Знаменосец на свободата

“…Юнаци народни,
                 техен аз байрактар…”

                               Васил Левски

Станах да си ида пак при дружина.
Дал бях и дума кой ден ще стигна.
Ден и нощ вървях едни цървули скъсах,
за да стигна само ,както си казах.
Дадох и лозинка-сечено дърво.
Кат дойдох на място – няма ги тамо.
Засвирих с тръба – екна ми гора ,
никакъв отзив от мойта дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади:
“Добър ден ,юначе, тихо ми се обади,
да не бъдеш ти Лъвский байрактар
с Панайот войвода – негов ти другар?”
Отговорих аз на стария овчар :
“Отде ти знаеш за Лъвский байрактар?”
“Виждам те, синко , на него приличаш,
както ми е казал същий войвода,
ако те видя ,да ти се обадя,
как не са тука , а при Царска мандра.
Виждаш овчарите – там са наблизо.
Под тях отдолу,малко по-ниско
потера има , да свириш недей,
тебдил тий ходят в юрушки дрей.”
То бе заран рано и с пушка на рамо
за един – два часа стигнах ази тамо.
Посрещна ме стража – един наш другар.
“Добре дошъл -рече ,-Лъвский наш байрактар.”
Ето и дружина с Панайот войвода ,
всички се радват и “добре дошъл”ми казват.

Единствения стихотворен разказ написан от Левски, 
в който той описва завръщането си от Карлово и 
присъединяването си  към четата на Хитов. 
източник:книгата на Любомир Дойчев “Знаменосец на свободата”






KEXBRF3KCYSB