Въведение: Европа на две скорости
Бедността в Европейския съюз остава едно от най-големите социални предизвикателства. Макар съюзът да се стреми към сближаване на стандарта на живот, разликите между отделните държави са все още драстични. Според последния доклад на Евростат, публикуван през септември 2025 г., средно 5,4% от населението на ЕС живее в тежки материални лишения – ситуация, в която хората не могат да си позволят основни стоки и услуги, смятани за минимални за нормален живот.
Зад това средно число обаче се крият големи разлики. Докато в страни като Люксембург, Швеция и Германия процентът на хората в крайна бедност е под 3%, в държави като България и Румъния той остава над три пъти по-висок. Това очертава една Европа на две скорости, в която милиони европейски граждани продължават да живеят в условия, близки до тези от миналия век.
България – най-висок дял на хора в материални лишения в ЕС
Според Евростат над 1 милион българи – или 15% от населението – се намират в категорията на хората, живеещи в тежки материални лишения. Това е най-високият процент в Европейския съюз, като страната ни изпреварва дори Румъния и Гърция, които също са сред най-засегнатите.
В абсолютни стойности това означава, че всеки шести българин живее в условия, в които не може да покрива основни жизнени потребности. За сравнение:
-
Румъния – 12,7%;
-
Гърция – 9,8%;
-
Хърватия – 7,1%;
-
Германия – 2,7%;
-
Швеция – 2,2%.
Тези числа показват, че въпреки членството на България в ЕС вече почти две десетилетия, разликата в стандарта на живот остава сериозна и страната ни продължава да изостава по ключови социални показатели.
Какво означава „материални лишения“
Евростат използва ясни и конкретни критерии, за да определи кои хора попадат в категорията „тежки материални лишения“. Това са домакинства, които не могат да си позволят поне 7 от 13 основни неща, включително:
-
адекватно отопление през зимата;
-
редовно хранене с месо или риба поне през ден;
-
покриване на неочаквани разходи (например ремонт или медицинска помощ);
-
плащане на сметки за ток, вода и наем навреме;
-
основни битови вещи като пералня, телефон или телевизор;
-
седмична почивка извън дома;
-
средства за транспорт до работа или училище.
Този индикатор дава по-реалистична картина на бедността, защото не се базира само на доходи, а отчита фактическите лишения в ежедневието.
В България най-често срещаните трудности са:
-
невъзможност за покриване на сметки и наеми;
-
липса на средства за отопление през зимата;
-
неспособност да се справят с неочаквани разходи, като медицински операции или ремонти;
-
отказ от почивка поради липса на средства.
Тенденции през последните години
Данните показват, че през последното десетилетие има леко подобрение, но то е бавно и неравномерно. През 2015 г. над 33% от българите са били изложени на риск от бедност и социално изключване. През 2025 г. този дял е намалял до около 29%, но страната остава сред последните в ЕС.
В същото време в по-развитите европейски икономики бедността намалява по-бързо, което увеличава разликата между богатите и бедните държави.
Причините за това са комплексни:
-
ниски заплати и бавно нарастване на доходите;
-
неравномерно развитие на регионите, с големи разлики между столицата и периферията;
-
слаба социална система, която не може да компенсира бедността сред най-уязвимите групи;
-
демографски фактори, като застаряващо население и висока емиграция.
Възрастните хора – най-уязвимата група
Особено тревожни са данните за пенсионерите. Възрастните хора над 65 години, които живеят сами, са сред най-засегнатите от крайната бедност.
Причините:
-
ниски пенсии – средната пенсия у нас е около 900 лв., което е под линията на бедност за ЕС;
-
висок дял на самотно живеещи хора без подкрепа от семейството;
-
високи разходи за лекарства и медицински услуги;
-
трудности при отоплението на жилищата през зимата.
Според Евростат над 30% от българските пенсионери живеят в риск от бедност, а около 18% са в условия на тежки материални лишения. Това означава, че почти всеки пети пенсионер у нас не може да си позволи най-основните неща за нормален живот.
Регионални различия в България
Бедността не е разпределена равномерно. Данните на НСИ и Евростат показват големи различия между отделните региони.
-
Югозападна България, включително София, има най-ниски нива на материални лишения – около 8%.
-
Северозападна България е най-засегнатият регион, с нива над 20%.
-
В малките населени места и селата бедността е много по-разпространена в сравнение с големите градове.
Това се обяснява с липсата на работни места, ограничен достъп до здравеопазване и образование, както и с демографския срив в много населени места.
България в сравнение с ЕС
Сравнението на България с останалите страни членки показва, че проблемът е системен и дълбок.
В страни като Германия, Швеция или Дания хората в тежки материални лишения са под 3%.
В Южна Европа – Гърция, Испания, Италия – процентът варира между 6 и 10.
България и Румъния остават отдалечени от средноевропейските нива, въпреки финансовата подкрепа от ЕС. Това показва, че европейските фондове сами по себе си не са достатъчни, ако липсва ефективна вътрешна политика за повишаване на доходите и социална подкрепа.
Причини за високата бедност в България
Експертите посочват няколко основни фактора за високия дял на хора в материални лишения:
-
Ниски доходи
-
България е страната с най-ниски заплати в ЕС.
-
Минималната заплата, макар и растяща, остава далеч под тази в другите страни членки.
-
-
Слаба социална политика
-
Социалните помощи често са недостатъчни и не достигат до всички нуждаещи се.
-
Системата за социално подпомагане има административни трудности и бюрократични пречки.
-
-
Демографски проблеми
-
Застаряващо население, което увеличава разходите за пенсии и здравеопазване.
-
Висока емиграция на млади хора, което води до липса на работна сила в ключови сектори.
-
-
Регионални неравенства
-
Огромни разлики между столицата и периферните райони.
-
Липса на инвестиции в инфраструктура и икономика в Северна и Северозападна България.
-
Възможни решения
Европейската комисия и международни организации като Световната банка предлагат няколко подхода за намаляване на бедността в България:
-
Повишаване на доходите чрез икономически растеж и създаване на качествени работни места.
-
Подобряване на социалната система, включително по-адекватни помощи и по-добро таргетиране на уязвимите групи.
-
Инвестиции в образование и здравеопазване, които да намалят дългосрочното възпроизвеждане на бедността.
-
Регионална политика, насочена към изостаналите райони, за да се намали икономическото неравенство.
-
Програми за възрастни хора, които да осигурят по-добра грижа и достъп до медицински услуги.
Заключение
Данните на Евростат за 2025 г. показват ясно, че България е изправена пред сериозно социално предизвикателство. Над милион българи живеят в условия на тежки материални лишения – най-високият дял в ЕС.
Това не е само статистика, а отражение на реалността за хиляди семейства, пенсионери и самотно живеещи хора, които ежедневно се борят да покрият най-основните си нужди.
Решаването на този проблем изисква координирани усилия – както на национално ниво, така и в рамките на ЕС. Без целенасочени политики и дългосрочна стратегия, разликата между България и останалите страни членки ще остане голяма, а милиони българи ще продължат да живеят в крайна бедност.

Коментари
Публикуване на коментар