Съдебната система под заплаха: Обществена подкрепа за прокурор Георгиева да говори

"Ако е имало упражнено влияние от Петьо Петров - Еврото в процедурата по предлагане на кандидати за европейски прокурор, върху кого е било упражнено това влияние?" Съюзът на съдиите в България (ССБ) публикува този въпрос в страницата си във "Фейсбук". Във второто видео, разпространено от разговора, за който се твърди, че е между Георгиева и Еврото се чува как той говори по телефона с някого, когото уведомява и за разговора с "Теди". ССБ публикуват въпроса заедно с линк към текст от специализирания сайт "Дефакто", който припомня избора на българските представители в европрокуратурата и който "Дневник" препубликува

 В днешно време, когато доверието в съдебната система и институциите е поставено под сериозен въпрос, обществените дебати за независимостта и прозрачността стават все по-оживени. През последните години се наблюдава нарастваща критика към начина, по който някои влиятелни кръгове успяват да манипулират процесите в правосъдието, като оказват натиск върху съдии и прокурори. Пример за това е случаят с прокурор Теодора Георгиева, чиито професионализъм и смелост са поставени под съмнение от заплахи и административни проверки, според които тя е била избрана не на база на заслуги, а под влияние на мощни политически интереси.

Отразявайки събитията, публикувани от Дневник, се вижда ясно, че това не е изолиран инцидент, а част от системна аномалия, която засяга самите основи на българската правосъдна система. В случая се говори за заплахи, оказвани от влиятелни фигури, които не само изопачават процеса по избор на европейски прокурор, но и подсилват усещането за безсилие и зависимост на държавните институции. Тези натрапчиви сигнали, идващи от високи политически кръгове, пораждат сериозен обществен дискомфорт и породи въпроси дали системата е готова да се противопостави на натиска на политическите лобита.

Публичният коментар не остава без последици. Все повече гласове, идващи от различни кръгове на обществото, настояват за радикални промени. Мнозина смятат, че когато институциите, предназначени да защитават гражданите, се подчиняват на външен натиск и компромати, това не е просто грешка в управлението, а предвестник на по-голяма криза на държавната сигурност. В този контекст е важно да се подчертае, че случаят с Теодора Георгиева е само върхът на айсберга – той е отражение на една цяла верига от проблеми, свързани с липсата на истинска независимост в съдебната система.

От една страна, имаме доказателства, че при избора на кандидатите за европейски прокурор се е осъществявало активно влияние от страна на политици и други влиятелни фигури. От друга страна, самата проверка на интегритета на Георгиева се явява знак, че независимите органи в страната са подложени на сериозен натиск – или дори саботаж – от страна на тези, които искат да запазят статуквото. Не е тайна, че подобни сценарии се случват в държави, където политическата власт и съдебната система са твърде тясно преплетени. В България обаче това поставя под съмнение и способността на институциите да защитават основните права и свободи на гражданите.

В този контекст е важно да се спомене, че публичното недоволство не идва само от политическите кръгове, а и от обикновените граждани, които виждат как системата, която трябва да ги защитава, се превръща в инструмент за защита на привилегированите. Обществените протести, заявени от различни организации, са ясен сигнал, че хората вече не могат да приемат състоянието на нещата. 

Нуждата от промяна става все по-належаща, като се поставя въпросът: докога ще се продължи да се прилагат компромати, вместо да се води борба срещу корупцията и не равнопоставеността?

Този казус е още един призив за истинска реформа в съдебната система. Когато институциите, които са създадени да защитават правата на гражданите, започват да действат под влияние на лични интереси, това е сигнал за опасност. Всяка заплаха към прокурор, дори и ако е израз на стремеж за справедливост, трябва да бъде разглеждана като опит за изкореняване на независимостта. При положение, че една от основните ценности на правовата държава е независимостта на съдебната система, подобни случаи пораждат сериозен въпрос за бъдещето на правовия ред в България.

Един от най-сериозните проблеми, които този казус осветлява, е двойнственият стандарт в политическото поведение. Докато за някои актьори се търси отговорност и прозрачност, за други се прилагат „изключения“, които водят до изкривяване на правилата. Това е едно от основните предизвикателства, пред които е изправено съвременното общество – как да се постигне равенство пред закона, когато някои фигури се допускат до предимства, които са недостъпни за останалите.

Случаят с прокурор Георгиева не е само въпрос на индивидуално преследване или заплаха към конкретна личност. Той е отражение на системна слабост, която засяга цялата държава. Защото когато една институция се подчинява на натиска от външни сили, тя губи способността да осъществява своята мисия – да защитава законността и да гарантира справедливост. Това не само подкопава доверието на гражданите, но и намалява престижът на България в международната общност, особено като държава-членка на Европейския съюз.

От друга страна, ситуацията поставя и въпроса за това кой всъщност носи отговорността. Дали е възможно да се постигне промяна, ако тези влиятелни кръгове, които дълго време са упражнявали влияние върху институциите, не бъдат държани отговорни за действията си? В този смисъл е важно да се стигне до обективно и всестранно разследване, което да изясни какви са истинските механизми зад избора и проверката на кандидатите за високите длъжности в съдебната система. Само тогава може да се надяваме, че ще се възстанови доверието в институциите и че гражданите отново ще имат увереност, че правосъдието ще бъде извършвано без влияние от външни интереси.

Някои експерти твърдят, че за да се преодолее този проблем, трябва да се приложат сериозни институционални реформи. Прозрачността в избора на кандидатите, ясни критерии за професионализъм и независимост, както и строги мерки срещу всякакви опити за манипулация – това са само част от необходимите стъпки за изграждане на система, която да бъде устойчива на натиска от външни интереси. Важно е и международната общност да обърне внимание на тези въпроси, защото само чрез съвместни усилия и обмен на опит може да се намерят ефективни решения.

За съжаление, реалността показва, че докато силните политически и икономически интереси имат възможността да натискат и манипулират процесите, обикновените граждани остават безсилни пред лицето на такава корупция. В този смисъл е необходима обществена мобилизация, която да насърчи гражданите да поискат промяна и да настояват за справедливост. Не може да се допусне система, в която компромати и заплахи се превръщат в нормален инструмент за политическа игра, вместо да бъдат разглеждани като сериозен призив за реформа.

Лично аз вярвам, че промяната е възможна, но тя изисква не само усилията на държавните органи, но и активното участие на гражданското общество. Трябва да се обърне сериозно внимание на всяка форма на заплаха към съдии и прокурори, защото всеки такъв случай е сигнал, че системата е под заплаха от външна намеса. Само чрез обективно разследване и пълна прозрачност можем да започнем да изчистваме корупционните практики, които отдавна са вкоренени в управлението на държавата.

Необходимо е да се засили и контрола върху действията на институциите, които имат ключово значение за държавната сигурност. Това включва не само съдебната система, но и министерствата, които са отговорни за прилагането на закона. Прозрачността в работата на тези органи трябва да бъде гарантирана от независими и обективни институции, които да могат да разследват всеки опит за манипулация. Важно е да се премахнат двойните стандарти, които позволяват на някои да избягват отговорност, докато останалите са изложени на сериозен риск.

В същото време трябва да се обърне внимание на социалните последици от подобни злоупотреби. Когато гражданите виждат, че правосъдната система не може да защити обикновения човек, това води до разочарование и загуба на доверие в институциите. Дългосрочно това може да предизвика сериозни социални проблеми, като намаляване на обществената сигурност и засилване на влиянието на организираната престъпност. Само когато има истинска политическа воля за промяна, ще се появи възможност за изграждане на система, която да работи в интерес на гражданите, а не на малка група привилегировани лица.

Няма да бъде лесно, защото процесът на реформа винаги среща сериозни препятствия. Възможно е да има опити за саботаж от страна на онези, които се страхуват да загубят влиянието си. Но именно в тези моменти гражданското общество трябва да влезе в действие и да изиска промяна. Нали сме свидетели на множество случаи, в които смелостта на отделни личности е довела до осветляване на тъмните кътчета в системата. Ако прокурор Георгиева е избрана на база на нейната професионалност и решителност, тогава нейните действия, дори под заплахи и натиск, трябва да се разглеждат като пример за това какво може да се постигне, ако институциите се държат отговорно.

За мен лично това е въпрос на чест и достойнство. Държавата трябва да бъде защитник на гражданите си, а не сцена за игри на власт, в които компромати и заплахи се използват като оръжие. Време е да се проведе обществен дебат, в който да се обсъдят реалните проблеми, пред които сме изправени, а не да се закриват очи за сигнали, които показват, че системата е разпадаща се. Този дебат трябва да бъде воден от хора, които имат ясна представа за това каква трябва да бъде една модерна и справедлива държава.

Всеки, който вярва в справедливостта и в способността на институциите да работят в интерес на обществото, трябва да изрази своята позиция. Не трябва да се допусне компрометиране на правосъдието, защото именно правосъдието е гаранция за демокрацията и за защита на правата на човека. Отговорността е не само на държавните органи, но и на всеки гражданин – да настоява за прозрачност, да изисква обективност и да не приема компромиси, които водят до унищожаване на основните принципи на справедливостта.

Мисля, че промяната започва от малките стъпки – от обсъждането на проблемите, от задаването на въпроси, от настояването за обективност и от участието в публичния диалог. Този процес няма да бъде лесен, но е необходим, ако искаме да изградим една държава, в която законът е върховен и където всеки има право на справедлив процес. Точно поради това случаят с прокурор Георгиева трябва да се разглежда не само като отделен инцидент, а като сигнал за необходимостта от цялостна реформа.

В условията на глобализация и нарастващи международни връзки, България не може да си позволи да бъде държава, която позволява манипулации и компромати. Нашият имидж на европейска държава зависи от това как се прилагат основните принципи на правовата държава. Ако позволим на малка група влиятелни лица да диктува условията, това не само вреди на нашата съдебна система, но и на икономиката, на бизнеса и на ежедневието на обикновения човек.

За да се върнем към доверието, трябва да се инвестира в образование, в прозрачност и в независимостта на съдебните органи. Трябва да се създаде среда, в която професионализмът и етиката са на преден план, а не личните интереси и компромати. Това е процес, който изисква време, но започва с осъзнаването, че промените са неизбежни. Ако гражданите започнат да настояват за истински и дълбоки реформи, тогава и институциите ще бъдат принудени да се променят.

Като гражданин наблюдавам тези събития с чувство на дълбока загриженост, но и с надежда, че в крайна сметка светлината ще победи тъмнината. Ние всички трябва да сме част от този процес на промяна – да даваме своя принос чрез критични въпроси, чрез участие в обществения диалог и чрез настояване за прозрачност и справедливост. Тази борба не е само за прокурор Георгиева, а за бъдещето на България, за нашата идентичност и за това как ще бъдем възприемани от света.

Нека не забравяме, че всеки от нас има глас и всяко мнение е от значение. Когато се изправим заедно срещу несправедливостта, можем да създадем общество, в което компромисите няма да са норма, а където законът ще бъде един и еднакво приложим за всички. Това е същността на една демокрация – да бъдем способни да се изправим срещу неправдата, независимо от това колко мощни са тези, които се опитват да я подкопаят.

В заключение, трябва да се каже, че случаят с прокурор Георгиева е тревожен сигнал, който не може да бъде пренебрегнат. Той показва, че в България има нужда от дълбоки структурни реформи, от които зависи не само бъдещето на съдебната система, но и на цялото общество. Този процес трябва да бъде прозрачен, обективен и насочен към изграждането на система, която да работи в интерес на гражданите, а не на малка група привилегировани лица. Надявам се, че тази ситуация ще послужи като повод за размисъл и като старт за сериозни и необходими промени, които да върнат доверието в институциите и да гарантират, че правосъдната система няма да бъде уцелена от натиска на външни интереси.

Това е борба, която изисква смелост и решителност от всички нас. Защото само чрез истинска реформа и ангажираност можем да изкореним онези практики, които отдавна са вкоренени в системата, и да изградим една държава, в която справедливостта и законът са гарантирани за всеки гражданин. Нека бъдем глас на промяната, да изискваме истинска прозрачност и да не приемаме компромиси, когато става въпрос за бъдещето на нашето общество. Само тогава ще можем да кажем, че сме изградили система, в която правосъдието е не само лозунг, а реалност, която защитата на гражданите е в основата си неприкосновена.

Нека тази трудна борба ни обедини, защото промените не идват отгоре, а от нас самите. Нашият глас, нашата гражданска активност и желанието за по-добро бъдеще са онова, което ще създаде основата на една истински демократична и справедлива държава. Вярвам, че ако продължим да настояваме за промяна, ако не се поддаваме на заплахите и компромисите, ще успеем да изтеглим системата от дълбокия ѝ сън на корупция и безнаказаност. Този процес може да е дълъг и труден, но всяка крачка напред е стъпка към по-добро утре.

Нека в този момент, когато обществото е изправено пред сериозни предизвикателства, не забравяме, че промяната започва с нас. Да се осмелим да говорим, да задаваме въпроси и да настояваме за отговорност. В крайна сметка, всяка промяна в системата е резултат от активното участие на гражданите, които не приемат компромиси, когато става въпрос за основните принципи на справедливост и правов ред.

За мен лично, като човек, който следи развитието на обществените процеси и който вярва, че истинската сила на една държава е в нейния народ, е важно да подчертая, че надеждата не трябва да угасва. Макар и да виждаме все повече примери за корупция и манипулация, не можем да позволим на тези практики да определят съдбата ни. Нашето бъдеще зависи от това какво сме готови да направим днес, за да се защитим от несправедливостта и да издигнем ценностите на истинската демокрация.

България има богата история и култура, а нашата национална идентичност се гради върху принципи като смелост, чест и стремеж към справедливост. В този смисъл, ситуацията около прокурор Георгиева трябва да бъде възприемана като предизвикателство, което да ни обедини и да ни накара да преосмислим бъдещето на съдебната система. Ако няма да се борим за една система, която е устойчива на външен натиск и на компромиси, тогава губим не само доверието в институциите, но и основата на демократичното общество.

Поради тази причина, вярвам, че е необходимо да се създаде нова парадигма за управление на съдебната система – такава, която ще бъде изцяло базирана на принципите на прозрачност, обективност и професионализъм. Всеки, който е част от тази система, трябва да бъде поставен под стриктен контрол и да отговаря за действията си, независимо от личните или политическите връзки, които може да има. Само по този начин можем да осигурим, че правосъдието няма да бъде инструмент за манипулация, а истински гарант за защитата на гражданските права.

Всеки гражданин заслужава да живее в държава, в която законът е върховен, а справедливостта не е просто празен лозунг. Нашата борба за истинска реформа не трябва да спира пред лицето на заплахите, а да бъде израз на нашата вяра в по-добро бъдеще. Нека тази ситуация бъде повратна точка, от която започваме да се борим активно срещу всякакви опити за компрометиране на правосъдието.

Нека думите на тези, които вярват в промяната, бъдат отзвук във всеки ъгъл на страната – от малките градове до столицата, от бизнес средите до обикновените граждани. Само заедно можем да преодолеем системата, която изглежда толкова непробиваема, когато е захранвана от лични интереси и компромати. Нека настояваме за истинска справедливост, за реформи, които да поставят на първо място интереса на гражданите, а не на малка група привилегировани лица.

Вярвам, че бъдещето на България зависи от това дали ще успеем да изправим институциите си пред огледалото на обществената критика и да признаваме нуждата от промяна. Ако властите се осмелят да отговорят на призивите за прозрачност и независимост, тогава ще имаме шанс да изградим система, която да бъде достойна за нашия народ и за европейските стандарти. Промяната не идва лесно, но с постоянство, ангажираност и взаимна подкрепа можем да осигурим, че компромисът с корупцията няма да бъде повече норма, а минало, към което никога няма да се върнем.

Нека не забравяме, че обществената подкрепа за смели и независими личности като прокурор Георгиева може да бъде решаващ фактор за бъдещето на нашата правосъдие. Ако гражданите покажат, че не приемат компромиси и че са готови да защитят институциите си от натиска на лични интереси, тогава ще имаме шанс за истинска промяна. Всеки глас на протест, всяка критика, която се основава на искреното желание за по-добро бъдеще, е стъпка към изграждането на една по-справедлива и устойчива държава.

В заключение, настоящата криза в съдебната система не трябва да се възприема като изолация на отделен случай, а като сигнал за необходимостта от коренна и всеобхватна реформа. Дали ще успеем да отговорим на този предизвикателен момент зависи от нашата способност да обединим усилията си, да настояваме за прозрачност и да се борим срещу всеки опит за компрометиране на правосъдието. Само тогава ще можем да кажем, че сме изградили една система, в която законът е върховен и в която всяко нарушение, независимо колко малко, се разследва с пълна строгост.

Нека този момент бъде повратна точка за България – моментът, в който обществената воля за промяна победи онези, които дълго време са подкопавали основите на нашата правосъдна система. Нека бъдем готови да се изправим срещу несправедливостта, защото в крайна сметка, защитата на правата ни и на бъдещето на държавата е отговорност, която носим всички заедно. Време е да се откажем от компромисите, време е да изискаме прозрачност и време е да върнем доверието в институциите, които трябва да работят за нас, а не срещу нас.

Това е моментът, в който трябва да се обединим, да говорим ясно и да действаме решително. Истинската промяна започва с осъзнаването, че само чрез обективно разследване и строги мерки срещу всяка форма на манипулация можем да осигурим бъдеще, в което всеки гражданин ще се чувства защитен и ще може да вярва в справедливостта. Всяка стъпка, която предприемем сега, ще оформи пътя към една държава, в която компромисът с корупцията няма да бъде повече част от ежедневието, а нежелан спомен от миналото.

Нека бъдем смели, нека настояваме за отговорност и нека заедно изградим система, която да бъде пример за останалите страни в региона. Това е борбата за чест, за справедливост и за бъдеще, в което няма място за заплахи и компромати. Само когато институциите и гражданското общество се изправят рамо до рамо, ще можем да преодолеем тъмните сили, които дълго време са действали в сянката, и да изградим държава, в която законът и справедливостта са непоклатими.

В този дълъг и труден процес всеки от нас трябва да помни, че промяната не идва веднага, но тя започва с малките усилия на всеки гражданин. Нашият ангажимент към истината, към справедливостта и към бъдещето на България трябва да бъде безусловен. Нека нашите гласове бъдат силни и нека никога не се страхуваме да поставяме въпроси, когато видим, че системата, която трябва да ни защитава, е станала инструмент за лични интереси. Това е нашата обща отговорност и нашият дълг към бъдещите поколения.

Вярвам, че с времето, с упоритостта и с обществената подкрепа, ще се стигне до дълбоки промени. Тези промени може да бъдат болезнени и да изискват жертви, но те са неизбежни, ако искаме да живеем в общество, където законът е върховен и справедливостта не е привилегия, а право за всеки гражданин. 

Нека не забравяме, че само чрез активното участие на гражданите, чрез настояване за прозрачност и чрез конструктивен диалог можем да изградим една нова съдебна система – такава, която ще бъде способна да отговори на предизвикателствата на съвременния свят и да гарантира правата на всеки. Това е борбата, която не трябва да се прекъсва, защото бъдещето на държавата зависи от нашата способност да се обединим в името на истинската промяна.

В заключение, случаят с прокурор Георгиева трябва да се разглежда като пробивна точка – сигнал, че настъпва време за преосмисляне, време за дълбоки структурни реформи и време за истинска обществена мобилизация. В този процес няма място за отлагане или за компромиси, защото само чрез решителни мерки и обективно разследване можем да върнем доверието в нашите институции и да гарантираме бъдеще, в което справедливостта и законът са водещи принципи. Това е борба за чест и за бъдеще, в което нито един гражданин няма да бъде оставен без защита от неправдата.

Нека всеки от нас поеме отговорността за промяната – защото промяната започва с малките стъпки, с всеки глас, с всяко действие. Нека този момент бъде отправна точка за нова ера в нашата съдебна система, където всеки индивид ще бъде защитен и където компромисът с корупцията няма да бъде възможен. Това е нашата надежда, нашата борба и нашият общ стремеж към по-добро бъдеще за България.