Когато Европейският съюз заделя милиарди евро за земеделие, инфраструктура и устойчиво развитие, очакването е тези средства да подобрят живота на гражданите. Вместо това обаче често ставаме свидетели на нещо съвсем различно: корупционни мрежи, измами с документи и добре организирани политико-бизнес интереси, които превръщат публичното благо в лична изгода.
Скорошно разследване на германската медия Telepolis разкрива особено нагли злоупотреби в Гърция с аграрни субсидии, а данните от Европейската прокуратура (EPPO) сочат, че подобни практики са разпространени и в България. В тази статия ще разгледаме фактите, схемите и какво показват разследванията за реалността на европейското финансиране в нашия регион.
Гръцкият пример: Когато пасището е в Северна Македония
През 2024 година Европейската прокуратура регистрира над 1500 нови разследвания, а щетите за бюджета на ЕС възлизат на над 13 милиарда евро. Един от най-драстичните случаи е в Гърция – страна-членка на ЕС, в която земеделските субсидии са жизненоважна част от местната икономика.
Разследването, цитирано от Telepolis, разкрива как гръцки фермери, с помощта на влиятелни политици, са декларирали пасища и селскостопанска дейност на територия извън страната – включително в Северна Македония. Това им е позволило да усвояват големи суми от ЕС фондове, без реална стопанска дейност. Според германските журналисти, съществуват и записи от подслушвания, които показват как министри и местни представители са съдействали или прикривали схемата.
Министърът на земеделието Макис Воридис е сред основните фигури, свързвани с аферата. Под натиска на прокуратурата, част от замесените фермери доброволно върнали субсидиите – очевидно с цел да избегнат обвинения. А разследването се разширява към всички министри на земеделието от 1998 г. насам.
Българският контекст: Прекалено познато звучене
Ако гръцкият случай изглежда шокиращ, то българският пейзаж не е по-различен. Европейската прокуратура е особено активна в България и редовно публикува съобщения за нови дела и обвинения. Общата картина? Злоупотреби с документи, фалшиви оферти, подкупи и недоставени услуги.
Примери:
-
През 2022 г. служител на Държавен фонд "Земеделие" е обвинен, че е поискал подкуп от 5000 лв, за да ускори одобрението на проект. Впоследствие фермерът получава над 600 000 лв субсидии.
-
През 2024 г. предприемач внася фалшиви документи за отоплителна инсталация по проект за над 220 000 евро. Случаят стига до обвинение от EPPO.
-
През 2025 г. е разкрита схема по програма "Рибарство и море", в която са подправяни документи и оценителни доклади, а размерът на засегнатите проекти надвишава 2 милиона евро.
-
Във Вършец фермер представя фалшив документ за липса на данъчни задължения, за да получи субсидия от 69 000 евро. Сделката е предотвратена навреме от европейската прокуратура.
Има и по-мащабни дела – например разследване за изграждане на водопровод в малка община, където са раздадени милиони евро без реално изпълнение. EPPO наложи запори на имущество, а разследването продължава.
Системен проблем, а не изолирани случаи
Тези схеми не са резултат на отделни "лоши ябълки". Те показват по-дълбок проблем: съществуването на цяла култура на безнаказаност и зависимости между местни власти, държавни служители и частни интереси.
Най-често срещаните схеми включват:
-
Подправени фактури и оферти;
-
Измислени селскостопански дейности;
-
Използване на чужда или необработваема земя за усвояване на субсидии;
-
Придобиване на "ново" оборудване, което в действителност е втора употреба;
-
Връзки между управляващи политици и бенефициенти на проектите.
EPPO работи с ограничен капацитет, но броят на разследванията в България расте. Страната е сред водещите по брой сигнали и дела.
Какво можем да направим?
За да има реална промяна, е нужно:
-
По-голяма прозрачност при разпределянето на европейски средства;
-
Онлайн платформи за проследяване на проектите – от кандидатстване до изпълнение;
-
Задължително публично публикуване на оценителни протоколи и бенефициенти;
-
Независим контрол от граждански и журналистически организации;
-
Защита на подателите на сигнали (whistleblowers);
-
Образование и информираност сред фермерите и кандидат-бенефициенти как да действат по правилата.
Заключение
Историята на гръцките субсидии и паралелите с България ни напомнят, че ЕС не е просто източник на пари, а система, която изисква отчетност. Време е да разберем, че всяка измама с европари е кражба от всички нас – от пътищата, които не се изграждат; от земеделците, които играят по правилата и остават без финансиране; от доверието в държавата.
Може би истинската промяна ще дойде не само от прокурори, а от граждани, които питат, проверяват и настояват.
Линкове към източници:
Твоето мнение: Смяташ ли, че в България някога ще има пълна прозрачност за субсидиите? Или това ще остане вечното поле за "умни схеми"? Остави коментар в блога и сподели как ти виждаш изхода.
🔗 Свързана тема:
Как действията на правителството влияят върху инфлацията и потребителите? Прочетете и анализа тук:
👉 https://www.pensioner.site/2025/07/pravitelstvoto-sreshtu-inflaciyata-pomosht-za-potrebitelya-ili-nova-valna-ot-poskapvane.html
Коментари
Публикуване на коментар