзки с обществеността в най-могъщата армия в света; никога не му се е налагало да се скупчва в бункер по време на руска бомбардировка.) Срамувам се за моята нация; дори ако Конгресът действа в подкрепа и помощ на Украйна, той не може да възстанови изгубената днес американска чест. 

Но колкото и да е отвратен от поведението на Тръмп и Ванс, стратегическата реалност е, че тази среща е катастрофа за Съединените щати и свободния свят. Съюзите на Америка сега са в опасност и трябва да бъдат: Тръмп открито и радостно предава всичко, което Америка се опита да защити след поражението на Оста преди 80 години. Целият международен ред на мир и сигурност сега е в опасност, тъй като руските автократи, след като избиваха невинни хора в продължение на три години, очакват с нетърпение да се насладят на плячката от своето нашествие, вместо да бъдат съдени за своите престъпления. (Малко след като Тръмп уволни Зеленски от Белия дом, хомункулусът на Путин, бившият руски президент Дмитрий Медведев, публикува на X: „Нахалната свиня най-накрая получи подобаващ шамар в Овалния кабинет.“)

Петък, 28 февруари 2025 г., ще влезе в историческите книги като един от най-мрачните дни в американската дипломация, началото на дългосрочна катастрофа, която всеки американец, всеки съюзник на САЩ и всеки, който се интересува от бъдещето на демокрацията, ще трябва да преживее. С предателството на Белия дом спрямо Украйна, сложило край на един месец на авторитарен хаос в Америка, Путин, заедно с други диктатори по света, най-накрая може да погледне Тръмп с увереност и да си помисли: един от нас.

източник

Провокативен анализ на един мрачен ден

За да обобщим, петъкът, в който президентът Тръмп и вицепрезидентът Ванс решиха да поставят украинския президент Зеленски в положение на публично унижение, е символ на по-дълбока криза в американската дипломация. Този ден не е просто политическа афера – той е демонстрация на новата политика, в която личните амбиции и прагматизмът изместват традиционните ценности, основани на доверие и солидарност.

Критичният анализ, който разгледахме, ни показва, че действията на американските лидери не могат да бъдат разглеждани изолирано – те са част от по-голяма картина, в която се преплитат вътрешнополитически амбиции, международни интереси и манипулации, целящи да преопределят глобалната геополитическа карта. Предателството към Украйна, отказът от военната помощ и публичните унижения са само част от една стратегия, която може да доведе до сериозни последствия за европейската сигурност и стабилност.

От тази гледна точка, инцидентът от Белия дом е едновременно предупреждение и възможност – предупреждение, че политическата игра, базирана на лични амбиции, води до катастрофални последици, и възможност за пробуждане, за промяна, за връщане към ценностите, които трябва да стоят зад всяко истинско съюзничество.

Време за пробуждане и избор

Днес, когато светът се изправя пред нови и непредсказуеми предизвикателства, ние трябва да се запитаме какво е наистина важно. Политическите решения не могат да се вземат само въз основа на краткосрочни цели и лични амбиции. Те трябва да са израз на общата визия за по-справедлив, сигурен и солидарен свят.

Инцидентът от Белия дом е тревожен сигнал за това, че ако не се предприемат корективни мерки, можем да се озовем в свят, в който предателството на съюзниците и униженията са част от ежедневната практика. Но в същото време, това е възможност за пробуждане – възможност да се върнем към основите на истинската дипломация, към принципите, които са гаранция за мир и стабилност.

Моето мнение, като човек, наблюдаващ събитията от първа ръка и вярващ в силата на човешкото достойнство, е, че трябва да настъпи моментът на преосмисляне. Време е да откажем от играта на издаване и да приемем, че истинската сила на една нация не се крие в нейния прагматизъм, а в способността й да поддържа принципите на честност и взаимно уважение.

Нека този петък бъде повратна точка – не за онези, които се стремят към лична слава и краткосрочни победи, а за всички нас, които вярваме, че светът може да бъде по-добър, по-справедлив и по-сигурен. Дали сме готови да направим избора? Дали ще се осмелим да заявим, че международните отношения трябва да се градят върху доверие, а не върху унижения? Отговорът е ясен – бъдещето на демокрацията и стабилността на света зависи от нас.