Чернобил: Почти 40 години

чернобил



 Генералният директор на Грийнпийс Никос Хараламбидес пише за 39-те години, изминали от Чернобилската катастрофа и как ядрената енергия се завръща по-силно.

Изминаха почти четиридесет години. Вероятно, ако не беше едноименният сериал на HBO, за много наши съграждани под 40 години Чернобил просто щеше да е непозната дума.

По-големите останаха с тревогата на онези дни пред лицето на непозната и невидима опасност , дъждът, който избра да вали в Гърция точно в дните, в които беше открит радиоактивният облак над страната ни, паниката по рафтовете с консерви и изпарено мляко в хранителните магазини, някои скандали с вноса на зърно от замърсената зона, саркофага, който покриваше трупа на ядрения реактор и бекерелите . Винаги, след всяко голямо бедствие... обогатяваме речника си.

При по-младите хора повечето от горните са замъглени и сиви. Има много хора, които вярват, че повторение на подобна авария днес би било невъзможно, тъй като технологиите са направили скок в областта на безопасността, както тръби ядрената индустрия. До ядрената авария във Фукушима (2011) , където хиляди кубични метри радиоактивна вода се озоваха и продължават да се озовават в Тихия океан и се засичат чак до западния бряг на САЩ, от другата страна на океана. Но докога ще забравяме и ще ставаме самодоволни? До следващата катастрофа?

Днес има все повече гласове, които виждат ядрената енергия като необходима част от решението в усилията за справяне с изменението на климата . Да, използването на ядрена енергия в името на околната среда! Да, днес, 39 години след трагичния инцидент в 4-ти реактор на атомната електроцентрала в Чернобил, ядрената индустрия се сгъва , обновява фасадата си и – по повод изменението на климата – се завръща още по-яростно. След много години ядрената промишленост отбелязва увеличаване на инсталирания си капацитет. Той ни се усмихва и ни обещава безопасност и чиста околна среда. Не ни казва за стотиците малки или големи ядрени аварии. Той не ни казва за стотиците милиарди $ и € годишни държавни субсидии, без които не би имал ни най-малка перспектива (нито в миналото, нито в бъдещето). Той не ни казва за депата за радиоактивни отпадъци . Това не ни казва за по-старите атомни електроцентрали, които сега сами по себе си са... ядрени отпадъци, като разходите за безопасно демонтиране са астрономически!

Ядрената индустрия се представя като пълна с обещания за по-добро утре. Но не ни говори за прокълнатите кътчета на планетата . За Чернобил, Маяк , Томск , Семипалатинск . Не ни разказва за Ания, Настия и хилядите деца, родени обречени, защото други са избрали родното им място като глобално сметище за радиоактивни отпадъци или като място за изграждане на атомни електроцентрали.

Ядрената индустрия, въпреки че произвежда малка част (единични цифри) от първичната енергия на планетата, „успя“ да бъде глобална заплаха . Вече е „успяла“ да ипотекира бъдещето на хиляди деца, които са се родили и други, които ще се родят, с рак на щитовидната жлеза, рак на мозъка, отслабена имунна система, психични проблеми...

Трябва да помним (на по-възрастните) и да напомняме (на по-младите) за неприемливото, нехуманно и опасно лице, което се крие зад усмивките на ядрената индустрия. Ядрената енергия се завръща и това ни притеснява. Не само защото България планира нови атомни електроцентрали, не само защото Гърция косвено е финансирала опасната АЕЦ "Козлодуй", купувайки "евтина" енергия от България, не само защото Турция декларира готовност да продължи строителството на три атомни централи, не само защото "малките - умни" ядрени реактори са намерили потенциални пазари и у нас. Ядреният въпрос ни тревожи, защото е свързан със самото бъдеще на живота на планетата. Въпросът ни тревожи, защото си представяме безопасно и спокойно утре. Това ни тревожи, защото е най-малкото, което можем да направим за хилядите жертви на ядрената енергия. Загрижени сме, защото ядрената енергия няма място в едно зелено, справедливо и мирно бъдеще, в бъдеще, в което спестяване – съхранение – възобновяема енергия представляват триъгълника на необходимото и незаменимо решение.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Клещите на Русия върху България: Време е да се събудим

Украинките, намерили втора родина в Гърция

Населението на град Пазарджик – динамика и предизвикателства